В неделя (30-и октомври) минаваме към зимното (астрономическото) часово време. В 4 сутринта връщаме часовника с 1 час назад. В България има смяна на времето от 1 април 1979 година и до 1996 г. лятното време започва от 00:00 часа на последната неделя на март и продължава до 00:00 часа на последната неделя на септември. През 1997 и 1998 г. лятното време започва по същото време, но продължава до 03:00 часа на последната неделя на октомври. От 1999 г. досега смяната на астрономическото време с лятно започва в 03:00 часа на последната неделя на март и продължава до 04:00 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с 1 час назад .
Смяната на времето всъщност дължим на Първата световна война, когато е въведено официално. До тогава са правени предложения, първо от Бенджамин Франклин през през 1784 г.
"Напразно се хабят свещи през лятото, защото става тъмно преди хората да си легнат, а сутрин се губи светлина, защото слънцето изгрява по-рано отколкото хората са станали", написал той в писмо до The Journal of Paris.
Подобни предложения били правени през 1895 г. в Нова Зеландия и 1909 г. във Великобритания, но нямали успех.
Първата световна война осигурила промяната. Изправени пред недостиг на въглища, германските власти издали декрет, според който на 30 април 1916 г. часовниците трябвало да се преместят с час напред точно в 23 часа вечерта. Идеята бързо се разпространила. Великобритания преместила часовниците само три седмици по-късно. На 19 март 1918 г. американският Конгрес обявил създаването на няколко часови зони, а същата година на 31 март било въведено и лятното часово време.
Полза или мит?
Има спорове за това дали лятното часове време има положителен ефект или не. Като най-голямото му предимство е изтъквано пестенето на електроенергия - заради по-дългия ден разходите за осветление са по-малки. В страни като Канада, Мексико, САЩ, Куба, Чили, Аржентина, и някои европейски държави са правени изследвания за разходите и енергийното потребление през лятното и през астрономическото време.
Статистиката сочи, че в Бразилия има близо 1% спад на потреблението на електроенергия. Изследователи от САЩ обаче са правили проучвания в периода 2007-2013 година и според тях няма убедителни доказателства и забележим ефект от местенето на чаосовника. Учените дори отбелязват, че по-дълга светла част на деня означава по-малко разходи за осветление, но това се компенсира от по-голямото използване на други електроуреди.
В страни като Австралия, Нова Зеландия и Русия са отчитани проблеми със софтуер, компютри и мобилни телефони, които са предизвикали хаос, защото се наложила ръчна смяна на часа на устройствата. Едва ли е заради подобни технически спънки, но от 2015 година Русия вече няма да въвежда лятно часово време. Противниците на промяната на времето изтъкват, че то носи здравословни проблеми, защото "пренастройването на биологичния часовник" причинявало стрес на организма.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай