От началото на икономическата криза, породена от COVID-19, управляващи и близки до тях твърдят, че мярката 60/40 е изключително успешна. Още в средата на май беше обявено, че от единствения механизъм за подпомагане за запазване на заетостта са се възползвали 200 000 работници. Какви са действителните факти към 27 май?
Някои особени моменти
Ако изключим основния недостатък на мярката – а именно, че тя може да се ползва само и единствено ако работодателят има финансова възможност и е склонен да доплаща до пълния размер на договорената работна заплата, при конструирането на 60/40 бяха допуснати пропуски, които облагодетелстват работодателите за сметка на работниците. Част от тях бяха направени умишлено, друга част вероятно се дължи на ситуацията, в която решенията се взимаха на коляно и нямаше време да бъдат обмислени всички аспекти. Ето някои от тях:
Особено притеснителен е един дефект, който се очаква сега да бъде коригиран, но до момента даваше възможност на работодателя благодарение на 60/40 да намали заплатата на служителите си. 60-те процента се изплащат на база на осигурителния доход от месец януари. Осигурителният доход се състои от заплатата по договор плюс допълнителните възнаграждения като бонуси, допълнително материално стимулиране, коефициент трудово участие и други. Например, ако заплатата по договор е 610 лв., бонусът е 390 лв., осигурителният доход за януари е 1000 лв. Бюджетът би изплатил 713 лв. за такъв работник. Работодателят е длъжен да допълни до размера на договорената работна заплата, а тя е… 610 лв. В тези случаи, които съвсем не са изключения, фактически бюджетът поема пълното, но намалено възнаграждение на работника, а работодателят не дължи нищо!
Реалността два месеца и половина след въвеждане на извънредното положение
Официалните и единствено възможните за тълкуване данни са публикувани на сайта на Националния осигурителен институт. Първият транш беше преведен на 15 април 2020 г. – един месец след затварянето на някои икономически сектори, които поради това не могат да генерират приходи и съответно да изплащат заплати. В следващата таблица са описани всички плащания до момента, като те обхващат март и април. Последните пет транша съдържат информация за компенсации и за двата месеца (някои заявки за март още не са изпълнени).
Ако искаме да видим общите резултати до момента, би било безкрайно грешно просто да сумираме броя на фирмите и на служителите по траншове, защото през различните месеци се повтарят както фирми, така и служители. За съжаление, по отношение на работниците не можем да сме прецизни, тъй като не се публикува индикатор (например ЕГН), по който да е възможно да се проследи кои служители се повтарят в рамките на различните месеци, но за фирмите е възможно.
6096 е реалният брой на фирмите, които са получили подпомагане за запазване на заетостта на служителите си. За да илюстрираме защо не бива да се сумират фирмите от различни траншове, трябва да кажем, че:
По месеци
5186 фирми са подпомогнати за месец март до момента за общо 66 501 служители. 3380 са фирмите през април за общо 65 173 лица. Почти три четвърти от компаниите, получили финансова подкрепа, са имали такава и през март (2470) – тоест, имаме почти пълно припокриване на групите в двата месеца.
Както вече беше споменато, за служителите няма начин да кажем, въз основа на наличната информация, каква част от компенсираните през март са получили подпомагане и през април. Затова ще направим допускане, че съотношението е същото като при фирмите. При такава хипотеза, която е много възможна, „новите“ работници през април са едва 17 546 души. Или общият брой на хората, чиято заетост е запазена по тази мярка, е 84 047. Това не е много близо до 200 000, както се внушава в общественото пространство.
Да видим по колко работници от едно предприятие са „спасени“ през последните месеци с бюджетни средства. От таблиците може да се види, че огромната част от предприятията са кандидатствали за от 1 до 9 служители, като всъщност най-много са тези с по един.
На пръв поглед би могло да се заключи, че най-значим достъп имат микро предприятията. Но не бива да забравяме, че работодателят решава дали и за кого да кандидатства. Така например фирма – „затворен тип ваканционен комплекс с големи и красиви зелени площи, разположен върху площ от 50 000 м2 на самия бряг на морето“, е кандидатствала само за трима души, макар че този комплекс вероятно има нужда от десетки, ако не и от стотици служители. Дори да предположим, че са по-малко извън летния сезон, няма как да са само трима, следователно фирмата е кандидатствала единствено за някои висши мениджъри. Дали останалите са изпратени в принудителен платен или неплатен отпуск или пък са без договори и са останали без работа и доходи – можем само да предполагаме.
В групата фирми, които са пуснали заявление за подпомагане само за един-двама служители, безспорно има и микро предприятия, както и семейни такива. Тогава искането най-често е за собственика и за максимум още едно лице от семейството. Но за повечето компании е видно, че няма как да функционират с един или двама служители, докато доходите на останалите са значително редуцирани или са били съкратени.
Финансиране на 60/40
Общият размер на бюджета за март до момента е 20 975 209 лв., а за април – 31 626 701 лв. За двата месеца бюджетът е изхарчил едва 52,6 млн. лв. За мярката беше отделен 1 млрд. лв. и очакванията на управляващите беше да не стигне, поради което заявиха, че са в готовност да добавят още 500 млн. лв. С темпото, обхвата и размерите на финансиране до момента ще са нужни 38 месеца или повече от 3 години, за да бъде използван за запазване на заетостта първият милиард. Дотогава даже учените може би вече ще имат ваксина и лекарство за COVID-19, толкова мудно продължава да се движи единствената мярката за гарантиране на работните места.
Брутни заплати
Компенсациите разкриват и една от притеснителните страни на българската икономика и по-специално на доходите за работниците в нея – масовите ниски официални заплати. Според справка на НОИ, средният осигурителен доход в страната в началото на настоящата година е 1062 лв. За да изчислим средния осигурителен доход в групата на обхванатите от мярката 60/40 работници, трябва да направим уточнение за някои допускания, тъй като не всички нужни данни са посочени в справките на НОИ. За март фирмите масово са подавали заявления още от 13-ти, макар че в рамките на деня беше гласувано и прието извънредното положение, затова работните дни, за които са искали компенсация до края на месеца са 13. Работните дни през април са 20. Допускаме, че всички фирми са кандидатствали за 13 дни през март и изчисляваме компенсацията въз основа на 13 дни. А за април допускаме, че компенсираните дни са 20. Това ще изкриви реалния резултат, но едва ли е с много, когато говорим за десетки хиляди работници и няколко хиляди фирми.
И така, средният осигурителен доход на служител е 748 лв.
Но средното, както и да го прецизираме, си е свинско със зеле. Сред покритите от мярката заплати има такива на максимален доход, но и възнаграждения по 100 лв. на месец, вероятно поради факта, че хората работят на непълен работен ден (поне официално). Затова да погледнем колко е медианната заплата. Медианната заплата е доходът на типичния работник, а тя е 668 лв. на месец бруто. Компанията, чиито служители се падат в средата на реда, не е някое микро или малко предприятие, кандидатствала е и е получила подпомагане за над 2000 работници.
Тоест, средната заплата с включени всички дължими добавки за нощен и извънреден труд, за процент прослужено време, бонуси и пр. е малко над минималната работна заплата за страната през 2020 г.! Поне за тези служители, които са обхванати от мярката 60/40.
Възможните изводи са два: 1) Средното заплащане наистина е толкова ниско; 2) Реалното нетно заплащане е по-високо, но част от него масово се дава „в плик“, за да се спестяват данъци и осигуровки. И двете хипотези за унищожителни за икономиката и държавата ни!
Укротяване на безработицата?
По данни на Агенцията по заетостта, официалната безработица към средата на месец май вече е 9,2%, очакванията бяха за 5,8%. Пикът на регистрираните в рамките на един ден е бил на 6 април, когато над 9000 лица са били записани в бюрата по труда. От 13 март до края на април новорегистрираните безработни са вече 114 хил. души (почти 27 хил. през март и 87 хил. през април). През май броят им продължава да се увеличава, но вече с намаляващ темп. Впрочем тъй като се появиха твърдения, че завърналите се българи увеличават драстично безработицата у нас, трябва да подчертаем, че делът на работилите в чужбина и регистрирани у нас безработни е едва 2,5% от всички новорегистрирани за периода 13 март-13 май.
Колко струва това на бюджета можем да видим от справка на НОИ, публикувана вчера. Почти 61 млн. лв. са изплатени на тези, които имат право на обезщетения, като тук се включват и регистрираните безработни преди началото на извънредното положение. Илюстрация за финансовия натиск върху фондовете на НОИ от останалите без работа поради коронакризата обаче е фактът, че подадените заявления за отпускане на парични обезщетения за безработица през март 2020 г. са 16 908, а през април стигат до 68 151. Имаме 300% увеличение на заявленията за обезщетения за безработица.
Акценти
Данните са достатъчно красноречиви, затова ще се ограничим само с няколко извода. За отправна точка ще вземем едно изречение от месечния бюлетин на Агенцията по заетостта за април:
„Със старта на антикризисната мярка „60 на 40” повече от 9 хил. работодатели от засегнатите сектори се възползваха от възможността да съхранят обучения си персонал и запазиха заетостта на повече от 180 хил. работници и служители.“
До 27 май са изплатени компенсации на точно 6096 фирми. С три хиляди по-малко (!) от отчетените в официалния месечен бюлетин на Агенцията по заетостта.
До 27 май са изплатени компенсации за приблизително 84 000 служители. С почти 100 000 по-малко (!) от отчетените от държавната Агенция по заетостта.
Останалите данни:
Най-много фирми са кандидатствали и са получили пари от бюджета за 1-2 работещи, често това са собственици или мениджъри.
Медианната, (т.е. истинската средна) заплата за покритите от мярката 60/40 фирми е 668 лв. Почти минимална работна заплата за настоящата година.
До 27 май за мярката са използвани едва 52,6 млн. лв. Докато само за обезщетенията за безработица за април са изплатени 61 млн. лв.
До 27 май приблизително 84 000 служители са получили компенсации по 60/40, докато само до края на април новорегистрираните безработни са 114 000 души, а до 24 май вече са 175 503.
Заявленията за обезщетения за безработица за април са се увеличили с 300% спрямо предходния месец.
Има и позитивни новини. Националният статистически институт публикува данни за безработицата в страната и броят на хората, които са намерили нова работа. През седмицата 18-24 май намерилите работа за пръв път надвишават лицата, които са се регистрирали като безработни. И това няма нищо общо с мярката 60/40, резултат е от премахването на почти всички ограничителни мерки в страната.
Такива са фактите, те са официални и лесно проверими, а дори не включват останалите без работа хора, които не са се регистрирали (или въобще не могат да се регистрират) в бюрата по труда. Интерпретации всеки може да прави, но да манипулира от позицията си на управляващ държавата, неправителствена организация или държавна агенция – не бива.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай