Бяла е един от първите, в който победоносно влизат руските войски през лятото на 1877 година. Това каза в словото си тази вечер кметът Димитър Славов пред мнозинството събрали се съграждани.
С тържествена заря-проверка бе отбелязана 143-ата годишнина от Освобождението на България и 144-ата годишнина от освобождението на града. Той е един от първите, в който победоносно влизат руските войски през лятото на 1877 година.
Гости на Бяла по повод празника бяха спортният министър Красен Кралев, председателят на парламентарната комисия по ред и сигурност Пламен Нунев, генералният консул на Русия в Русе Андрей Громов, митрополит Наум, представители на НВУ "Васил Левски", кметовете на общините Иваново и Две могили и др.
На кръстопътя на руските и на османските войски, в района на град Бяла се водят боеве с ключово значение за изхода на войната. От тук в продължение на 3 седмици самият руски император Александър II командва военните действия.
"От тук преминават пътищата от Разград, Търговище, Попово към Плевен. Войната се решава при Плевен и тука е мястото, където евентуално турските сили биха желали да минат, за да могат да отидат на помощ на Осман паша", каза Иво Жейнов директор на Историческия музей в Бяла.
С поднасяне на венци и цветя и проверка на почетния караул на 4 роти от Националния военен университет "Васил Левски" от Велико Търново Бяла отдаде почит на хилядите знайни и незнайни войници и опълченци, дали живота си за Родината.
Въпреки пандемията на площада се събраха стотици хора. Деца гледаха с интерес войниците и хватките с оръжие, но най- впечатлени останаха от зарята, Община Бяла подсигури и чрез доброволците от БЧК раздаде маски на онези граждани, дошли на тържеството без предпазни средства.
Ето и словото на кмета Димитър Славов:
Уважаеми дами и господа – жители и гости на град Бяла, Скъпи деца,
На 3-ти март всеки българин, където и да е по света, издига българското знаме като израз на национална гордост, на единство и самочувствие.
Въпреки трудната пандемична година, Бяла спазва и продължава традицията на този ден да отбелязва със заря–проверка Освобождението на България. И това не е случайно. Нашата Бяла, която тази година ще чества 130 години от обявяването й за град е дълбоко свързан с великите събития, довели завинаги Свободата в нашата родина. Бяла става второто по-голямо, освободено селище, след Свищов. За нас „ПЪРВА СТОЛИЦА“ на новоосвободена България.
На 5 юли 1877 година към моста на Колю Фичето на река Янтра край Бяла настъпва 12-та кавалерийска дивизия под командването на генерал-майор Александър Арнолди, 12-ти драгунски Стародубовски полк и 19-та конна батарея. Там се стича населението на Бяла и възторжено посреща освободителите.
Руската главна квартира се настанява в двора и къщата на Мехмед бей - сега Исторически музей.
От 20 юли до 13 август в Бяла заседава Главната императорска квартира. Тук са Император Александър ІІ, военният министър Дмитрий Милютин, граф Николай Игнатиев, престолонаследникът Александър Александрович - бъдещият Александър III, лекарят Сергей Боткин, историкът граф Владимир Сологуб, художникът Павел Ковалевски и други военни и граждански дейци.
В Бяла се провеждат два военни съвета, които имат стратегическо значение за хода на войната. На единия от тях присъства и генерал Гурко, заедно с бъдещият български княз Александър Батенберг. Беленчани играят прочутото хоро пред Императора на което Иван Вазов посвещава стихотворението „Царят в Бяла”. В Бяла Батенберг получава кръст за храброст. По късно той записва в своя дневник - „Хиляди хора ликуваха от радост, камбаните биеха, покриваха ни с цветя, хората се хвърляха да целуват ръцете ни”.
Символи на ония паметни дни в Бяла са Мостът на Кольо Фичето, Паметникът на великият руски лекар Николай Пирогов, Руският паметник край Река Янтра, издигнат в памет на загиналите руски офицери в тежките сражения край Горно Абланово и Кацелово, Паметникът на победата в село Лом Черковна, паметните плочи на опълченците от Бяла и района, взели участие в битките за освобождението.
Всяка година на 05 февруари беленчани отдаваме заслужена почит към една светла личност, към подвига на една млада, изключителна руска жена - баронеса Юлия Петровна Вревская, останала завинаги в нашия град. ...
... На тържествената заря-проверка тази вечер чуваме традиционно имената на много заслужили българи, отдали силите или живота си за свободата и бъдещето на България. Имена на будители и учители, писатели, идеолози и водачи на национално-освободителните ни движения, родолюбиви държавници на нова България. Ние всички се прекланяме пред святото им дело, което имаме дълг да опазим и достойно да продължим.
Днес, когато поводите за национална гордост откриваме предимно в миналото, ми се иска да се обърна и към онези от вас, които са нашето бъдеще.
Скъпи деца,
Вярвайте, че сме успявали тогава, когато сме били не само свободни, но и обединени в името на национален идеал. Такъв идеал е Освобождението ни от турско робство, последвано от Съединението и Независимостта на българската държава.
Важно е да успяваме и днес. Да застанем зад онези национални и местни каузи, които ни обединяват. И ни показват, че проблемите, които ни разделят са по-малки и преходни от големите ни цели. Славното ни минало ни задължава!
Уважаеми съграждани и гости,
ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!
ДА ПРЕБЪДЕ БЪЛГАРИЯ!
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай