- 67 години Русенски университет. Няма да се връщаме във времето, когато ВУЗ-овете в страната не бяха повече от десетина и ВИМЕСС беше емблема на Русе и на „производството” на кадри за машиностроенето и за селското стопанство. Както е мястото на РУ сега в живота на града и на висшето образование?
- От първите години на създаването университетът се е променил значително. Висшето техническо училище е университет от 1995 г., но по-важно е, че типично инженерните специалности- машиностроене, селско стопанство, транспорт, по-късно и електрофакултетът със специалностите автоматика, електроснабдяване и електрообзавеждане промениха много облика си и отговаря изцяло на пазара и на необходимостта от кадри, но се разкриха и 4 нови факултета- бизнес и мениджмънт, природни науки и образование, юридически факултет, обществено здраве и здравни грижи.
С това палитрата от специалности доста се разрасна, като вече имаме акредитации в 20 професионални направления /в УНСС са три/. Тези направления имат почти 50 бакалавърски специалности, над 70 магистърски. 43 са акредитациите за докторантура. Това, разбира се, доста трудно да се поддържа и коства доста финансови средства. РУ е в постоянен процес на акредитация, но това се прави с цел да се отговори на потребностите на региона- Русе, Разград, Силистра и Търговище. Идеята е завършилите средно образование младежи да могат да избират по-голям брой специалности, тъй като интересите им, естествено, са различни.Не на последно място е и да се отговори на потребностите на бизнеса.
- Тази многостранна дейност предполага и сериозен бюджет на университета. Какъв бе той за изминалата година?
- Около 20 млн. лева. Срещу тези пари ние дипломираме около 1000 висшисти от различните специалности.
- Кои специалности в момента са най-актуални?
- Трудно може да кажа това, но мога да посоча специалностите, към които има в момента засилен интерес.Колкото до реализация- най-лесно става това при инженерните специалности. Парадоксът е, че към тях няма интерес.Съществува все още някаква инерция, която се забелязва и при юридическия факултет, т.е. има намаляване на интереса, но все още е относително висок.
В последните години все повече кандидати има за специалността „Кинезитерапия”, към новите специалности „Сестри и акушерки”, силен интерес има към педагогическите специалности. Кандидатите за едно място през последните две години са между 7 и 8 души за Предучилищна и Начална педагогика.
- Това не говори ли за едно желание на младите да търсят сигурна, макар и не особено висока заплата чрез гарантирана държавна работа. Така интересът към собствен бизнес и себеутвърждаване като че ли изчезва….
- Този въпрос е доста сложен и трудно може да се каже, че се търси нещо гарантирано. При избора на специалност кандидатите много се влияят от мнението на родителите. Определено има и деца, които знаят какво трябва да учат, т.е. да продължат започнатото със средното образование.
Реализацията на кадрите ние свързваме най-добре с изискванията на бизнеса чрез стажовете, където бъдещите специалисти се запознават с конкретните изисквания към бъдещите специалисти.
Предстои да се реализира и проект „Студентски стажове и практики” за 1,5 млн. лева, чрез който ще бъдат привлечени над 3000 студенти.
Най-добре е, когато бъдещите кадри са обвързани с конкретните работни места още от студентската скамейка.
- Науката и реализацията на готови проекти и най-вече присъствието и в реалния живот – до каква степен това се случва?
- Работата ни с бизнеса и с обкръжаващата среда има много измерения. На територията на университета има изградени много лаборатории- на Сименс, Щнайдер електрик, Ерато, Клаас и много други водещи в съответните сектори компании, като инвестициите в тези лаборатории са за над 4 млн. лева през последните години. От друга страна се реализират много проекти, чрез които се оборудват някои зали и кабинети, най-вече компютърни.
В различни комисии са привлечени представители на бизнеса, участват пре подготовка на учебната документация за различните специалности, като лектори и очертават бъдещото развитие на съответните отрасли. Освен това те участват и в комисиите за дипломни защити, държавни изпити, провеждат се съвместни Кръгли сами и дискусии.
Всичко това утвърждава взаимната връзка между университета и бизнеса. Редица компании като Монтюпе стъпват в Русе поради наличие на университета, поради възможността да ползват наши кадри.
От друга страна работим за използване на научния потенциал във всички възможни области- научни проекти и изследвания, национални, международни /Седма рамкова програма/…, както и в обществения живот…
- Сещам се, че в Общинския съвет има доста възпитаници на университета…
- Да, така е, със сигурност сме над една трета, като част е и преподавателски състав. Наши специалисти участват във всички комисии на общината и в областна администрация. Университетът подпомага развитието на региона с научния потенциал, с който разполага.
- Стана въпрос за броя на университетите в началото на разговора ни. Броят им е 51, това като че ли не е добре….
- Мисля, че вече са 53, но не толкова тази точна цифра е важна. Общ проблем за всички обаче се очертава демографската криза. За нашия регион университетът стои добре в сравнение с някои други места в страната. Тази година приехме 2 250 студенти. Пета година приемът в РУ е удвоен и предстои догодина да завършват повече специалисти.
- С какво ще се запомни 2012 г. за развитието на университета?
- Трябва да отбележим институционалната акредитация на университета, като оценката, която получи, е над 9. Това означава, че се дава максималният срок на обучение на всички степени, включително и докторантурата- 6 години.При оценка под 9 този срок се намалява на 5 години. Постигнахме си целта тази оценка да е над 9, точно е 9,28, като над нас има само два университета- Софийският университет и УНСС.
През тази година реализирахме 11 трансгранични проекта, а това се отразява положително на научните изследвания, а също така и на материалната база.
- Какво е финансовото изражение на всички проекти, в които университетът участва?
- Не мога да кажа точно, но със сигурност над 30 млн. лева. Имаме заявени над 30 проекта в Националния фонд за научни изследвания, участваме във всички линии за финансиране на различни програми и последните 800 000 лева, които получихме, са за дистанционно обучение. То ще бъде факт от следващата година. Очакваме одобрение на още 3 проекта, като те са свързани с управленската структура.
През следващата година ще бъдат санирани 5 сгради. Ще прибавя и добрата новина, която потвърди идеята за изграждане на Канев център /многофункционална зала с около 800 места/ и финансиране от 2 млн. лева
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай