В края на миналата година две русенски успешни компании, работещи в ж.п. сектора, проявиха инициатива и предложиха подкрепа, ако Музеят на транспорта бъде прехвърлен стане общински. Предложението бе представено на кмета Пенчо Милков.
Всъщност, това е поредна инициатива, първата която е от преди 8 години. До Министерството на транспорта ще бъде отправено официално искане за прехвърляне в активите на дунавския град както на сградата, така и на цялата музейна експозиция.
Причина за смяната на собствеността е, че по мнение на местната администрация в момента единственият на територията на Балканите музей на транспорта нито се стопанисва както трябва, нито се рекламира подобаващо. Русенци са обезпокоени и от факта, че музеят и експозицията преди години са били прехвърлени в капитала на търговското дружество БДЖ. Затова и общинарите се притесняват, че заедно с обявените за приватизация железници и уникалната културно-историческа светиня може да премине в частни ръце.
В края на юли, преди около 5 години, Община Русе и "БДЖ Пътнически превози" трябваше да решат дали съществуващият музей на транспорта в Русе да е съвместна собственост помежду им чрез създаване на нов юридически субект с нестопанска цел или музеят да се прехвърли изцяло на общината. Това е дискутирано на среща в Русе между областния управител Стефко Бурджиев, Димитър Костадинов - управител на "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД и представители на Община Русе, съобщиха тогава от областната администрация.
По-голяма част от специалистите подкрепят идеята за съвместно управление, тъй като при този вариант, "БДЖ Пътнически превози" ще поддържа и подменя периодично експозициите, за да се поддържа интереса на посетителите.
Половин година по-късно, след поредица от срещи, идеята е да се създаде сдружение, в което да участват както държавни институции, така и частни фирми, за да може да се кандидатства за европейско финансиране. В момента музеят на транспорта е собственост на ресорното министерство. БДЖ го издържа финансово, но няма достатъчно средства за ремонт и за дейности, които да го превърнат действително в национален културен център. А той пази уникални експонати, сред които вагон-салона на турския султан, личният вагон на цар Фердинанд и на цар Борис Трети. Тук е и най-старият парен локомотив, произведен през 1848г.
Трудно се пътува днес - и заради противоепидемичните мерки, и заради студа навън, но нищо не пречи да пътешестваме, седейки на топло зад компютъра. Така неусетно можем да се пренесем в Русе и да посетим единствения по рода си в цялата страна Национален музей на транспорта, който се намира под „Парка на младежта” на брега на река Дунав. Той е разположен е в сградата на първата железопътна гара в страната, построена по проект на братя Барклей, пише в-к Банкер.
Великолепният гаров комплекс (проектиран и изграден през 1864-1866 г.) предлага за посещение три музейни експозиции. „Старата гара” представя основни моменти от развитието на жп транспорт в България и връзката на железницата с пътническото корабоплаване по река Дунав. Реката е свързвала Русе с европейските страни и новите идеи са влизали у нас оттук. Неслучайно Русе често е наричан в България „Малката Виена“ заради европейския дух на хората тук и архитектурните шедьоври тук в стил необарок, модерн, неокласицизъм и сецесион.
На 20 септември 1908 г. правителството на министър-председателят Александър Малинов посреща българския княз Фердинанд І на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттук с влак всички потеглят към старопрестолния град Търново България, където на 22 септември е провъзгласена тържествено Независимостта на България.
В експозицията „Парк-музей” могат да се видят влакови състави от средата на XIX век и средата на XX век, товарни и специализирани вагони.
„Вагон-салони” уникати разказват за височайши пътувания от І и ІІ правителствен влак. Сред коронованите особи имали привилегията да пътуват с тях са султан Абдул Азис, императрица Евгения, княгиня Климентина, княз Александър Батенберг, цар Фердинанд І, цар Борис ІІІ и други.
Експозицията е разположена в две части - в сградата на гарата и на открито – няколко парни локомотива, различни модели вагони, като тук се пазят личния вагон-салон № 5, произведен през 1894 г. в Бреслау-Германия, за княз Фердинанд I. Също Вагон-салон № 1 „Султание”, произведен през 1866 г. в Брюксел, с който турският султан е предприемал обиколки, както и вагон-салон № 101, произведен през 1902 г. в Гьорлиц-Германия, спален вагон за царската композиция и още много интересни експонати. В колекцията на музея е и най-стария запазен у нас парен локомотив № 148, произведен през 1848 г. в Манчестър, Англия.
Музеят става национален музей на железопътния транспорт и съобщенията на 26 юни 1966 година по повод 100-годишнината от началото на железопътния транспорт в България. Сградата на музея е обявена за исторически паметник.
Експонати от музея са участвали във филмите: "Капитан Петко войвода", Записки по българските въстания", руско-българската продукция "Турски гамбит" и други.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай