Лидерите на държавите от ЕС ще се срещнат на извънреден съвет тази седмица, за да опитат да постигнат компромис за това как ще се харчат парите на съюза в идните седем години. Европейските институции спорят за Многогодишната финансова рамка от месеци - тя трябва да влезе в сила на 1 януари 2021 г., но засега няма изгледи дебатите да приключат навреме.
На срещата в четвъртък преговори ще водят националните правителства на 27-те държави-членки. Конфликтът там е между "пестеливите" Австрия, Дания, Швеция и Нидерландия и "Приятелите на кохезията" - предимно източноевропейски държави, сред които и България. Но дори да постигнат съгласие скоро, те ще трябва да координират предложението си за бюджет с Еврокомисията и с един Европейски парламент, който има право на вето върху решението, и открито заплашва да го използва.Какво е това Многогодишна финансова рамка
С две думи: таванът на разходите на ЕС за идните седем години - като цяло и по отделни пера. Макар често да се замества с думата "бюджет", за разлика от националните такива, МФР не може да има дефицит и често реалните разходи не достигат заложените нива.Кой я определя
На практика обаче още предишният Европарламент поиска да участва по-активно в процеса и обяви своя позиция още през ноември 2018 г., преди Комисията да представи своето предложение. След изборите през май миналата година новите евродепутати изрично гласуваха да се придържат към решението на предшествениците си, а сега заплашват да отхвърлят решението на Съвета, ако не го одобрят.Каква е сегашната рамка
МФР за периода 2014 - 2020 г. е на стойност 1087 млрд. евро в сегашни цени. От тях 39% са отишли за устойчив ръст на природните ресурси, 34% - за икономическа, социална и териториална кохезия, 13% за конкурентоспособност за ръст и работни места, 6% за дейностите на ЕС на глобално равнище, 6% за администрацията на съюза и 2% за сигурност.Кой какво предлага
ЕП иска за рамката да се отделят 1.3% от брутния национален доход на държавите-членки или 1 324.1 млрд. евро. Идеята му е да се запази финансирането за селското стопанство, кохезионните фондове и рибарството, като в същото време се увеличи финансирането за младежта, науката, околната среда и климата, инструктурата, дигитализацията и социалните права.Еврокомисията предложи първоначално 1.11% или 1134.6 млрд. евро. Основните пера ще бъдет Кохезия и ценности (34.5% са отделени за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и др.) и Природни ресурси и околна среда (29.7% от бюджета за Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони). 14% са предвидени за единния пазар, иновациите и цифровото развитие, 9.6% - за политики за съседство и развитие, хуманитарни помощи и предприсъединителни фондове. 6.7% - за администрацията на ЕС, 2.7% за миграция и управление на границите и 2.1% за сигурност и отбрана.
Разликите между предложенията им са следните:
- Евродепутатите искат парите за кохезия да останат същите като процент от цялата рамка, Еврокомисията предлага намаления в някои аспекти и увеличение с 92.5% на средствата за програмата "Еразъм +", докато Европарламентът иска да ги увеличи двойно.
- Еврокомисията предлага намаление на селскостопанските фондове и фонда за морско дело и рибарство, както и увеличение с 49.9% на средствата за програмата "Околна среда и действия за климата" (LIFE). ЕП иска за нея да се дават двойно повече пари, както и 10% увеличение на финансирането на фонда за рибарство.
- Евродепутатите искат увеличаване на парите за единния пазар и цифровото развитие с 85.6% в сравнение с периода 2014 - 2020 г. Комисията предлага увеличение с 29.1%.
Според европейски медии на съвета председателят Шарл Мишел ще предложи 1.07% - процент, който вече бе обсъждан и отхвърлен. Дали този път компромис ще бъде постигнат, ще се разбере в четвъртък вечерта.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай