Петък, 19 Април 2024

Първан Симеонов: Кабинетът тип "Отечествен фронт" е шанс за България в трудните времена

 Първан Симеонов: Кабинетът тип
Публикация   07:14     03 Апр, 2022 /     akcent.bg   /     495

Правителството създава свръхочаквания, отчита той...По сърце сме може би русофили, но по разум сме в Европа, типичен български дуализъм, казва още анализаторът

- Наскоро „Галъп“ публикува данни от европейско изследване, според които 42 на сто от българите смятат, че санкциите срещу Русия и сега са много строги. Същевременно средно 43 на сто във всички държави в проучването казват, че сегашните санкции не са достатъчно строги. Къде виждате обяснението за това сериозно разминаване, г-н Първанов?

- Не е само това. Ние сме на най-незавидни места и по увереност, че може да се защитим и по увереност във взаимодействието в нашата част на света. Не вярваме на себе си и не вярваме на партньорите си.

Обяснението за преобладаващите проруски настроения сред българите в такъв тип анкети е историческо. И не е изненада. Просто такива са даденостите. Има два варианта да подходим към тази ситуация. Първият - да я истеризираме от добри намерения. Резултатът от тази истеризация е, че повече хора започват да приемат елита си като наложен отвън, лицемерен. Вторият вариант е да свикнем с тази идея, българския народ е такъв и да работим с това.

Къде е ключът? В това, че ако утре питаме българите дали да напуснем НАТО, те ще кажат "не". Т. е. ние прекалено много се плашим от нещо, което е историческа баналност. Притеснявам се да не пресолим западно-либералната манджа и да отблъснем голяма част от народа си от нея.

- Защо не се прави по-ясно разграничение между русофилство и путинофилство? 

- Путин с времето се превърна в един от символите на опозицията "консервативно срещу прогресивно". Едно застаряващо, балканско, скептично, яло много бой, снишаващо се, кръстопътно общество като нашето застава на страната на консервативния възглед. Трябва да не пропускаме да казваме, че двата образа – Путин и Русия, не е задължително да се покриват. Това трябва да бъде обяснявано. Утре така или иначе ще живеем в друг свят, разделен. И категорично за добро, ние, българите ще бъдем в западната му част.

Винаги, когато сме мерили досега тези неща, Русия е по-харесвана от САЩ, Китай не е познат, но категорично най-харесван е ЕС, респективно Германия. Т. е. по сърца сме може би русофили, но по разум сме в Европа, германофили. Това е цивилизационният и финансовият, ако щете, избор на българите.

Но като кръстопътно общество имаме и от двете  - и от Изтока, и от Запада. Това е сблъсък между рационално и ирационално. Типичен български дуализъм, богомилство, двойното дъно на българските обществени отношения. Трябва да се опитаме да извличаме ползи от тази двойственост.

България много отдавна живее с това противоречие – за или против Русия, наш траен исторически комплекс. Но сме се научили от век и половина да живеем мирно с този комплекс. Освен това точно защото сме кръстопътно общество, сме далеч от крайности. Поляризация има само на ниво политически елит, а не на ниво народ. Народът успява да съчетава двете. И това е чудесно!

- Да минем и към поведението на елита. Преди дни по повод даването или недаването на оръжия на Украйна – президентът Радев обяви, че няма да допусне България да влезе във войната, после го и повтори? Какво е посланието?

- Президентът, стъпвайки на тези обществени настроения, взема тази позиция. Очаквано е всеки политик да се позиционира спрямо общественото мнение и е някак още по-очаквано за президент.

- Да се нагоди?

- Това правят политиците.

- А възможността да задават посока, а не да се нагаждат?

-Това е друга огромна тема. Напоследък и заради това, че всеки вече може да има мнение, че външният вид е по-важен от истината, навсякъде политическите елити станаха по-популистки. Президентите винаги са се опитвали в България да бъдат по-балансирани. Естествено, че военната помощ не е въвличане във война. Трябва да го кажем. Т. е. Радев тук говори като политик, а не като военен. В българското общество обаче има още едно важно питане – как прекратяваме конфликт като даваме оръжие? В обществото ни има страх. Пак повтарям – ние сме застаряващо, благоразумно, далеч от крайностите, снишаващо се общество. Така оцеляваме на това място. Били сме и губещи в няколко войни. Затова българите действат предпазливо. И това им диктува да са против военна помощ за Украйна.

