Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Не, няма да оригиналнича с безотговорни приказки, че коронавирусът бил истерия и най-много да даде едно рамо на пенсионната система. Работата е сериозна и, моля, спазвайте указанията на лекарите.
Искам да обърна внимание, че наред със здравните, икономически, туристически и семейни последствия, епидемията има и политическо измерение.
Да почнем с Китай, където бяха въведени нечувани досега мерки за сигурност. Тяхната ефикасност
легитимира авторитарният режим и по-специално - неговите техники за тотално следене и лицево разпознаване, напомняш дистопия от сай-фай сюжет. Вероятно са заредили в програмата, която иначе следи къде се движат опасните мъсълмани-уйгури, данни за телесната температура. Всяка следваща критика на тази нова техно-диктатура ще ни връща към битката с болестта - нали виждате защо го правим, това е за вашата безопасност.
Засилват се настроенията срещу глобализацията, надигнали се по-рано, във времето на финансовата, а после бежанската кризи. Хубав повод за популистите да нападат свободното движение на хора и да възхваляват етно-националните граници. Салвини например твърди, че вирусът идва с мигрантите от Африка - аргумент, на който могат да вярват само онези, които не знаят, че в този континент коронавирус се среща рядко. Льо Пен пък беше притисната заради идеите си да бъде отказвана медицинска помощ на нелегално пребиваващите във Франция - вирусът не се интересува от валидни документи, а да допуснеш нелекувани хора сред гражданите на страната ти е просто лудост.
Активизираха се конспиративните теории за произведен в лабораториите вирус,
който цели да разчисти планетата, та богатите да живеят по-нашироко.
Смешна беше както обикновено реакцията на Тръмп: той първо омаловажи цялата работа като фейк, после хвърли вината върху демократите, които политизирали вируса, накрая взе да тръби, че американската здравна система е най-добрата в света и ще се справи най-добре. И той, и алтернативно-десните му фенове не пропускат да обвинят Китай за епидемията - диваците там, виждаш ли, ядат сурови прилепи, защото комунистите не успявали да нахранят населението.
Европейският съюз - без изненади. Както обикновено няма единна позиция, защото кризите тук само усилват центробежните сили: едни като Италия имат по-сериозен проблем, други на север и изток - по-малък, а вече знаем, че срещу егоизма днес ваксина не е открита. Чакат ни дълги заседания и пазарлъци.
В България епидемията отмени всички други теми, при това най-странното е, че го направи още преди тя да се е случила реално. Седмици наред медиите ни заливат единствено с темата коронавирус. Разбирам вирусът да е първа новина. Но не трябва ли да има някаква втора?
Съвсем забравихме:
- водата на Перник
- нелегалните боклуци
- странните несъответствия на статистиката по повод влизането в еврото
Забравихме дори главния прокурор, който до скоро беше първа и последна новина (какво стана с обвиненията му, има ли сериозни аргументи или всичко ще излезе пушилка?).
А по-стари теми като:
- апартаментите
- къщата на младата майка в Барселона
- разследването на КТБ -
тях май оставихме на археологията.
Вярно, че понякога споменават г-н Божков и напрежението на границата с Турция, но това е само за да се върнат бързо към поредната пресконференция на щаба и съветите на лекари. После се редят радикални мислители - според едните няма никакъв вирус, според другите - ще умре 70% от човечеството. После социолози ни обясняват колко процента сме в паника и колко не сме; чуваме даже православни дейци, които отказват да преустановят великденските литургии, защото само хора със слаба вяра ги хващал вирусът...
Човек неволно се пита -
не е ли твърде удобно за управниците всичките им проблеми изведнъж да бъдат изтрити от едно природно бедствие, за което никой (освен може би китайските прилепи) не е виновен? При това - изтрити още преди да се е разразило същинското бедствие, ако изобщо се разрази, не дай боже. Както преди ги заличи бежанската криза, която също се оказа малко предварителна, защото никакви бежанци така и не поискаха да идват у нас.
По повод епидемията италианският философ Джорджо Агамбен се върна към една своя стара тема - извънредното положение, което легитимира извънредни мерки от страна на властта. Във време на война са позволени неща, които нормалният правов ред забранява - ако искаш, а ти се прощава всичко, обяви война. Комунистическият и нацисткият режими управляваха,
поддържайки изкуствено състоянието на извънредно положение - военна заплаха, диверсанти, революционна ситуация. "Черезвичайна комисия" се казваше службата на Дзерджинский, която избиваше хора без санкцията на закона.
Нашите извънредни положения слава богу не си служат с нагани и концлагери - това, което те изтребват, е паметта. Новото извънредно съобщение просто изтрива старите проблеми и сплотява народа около управниците. И този път не са те виновни, защото чекисти не чукат нощем на вратите ни - виновни сме ние, че не можем да се съсредоточим върху повече от едно дразнение.
(А иначе: мийте ръце, не си пипайте лицата, не стойте близо един до друг!)
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай