Искам да благодаря на арабските държави от Персийския залив за тяхната стабилизираща роля в глобалната икономика, за добрия им поглед и доброто управление на цените на петрола. Това са думите на управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард, казани по време на среща с представители на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC). В него членуват Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ).
Шестте държави управляват най-големите залежи на петрол в света и реално наистина имат властта да свалят и вдигат цените, в зависимост от това колко добиват и колко изнасят. Саудитска Арабия, която е най-големият производител в света и добива над 10 млн. барела петрол дневно, може еднолично да движи цената по световните борси в широки граници. Заедно с Кувейт и ОАЕ производството скача до над 16 млн. барела дневно, а добавяйки Оман, Бахрейн и Катар доближава 19 млн. барела. Дневно по целия свят се добива около 82 млн. барела петрол на ден, което означава, че GCC произвежда 22% от общото количество и има реалната власт да движи цената на нефта.
Дали обаче Кристин Лагард има за какво да ги поздравява - това не е много сигурно. От началото на октомври цената на американския лек суров петрол се движи между 90 и 93 долара за барел и това е цена, която в сравнение с август и септември може да се нарече ниска. В средата на септември бяха достигнати 100 долара за барел, а в първите четири месеца на годината 110 долара за барел вече се смятаха за нормални.
В началото на 2012 г. основният фактор, който влияеше на цената беше гражданската война в Либия. Преди започването на размириците там, рафинериите добиваха около 1.6 млн. барела дневно. След сблъсъците между бунтовниците и властта на Муамар Кадафи, частните компании избягаха от страната и добивът падна до почти 300 хил. барела дневно. И сега капацитетът не е изцяло възстановен, но след септември той е приблизително на това ниво.
Заради тези размирици от Организация на страните износителки на петрол (ОПЕК), където членки са шестте държави, наистина увеличиха добивът, но само с колкото да запълни липсата. Това беше направено основно от Саудитска Арабия, но неофициално. Страната увеличи производството до над 10 млн. барела дневно от 9.5 млн. барела в края на 2011 г.
Още тогава петролният министър на страната Али ал-Наими обясни, че рекордните цени са неоснователни и на пазара няма дефицит на петрол. В началото на 2012 г. той определи като "справедлива" цена от 75 долара за барел и каза, че тя удовлетворява както продавачите, така и клиентите. Няколко месеца по-късно той вдигна "справедливата цена" до 90 долара за барел.
Втората криза настъпи след 1 юли, когато влезе в сила ембаргото върху Иран. Преди ЕС, САЩ, Южна Корея, Япония и други държави да бяха спрели вноса на ирански петрол, ислямската държава добиваше около 3.6 млн. барела дневно. Правителството отрича да има спад на експорта, но по данни на Международната енергийна агенция (IEA) добивът в момента е под 2 млн. барела дневно и се очаква да продължи да намалява.
Разбира се държавите от ОПЕК отново увеличиха добивите си, но това отново се случи неофициално - без да се вдигат квотите. По данни на IEA Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия са вдигнали своя добив с 600 хил. барела, с което едва компенсират намаления износ от страна на Иран. Това са трите държави, които имат някакъв капацитет да вдигат своите добиви.
Два месеца преди 1 юли цената започна да пада от рекордните си стойности, които се наблюдаваха в началото на годината. Това се случваше заради спекулациите, че ОПЕК наистина ще увеличи квотите си официално и ще компенсира както по-малкия добив от Либия, така и очакваното спиране на вноса на ирански петрол. На 28 юни цената на петрола падна под 80 долара в очакване ОПЕК да увеличи добивите. Ден по-късно стана ясно, че това няма да се случи и последваха три месеца на непрестанен ръст, след който цената вече достигаше 100 долара за барел.
Изказването на Лагард, че GCC поддържа стабилността на икономиката изглеждат дори смешно. Глобалната икономика определено не е добре и дори МВФ намали прогнозите за икономическия ръст, отново. Проблемите не са само в Европа, а и в САЩ, Китай, както и при големите развиващи се пазари. Навсякъде икономиките страдат, потреблението пада и това не се случва без вината на скъпия петрол.
Цените на горивата са рекордни почти във всички държави. В САЩ бензинът достигна невижданите 5 долара за галон, в България близо 3 лв. за литър. Не е по-различно и в останалите европейски държави. Скъпият нефт, който удря глобалната икономика, принуди държавите с най-големи запаси като САЩ, Япония и Германия да заплашат, че ще пуснат резервите си на пазара. Реториката наистина имаше временен ефект върху цената, но подобна мяра не е пазарна и правителствата предпочитат да я използват само в най-краен случай.
Скъпият нефт вдига цените на продуктите, докато заради кризата доходите на хората намаляват. Така се получава висока инфлация, нисък икономически ръст и висока безработица. Трите показателя се натрупват без да позволяват един на друг да се подобряват.
Така на практика се получава, че държавите членуващи в GCC вдигат добивът само толкова, колкото да компенсират големите сътресения на пазара. Благодарение на техните мерки цената на петрола стои на нивата, които са "справедливи" - най-вече за самите тях. По тези цени те са разчели своите бюджети и задържането им на това ниво не позволяват на ситуацията да ескалира. Рязко поскъпване би довело до намесата на други държави чрез техните резерви, а това ще донесе само загуби за износителите.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай