Възлюбени в Господа чеда на св. ни Църква,
Приближаваме към края на една тежка за цялото човечество година. Година, в която на изпитание бяха поставени духовните и нравствените устои на цялото ни общество. Година, в която една невидима заплаха изцяло промени живота, с който може би удобно бяхме свикнали, допринасяйки за откриването на много и от най-доброто, но и, за съжаление, от не съвсем доброто, оставащо иначе дълбоко скрито вътре в нас.
Мнозина претърпяха и продължават да търпят тежки страдания не само от здравословен и физически, но още и от психически, икономически и друг характер. Не е малък, уви, и броят на онези, които изгубиха и продължават да губят живота си в резултат от разразилата се пандемия.
Като органична част от своя народ и от обществото ни, Българската православна църква също не беше подмината от това изпитание, както и от други изкушения за църковния живот. Често гласът на трезвия разум беше заглушаван от ненужни дебати, в които мнозина достигнаха до истинско ожесточение в отстояването на позиции, лишени не просто от разумност, но и от най-елементарна християнска и чисто човешка любов към ближния. Пандемията се оказа пореден повод за противопоставяне в църковното ни общество и за прояви на ревност не по разум.
Сега обаче всичко това трябва да утихне и да отстъпи пред радостта от очакваното посрещане на светлия празник Рождество Христово. Днес Божият Син влиза в нашия свят като дете, за да ни припомни със Своята невинност, че всички ние сме чеда на нашия Небесен Отец и всеки от нас е тук, на този свят, благодарение на Господнята любов. Същата тази любов, благодарение на която Той изпрати сред нас и Своя Единороден Син – „да подири и да спаси погиналото“ (Лука 19:10).
Любов, пред която са безсилни цялата злоба и ненавист на този свят, и която трябва да ни смири и да пробуди в нас милостта, състраданието и човеколюбието, които Бог винаги очаква от Своите верни.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай