Приключва учебната година в извънредна обстановка. Какви са впечатленията и какви са очакваните резултати в ОУ „Иван Вазов”?
Със сигурност това е едно нетрадиционно приключване на учебната година предвид извънредната ситуация. За съжаление не можем да направим тържество за изпращане на първокласниците и останалите ученици. Най-жалко е за първокласниците, тъй като щеше да им е за първи път, но пък ги приветствахме тържествено и ги посрещнахме подобаващо в училище.
Това беше един труден период за цялото ни образование, за ученици, учители и родители, директори. Много бързо трябваше да се организираме и да преминем към това дистанционно обучение. За всички бе нещо непознато, нещо по-далечно. Като цяло образователната система не беше готова за това.
Промени ли се нещо след въвеждане на дистанционното обучение- резултати, очаквания, както се шегуват в социалните мрежи – родителите чакат да видят какви оценки ще получат за работата си през тези три месеца?
Със сигурност на родителите им е много трудно. Едно е детето да ходи на училище, да има живия контакт с учителя, да му бъде обяснено всяко нещо, което не е разбрало добре. Друго е учителят да обяснява онлайн в час. Затова и помощта на родителя е неизбежна. Особено на малките ученици от начален етап, тъй като не са и достатъчно „на ти” с техниката. Затова родителят играе огромна, ключова роля за обучението на детето.
Със сигурност на родителите им беше и им е трудно. Те трябваше да влязат в ролята и на учители вкъщи. Добре се справяха и нашите учители, като се има предвид, че обучението беше асинхронно, с платформа, където се качват материали и от двете страни. В различни платформи се осъществяваха и живи връзки, активно се ползваха за обучение и социалните мрежи.
Но ще повторя- в целия този процес родителите имаха ключова роля за контрол. Детето е у дома си, родителят вижда какво е написало, колко е дисциплинирано.
Но обучението в училище не действа ли по- дисциплиниращо, домашната среда вероятно действа по-отпускащо?
Ученикът се чувства по-спокойно, по- свободно, което е донякъде добре, но има и своите недостатъци.
Какви са предварителните нагласи и очаквания като резултати в края на годината- по-добри ли ще бъдат спрямо миналата година, например?
Мисля, че няма да има особена разлика. Вероятно успехът ще е поне малко по-висок, предвид и включването на родителите в учебния процес.
В тази ситуация, липсата на общуване на децата, особено при по-малките, усетила ли се е, какво е мнението на родители, на учители?
Да, усеща се. Липсват им приятелите, да разговарят с другите ученици от класа, срещата с учителите…
Вече две години ОУ „Иван Вазов” е иновативно училище. Какво всъщност крие зад това, постигна ли се определена цел, какво още трябва да се направи?
Втора година ОУ „Иван Вазов” е иновативно. Имаме нов учебен предмет „Устойчиво развитие в демократичното общество”. Изучава се в прогимназиалните класове. Миналата година за първи път се изучаваше в 5-те класове, вече и в 6-ти.
Най-хубавото за учениците е, че за този предмет няма учебници. В него са заложени различни глобални теми, цели. А основната цел е да се провокира мисленето на учениците, да мислят и да разсъждават самостоятелно. Безспорно тук ролята на учителя е важна. В часовете влизат двама преподаватели в един час, които са с различни специалности. Разговорите са на теми, свързани само с живота, неща, които не се преподават в учебната програма. Обсъжда се актуална информация, която се върти в публичното пространство.
В тези часове се преплитат факти от миналото с факти от настоящето.
От какво се интересуват най-много децата?
Интересуват се от всичко- много са любознателни. Често предлаганите теми идват от тях, след като вече са ги чули от родителите си. Но, както вече казах, основната ни цел е децата да мислят самостоятелно. В редовните часове те възприемат едно учебно съдържание, което запомнят и възпроизвеждат, докато тук може да разсъждават свободно.
Все по- актуален и важен става въпросът за насилието, агресията у малките. От какво се поражда, до каква степен се проявява в училище?
Чак толкова крайни случаи за щастие нямаме. За мен агресията при децата се дължи на много фактори. Безспорно на първо място е семейната среда и възпитание. След това е средата, която ги заобикаля, и кръгът, в който се движат. Както и факторите: игри, телевизия, новини и всичко, което се случва в заобикалящия ни свят.
Динамиката на живота също оказва негативно влияние…
Консуматор ли е младото поколение?
И тук всичко зависи от средата, от самите деца. Любопитни са по принцип, но малко от тях са готови да направят всичко необходимо, за да постигнат някаква цел.
До каква степен завършващите 7-ми клас правят своя избор накъде да продължат самостоятелно?
Нормално е в тези години родителите да имат отношение и да насочат детето за неговото решение. При нас завършват 7-ми клас- те нито са толкова големи, за да може сами да решат, нито пък са толкова малки. Важна е ролята в случая и на родителя, и на преподавателя по съответния учебен предмет. Децата имат разнопосочни интереси, имат и талант в различни области- на едно дете му е интересно и се интересува от литература, на друго- математика, на трето- език. Но повечето деца в тая възраст не могат да вземат самостоятелно решение.
Така че в случая трябва да се насочват.
ОУ „Иван Вазов” е едно от предпочитаните в Русе основни училища и преди да стане иновативно училище. Сега предстои отново да се прави прием. Как се справяте в тази ситуация?
Миналата година бяха около 200 кандидат- първокласници. Приехме 3 класа или 66 ученици. Проблемът при нас е, че сме на двусменен режим и трябва да започнем намаляване на приема, докато преминем на една смяна, както гласи Законът.
Тази година отново ще приемем 3 класа, със сигурност не можем да удовлетворим желанието на всички родители. Доколко е справедлива системата за прием- считам, че е справедлива. Основният критерий е близостта до училището. Това, от една страна, е добре. Но и не може да се задължи родителят да си запише детето в района, където живее…
Преди години в първи клас в някои училища децата се приемаха с изпит. Не е ли добре това да се случва и сега?
Според мен не е добре, защото изпитът, особено на тая възраст, стресира децата, не мисля че е много удачен. Дори и да не е изпит, разговор да е, самият факт вече натоварва допълнително…
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай