- Г-н министър, все повече се увеличават българските винопроизводители, които страдат от продажбата на евтини небългарски вина в големите хранителни вериги и отказът им да продават по-качествени и респективно- по-скъпи български вина. Прави ли се нещо в посока преодоляване на това положение? Вие предлагате и настоявате за по-високи стандарти, а в същото време конкуренцията налага на пазара продукти с по-ниско такова…
- Тази тема съм я коментирал многократно не само по отношение на виното, въобще на всякакви продукти в България. Не може да бъде забранен вноса на каквито и да било продукти, ако отговарят на стандартите за качество и безопасност. Ако тези продукти са от ЕС, това не се води внос, а е свободно движение на стоки. Ако са от трети страни и имат нужните сертификати, не можем едностранно да ги забраним, независимо от цената. По отношение на българските вина, вече има нов или по-скоро променен закон, който стандартизира що е това вино и от какво се прави. Това се приветства не само от бранша, защото те настояват, но и надявам се от потребителите. Ние години наред пиехме някакви цветни напитки, които смятахме, че са вино, а те не са.
Аз мисля, че българският потребител има вече културата и по отношение на хранителните продукти, и по отношение на вината да избира това, което отговаря на определени стандарти и разбира се, да бъде по неговия джоб.
-
- Разполагаме със статистиката от миналата година. За миналата година имаме ръст от 8-10 процента. Това е тенденция през последните няколко години и тя се запазва. Хубавото е, че имаме ръст на експорта. Има голям интерес и търсене не само на вино, но и на грозде. Предпочитаме то да се преработва в България, защото тук ще остане принадената стойност. Но изнасяйки грозде, означава, че можем и да правим хубави вина.
Това е секторът, който има траен ръст и по отношение на производство, и по отношение на експорт и е свързано с инвестициите, които се направиха за обновяване на лозя и винарни, вкарването на нови технологии. Всичко това помага да се връщаме на нови пазари. Но е трудно да изтрием това петно, което беше лепнато върху българското вино- страната ни стана нарицателно име с експорт на вино по 50 евроцента. Такова вино няма. Всичко това е химия, която се изнасяше и петнеше името на прекрасните български продукти.
Тук се днес, защото смятам, че Русе има своето място, своите традиции, разбира се, и с програмата за трансгранично сътрудничество да върнем онзи блясък от миналото, като се създадат допълнително и нови работни места, и добавена стойност.
- До каква степен правителството реагира на законодателните промени, които Русия въвежда от 1 юли и касаят износа на вино?
- Изп. директор на Агенцията по лозата и виното Красимир Коев беше в Русия. Проблемът, който съществуваше, е решен…, знаете, че с Руската федерация периодично възникват проблеми, но въпреки това имаме прекрасни отношения. Има носталгия към българските вина не само в Русия, но и в бившите съветски републики. Има голям интерес и от Китай.
Проблемът, който и в момента стои пред българските производители е това, че ние не можем да направим големи количества. За да са пробие на големите пазари, трябват големи количества. През последните години ние се ориентирахме да произвеждаме прекрасни, но бутикови вина. Това е свързано с определени клиенти, които са затворени групи. Интересът към по-големите пазари е свързан и с по-големи количества.
Именно Русе и регионът може да отговори на такива изисквания и затова аз съм тук до определена степен. Държавата ще помага. Ще създаваме условия да се възроди онова, което години наред е било свързано с този регион.
Мога да кажа, че българските вина вече не отстъпват по нищо на най-добрите в Европа и в света. Ние участваме в последните години на Аграрното изложение в Париж, отиваме при най-добрите с амбицията и със самочувствието на много добри производители.
- А как ще коментирате негативната реакция на млекопреработвателите да има контролен режим при производство на млечни продукти от мляко и на такива със заместители?
- Не зная дали има напрежение сред тях, но има сред хората. Писна ни, и на мен като министър, и като потребител, да сядам някъде и да не зная какво ям. Искам когато си поръчам сирене или шопска салата със сирене, то да е от мляко, а не от палма. Затова Наредбата вече е факт. Тези, които правят имитиращи продукти, трябва да слагат етикети, от които това да е ясно- както на цигарите пише че е вредно за здравето….
- Какъв е процентът на произвежданите „менте” сирена и млечни продукти?
- За съжаление такава статистика трудно може да се направи, но данните, които имаме, показват, че през последните години се увеличава вносът на палмови или подобни масла. Това от една страна убива българското животновъдство. От друга, не се препоръчва за нашето здраве, а освен това ни бърка и в джоба, защото често плащаме за „оригинал”, а получаваме „менте”.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай