Петък, 19 Април 2024

Историята на кондомите made in BG: С дебелината на гума за Балканче, но се късат лесно

Историята на кондомите made in BG: С дебелината на гума за Балканче, но се късат лесно
Публикация   15:05     28 Март, 2020 /     akcent.bg   /     1178

Производството започва през 1988 г. в град Бяла. Легендарният цех 104 затваря врати в началото на 90-те и е закупен от последния си началник - Никодим Трифонов. Произведени са общо близо 10 милиона презерватива.

"Ако искаме положителен прираст на населението, трябва да пуснат на пазара отново българските презервативи." Така се шегуват днес зевзеците и май те са единствените, които си спомнят, че някога в страната ни е имало серийно производство на кондоми.

   Любителите на тънката част и до днес разказват легенди за българския презерватив, издържал на конкурентния пазар едва година-две, пише socbg.com. Те твърдят, че родният кондом бил с дебелината на вътрешната гума на „Балканче”, но често се късали и така предизвикали своеобразен бейби-бум в края на социализма.

      През 1963 год. в град Бяла е открит завод „Латекс”, който произвежда стотици изделия от суровината, получавана от каучуковото дърво при нарязване на кората му. През годините заводът се утвърждава като лидер в производството на на латексови продукти -хирургически ръкавици, гуми за буркан, надуваеми дюшеци и др. След години работа се оказало, че в богатия асортимент от стоки, реализирани успешно в много страни от СИВ, май липсват само презервативите.  

   Четири държави от социалистическия лагер – СССР, Чехословакия, Полша и ГДР, от години се противопоставяли успешно на западното производство, като сами си правели гумени калпачета против зачеване и болести. В Съветския съюз отрасълът дори бил с традиции. По заповед на дясната ръка на Сталин ­ Леврентий Берия, производството на кондоми започнало още през 30-те години на ХХ век, а по времето на зрелия социализъм в страната били построени цели три фабрики.   

    За да не остане и България назад в това отношение, правителството взема решение да открие в завода в гр. Бяла цех за производство на презервативи. Това е стока от първа необходимост и Министерство на здравеопазването без проблем издава указ, който свидетелства за нуждата от подобен продукт. Държавата не пести средства и през 1988 г., отпуска 2 100 000 дойче марки за закупуването на необходимите машини.  

   От Федерална Република Германия е закупена поточната линия за производство на презервативи. Технологията е западна и доста модерна за времето си. Близо 40-метровият автомат и многото апарати към него са монтирани в помещение от 5000 кв. м в цех №104 на завода. За две години работа поточната линия произвежда близо 10 милиона презерватива. Една машина извършва 20 операции. Състои се от множество апарати и стъклени макети на пенис, върху които се отмерва размера на презерватива. За да бъде достатъчно здрав презервативът, макетите се топят в латексова смес по два пъти. На този етап от производството презервативите все още са „сурови”. Необходимо е да бъдат изпрани в друга машина с антибактериален препарат, за да не предизвикват алергии и дразнения.  

   Следва изсушаване на презервативите, за което е нужно да отлежат две денонощия в специално пригодено помещение. След това чрез електронен тест се отстранявали спуканите бройки, а преминалите през всички изпитания презервативи се накапвали с различни ароматни благовония. Стъклените форми не позволявали да се правят кондоми с пъпки, брадавички и други съвременни глезотии, но цветовата гама била изключително богата. Един цикъл на машината до процеса на отлежаване траел 16 минути, за които се произвеждали 960 кондома.  

    Кондомите made in BG стават факт. И в този момент, типично по български, нещата се объркват. Разпространението на продукта се оказва много по-сложно от самото производство.   Продуктът се оказва трудно продаваем заради грозната си опаковка, а може би и заради тогавашното недоверие на българина към родното производство. Продавали са се поръсени с талк по три броя в картонена кутийка. След като се изсушат, презервативите отлежаваха две денонощия в специално пригодено помещение, обяснява производствената технология бившата отговорничка на цеха Йорданка Стефанова. След това чрез електронен тест се отстранявали спуканите бройки, а преминалите през всички изпитания презервативи се накапвали с различни ароматни благовония. Стъклените форми не позволявали да се правят кондоми с пъпки, брадавички и други съвременни глезотии, но цветовата гама била изключително богата. Един цикъл на машината до процеса на отлежаване траел 16 минути, за които се произвеждали 960 кондома.

   Продуктът обаче се оказал трудно продаваем заради грозната си опаковка, а може би и заради тогавашното недоверие на българина към родното производство. Първоначално кутийките били от чисто бял картон и изглеждали твърде семпло на фона на пъстроцветните вносни. После в предприятието опитали с други - напечатали върху картона зодии, цветенца и други украси, но пазарът така и не потръгнал. След три месеца работа цехът спрял, а в протоколите на завода е записана причината ­ "неконкурентна опаковка и необезпечена реализация".

    "В следващи години сме подновявали на два пъти работата на цеха, но все със същия успех", спомня си бившият технолог в завода Николинка Чакърова. Тя е изчислила, че в предприятието "Латекс" са произведени близо 10 милиона презерватива. Когато пуснали поточната линия, жената се сетила да запази първия кондом, произведен в България. Вместо в музей днес той стои намачкан и унизен между страниците на едно нейно тефтерче. 

    Линията готова да заработи веднага

   Линията за производство на презервативи е заключена вече близо 10 години, но е готова да заработи. Ако не бяха евтините вносни кондоми, не бих се замислил и за минута, казва Никодим Трифонов. Той е собственикът на цеха за презервативи. Когато дошли демократичните промени, социалистическият гигант, даващ препитание почти на целия град, бил разбит и обявен за приватизация. Трифонов  прави изчисления, че ако тръгне линията за презервативи, само суровината ще му струва толкова, колкото е един опакован вносен кондом. Иначе за качеството няма притеснения. Ако се сменят стъклените тела, могат да се произвеждат различни разновидности, убеден е Трифонов.

    Граф е баща на гуменото калпаче

   Презервативът има дълга история, но за негов създател се счита английският военен лекар граф Артър Кондом. През 1653 г. наследникът на престола Чарлз Втори му възложил да направи противозачатъчни калпачета, които да предпазят от забременяване многобройните му любовници. Графът изпълнил поръчката и скоро се явил при Чарлз с торбички от овчи черва, чиято вътрешност била намазана с краве масло. Славата на предпазителите се разнесла бързо сред аристократите, които смятали, че е въпрос на чест да ги използват. В чест на създателя им торбичките били наречени кондоми.

   Съществуват много исторически данни, че подобия на днешния презерватив са били използвани още в дълбока древност. Твърди се, че това била любимата вещ на фараона Тутанкамон. В по-късни години изсушени черва от крави, овце и коне вършели доста добра работа на любителите на ласки.

    Източник:



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha

Прочети още