Спорът е дали елитите трябва по някакъв начин да коригират това. В историята идва момент, когато общественият интерес не е интересът на мнозинството. Но за добро или лошо Борисов за последните 10 години почти ни накара да забравим това, сърфираше върху общественото мнение. Заложи такъв стил – на нагаждане.

- Това изречение на Радев в 1 л. ед. ч. звучи малко като монархическа заявка.

-  Да, нещо като винаги с Европа, никога против Русия. (По Саксобургготски – бел. ред).

-  Изживява ли се въобще Радев като шапка на властта – изпълнителната?

- Не, иска да е рефер, да има правото да определя кое е добро и кое - лошо. Все пак Радев казва и хубави неща отвреме навреме за правителството. Има и политически смисъл в това. Всяко управление в хода на мандата си почва да губи подкрепа. А президентът е най-харесваната фигура и проблеми в управлението, ако почнат да се пишат на неговата сметка, ще бъде повлечен надолу. Това дистанциране от сегашното управление е закономерно. Идва навреме. На фона на проблемите – инфланция, война, времето се ускорява и предизвикателствата пред правителството идват по-рано от очакваното. Разбира се, не бих казал, че кабинетът е много надолу. След инерцията от изборите сега настъпва нормализация. Не е срив, кацане е, макар и твърдо кацане. На пистата са, имат всички шансове да не излязат от нея.

- Дава ли през втория си мандат президентът заявка за по-големи властови амбиции?

- На него му предстоят обаче още пет години, в които може да се окаже скован в тесните рамки на тази институция, а политическата мрежа, която се изгради около него, лека-полека да се разбяга и той да остане без много ясен механизъм за влияние и контрол. Интересното на всеки втори мандат е какво следва след него. Но тук интересното е, че пред него има още цели пет години. Към момента виждам желанието му да бъде рефер по терена, но не участник. Но със сигурност, защото събра политически капитал, в един момент ще му се иска да има по-реални лостове.  Затова аз внимателно гледам не само към бъдещата формация на Стефан Янев, която излъчва може би президентска легитимация - пряка връзка няма, но има попътен вятър. Но не бих гледал толкова натам, колкото с голямо любопитство към самия Радев – дали той в един момент няма да бъде поблазнен от по-директно участие. С президентската институция се получава противоречието – хем си най-харесван, хем имаш най-малко правомощия. Като царя в шаха – най-легитимната фигура има най-ограничени ходове по нашата конституция.

- Споменахте Янев, някакви ориентири за предварителни нагласи към евентуална негова партия?

- Много е бурно морето…как да мериш нивото на една вода, която е бурна. Моето лично усещане на база анализ е, че нишата на Янев е доста добра. Таймингът му също се оказа добър, малко на късмет. Той е в ниша, в която БСП не може съвсем да влезе, тя е леко скована заради участието си във властта, от друга страна в тази ниша е и Костадинов, но той пък е прекалено краен. Отваря се един вакуум там на умереност между тях. В него Янев би могъл да се позиционира добре. Но идва по-сложният въпрос за неговите политически качества, структури, организация, хора – не останаха вече след толкова проекти. Третият голям проблем – електоралната памет на българите. Ние не се прехласваме вече толкова по новите проекти. А и честно казано, господин Янев не е най-големият харизматик.

- Стана дума за партийно строителство и тук идва очевидният сякаш въпрос – защо ПП не върви към нещо подобно. Още повече, че наближават и местните избори, макар и позабравени от нас, заради много други събития. Какво политическо послание даваш, ако не ги извървяваш тези стъпки?

- Това е любопитно и за мен. Имам за себе си едно обяснение – че те си вярват и се опитват да наложат нов стил на правене на политика. Това е уязвимо, защото политиката има своите правила. Идеята, че ще направиш гражданска мрежа е красива, но докато вятърът духа в твоята посока. Не съм сигурен след една година как ще духа вятърът. Последният опит да се прави електорална партия беше НДСВ. Не беше много успешен.

Признавам нямам пълно обяснение по този въпрос. Струва ми се, че тук от ПП прилагат собственото си убеждение, че следват други механизми, не познатите партийни. Не забравяйте, че това са хора, които се опитват да вкарат повече бизнес логика. Много често разсъждават така. На нас това ни се струва странно. Техният успех на изборите, противно на всякакви очаквания, ги кара да мислят, че и тук имат по-добри шансове, противно на всяка изпитана формула. Това е свръхамбициозно. Макар че поне засега рисковите политически инвестиции им се получават.

- Това не е ли послание тип „Ние сме за малко и после продължаваме с нещо друго“

- Надявам се, че не е това. Това би било такава бизнес логика, но от тази на бизнеса на серийните предприемачи, на бързите начинания, на няколко неуспешни, за да се случи едно успешно. Надявам се това да не е така по една проста причина. Би било неприятно тази обществена енергия да остане непредставена. Те представляват автентична обществена енергия, която ДБ носеше, но по силата на различни причини не може да се разшири много. ПП успя да прокара ДБ политики и отвъд традиционните и леко затворени ДБ аудитории. Оказа се, че има такава прослойка в българското общество, която е либерално ориентирана, с мениджърски усет към политиката, динамична, отворена към света, но прослойка, която не е затворена в тесните рамки на наследения антикомунизъм. И тук от ПП успяха – заговориха и на леви хора. Това е автентична енергия – не много грамадна, но е реална, на хора, които искат модернизация, визионерство.

В това застаряващо общество, ако поредният опит за модернизация се окаже неуспешен, това ще бъде още един повод за национално униние. И какво следва? Идва „Възраждане“ на власт?

- Следва ли?

- „Възраждане“ има таван, който сама си слага със своята екстремност. От тази партия не схващат основната характеристика на българското общество – далеч от крайностите, предпазливо в онзи банкерски смисъл на думата. „Възраждане“ отива на истерични тонове. Събира своите проценти, но трудно се протяга към други слоеве поради тази крайност. Тук обаче има и една контра хипотеза на това, което казвам. Ако много обеднее българското общество, тогава се отваря сериозна ниша за „Възраждане“.  При това позицията на Кирил Петков да е балансиран, да говори с всички, включително и с партията на Костадинов, легитимира тази формация. Той е прав, но и те печелят. Често в политиката става така, като и с ареста на Борисов – и той печели, но и другата страна също печели. Всички теми в България са по оста консервативно/източно – либерално/западно. Тук „Възраждане“ е в удобната позиция да е бенефициент на така да се каже „неправилната“ гледна точка.

- Какви в тази ситуация са плюсовете и минусите да имаме премиер, който не разбира от политика?

- Не съм съгласен, че не разбира. Напротив. Основното подозрение спрямо тях е, че са наивни, оказа се обаче, че са доста печени. Някой може да види бизнес логиката, в която винаги някой с онази усмивка нещо продава. Какво е точно – не знаеш...

- ...примерно завод за батерии…

- Продаваш мечти. Друг пък може да привиди в това, че са печени, че са достатъчно заможни хора, които могат да си позволят да се занимават с политика без да посягат към общите пари. Но наивни не са, поне те двамата – Петков и Василев. Даже обвинението от страна на опозицията е, че са, хм, прекалено печени.

Плюсът – нови лица са. Минусите всички ги виждаме. В някакъв момент неопитността може да е по пътя на добрите намерения, в опита да си добре с всички да стигнеш момент, в който всички да почнат да ти се карат, включително в собственото ти правителство.

- В този контекст на „карането“– кой е премиер всъщност – Радев? Или пък Нинова?

- Не, не, Кирил Петков е премиерът. И е шанс, че има коалиционно правителство.  

Да, имаме малко странно правителство, тип „Отечествен фронт“. Първият вариант е да се изпокарат вътре. Нинова да казва – „Не те харесвам, защото си прекалено твърд с Русия“. Христо Иванов да казва – „Не те харесвам, защото си твърде мек с Русия“.

Вторият вариант е да се възползват от това – смятам, че е шанс, че във военно време имаме управление, което включва повечето съставки на българското общество – антиелитната съставка в лицето на партията на Слави, произточната, носталгична съставка в лицето на БСП, прозападната, прогресивна в „Да България“, историческият антикомунизъм в лицето на ДСБ, модернизационният проект от типа НДСВ, Кунева, макроноподобният ПП. Има микс, което е шанс за България – в трудните времена.

Те обърнаха пак разказа. Разговорът в България винаги е бил в това  - произточни консерватори срещу прозападни либерали. Първите са повече, вторите са по-добре представени в елита. Борисов успя да заличи това противопоставяне – първо с появата си, после с махането си, когато така настрои всички срещу себе си, че стана възможно да се обединят червеното и синьото, което е удивително. Това разделение, което направи възможен ОФ срещу Борисов, беше на път да бъде заличено от войната и да се върне старото разделение "Изток-Запад". Сега с този арест на бившия премиер – странен, с множество морални въпросителни, се върна дебатът „за и против Борисов“. Това е с пъти по-удобно за тази власт, защото по Борисов-антиБорисов и по съдебна реформа-против съдебна реформа, четирите партии са на един акъл, по оста Изток-Запад - не са.

- Има ли системен сериозен проблем сегашното правителство, който стана видим през тези първи 100 дни – например феодализацията на министерствата…?

- Наричате го феодализация, но всеки си гледа в своя коловоз, никой не гледа в коловоза на другия. Това е гаранция за стабилност, ако въобще има такава гаранция. Но да, коалиционното излъчване май наистина липсва.

- Как удържаш общото тогава, как се вземат решения?

- По български. Общото се задържа, когато всеки намери своята малка правда… Другият вариант е да продължаваме да раждаме нови и нови проекти, да си сменим конституцията с повече лична власт, или някой откровен радикал да вземе властта.

Другото, което може би е проблем за това правителство, а и на Борисов му го бяха казали – отвреме навреме имат право и да мълчат. В енергията си създават свръхочаквания и това също донякъде е проблем. Но трябва да отчетем, че задачата им беше с повишена трудност. Нов си в политиката, идваш в политическа криза, опитваш се да проведеш съдебна реформа, да проведеш война срещу един модел на управление от 10 години. Настъпва глобална ценова криза, започна и война. Това е задача с много повишена трудност. И като гледам данните за общественото мнение на този фон правителството е ОК.

Засега управляващите компенсират по два начина – единият, че са много рекламно настроени. Другият начин – от БСП биха го нарекли, че са социално ориентирани, от ПП – че са инвестиционно ориентирани. Т. е. правителството прави доста харчове.

- От партията на българския Навални (както се самоопредели Бойко Борисов-бел. ред) обявиха след ареста му курс към предсрочни избори. Има ли въобще такива обществени нагласи и има ли някоя политическа сила интерес от нещо подобно?

-  Когато питаме обществото, съотношението е повече от 2 към 1 в полза да няма предсрочни избори. Алтернатива засега не се вижда.

ГЕРБ няма интерес от бързи предсрочни избори, първо, защото още не е сигурно, че ще ги спечели, ако са сега. Интересът на партията е да седи и да гледа сеир.  Истинската надежда на ГЕРБ е друга - да си оправи образа пред западните партньори. Настава война. Изведнъж разделението престава да е Борисов-антиБорисов, корупция и т. н. Разделението става Запад-Изток. ГЕРБ така се надяваше да излезе от изолация – с позицията „ние сме на прозападни позиции, пращайте военна помощ в Украйна“, все едно Борисов би пратил… ГЕРБ си действа опозиционно, стяга се за местни избори. В тях е разковничето, там ще е пробният камък.

Цялата опозиция има интерес друг да вади кестените от огъня. На този етап никой няма интерес тепърва да поема управлението в толкова тегава ситуация. Остава, разбира се, въпросът и докога самите елементи от управляващата коалиция ще имат интерес да са на власт.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha