Управляващите, в лицето на председателя на бюджетна комисия в парламента Менда Стоянова, са внесли предложение за промяна в Закона за Българската народна банка, което засяга статута на валутния борд в България. Поправката е свързана с бъдещо присъединяване на страната ни към еврозоната.
Стоянова предлага създаването на нов текст в закона, според който от датата на участие на България в "чакалнята на еврозоната" официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен с останалите държави в ERM II (Еврозоната + Дания) и ЕЦБ.
На практика това означава, че Народното събрание ще позволи на правителството да води преговори с останалите държави членки на Еврозоната и ЕЦБ за курса на еврото, по който България ще се присъедини. Този курс теоретично може да претърпи промени от този, действащ в момента. Предложението на Менда Стоянова не променя сегашното съотношение от 1,95583 лева за едно евро.
Причината за промяната е ясна - това е задължително условия за членство в чакалнята на еврозоната. Припомняме, че финансовият министър Владислав Горанов предположи, че това може да се случи до края на април на тази година.
Важно уточнение - преговорите по курса не означават, че промяна в него ще има. Почти сигурно е, че станата ще влезе в механизма по същия курс, за който в момента сменяме лев за евро. Такова е обещанието на Българска народна банка. Така се случи и при другите държави от Еврозоната, които преди да влязат в механизмна бяха в режим на валутен борд.
Теоретичен риск обаче все пак съществува - ако договореният курс все пак се окаже по-нисък от сегашния, а левът излезе от преговорите подценен, то спестяванията в лева ще намалеят.
Такъв риск обаче е повече от минимален към момента. Действията на Стоянова вероятно са съгласувани с Българската народна банка и нейния управител. Все пак, според повечето експерти, политическата ситуация в страната е такава, че е по-добре Народното събрание да задължи правителството да води преговорите само при условия, че сегашният курс на лева към еврото бъде запазен.
Иначе самите промени, предложени от Стоянова, са направени по класическия любим начин на депутатите от управляващата партия - между двете четения на друг закон, в случая валутния. За разлика от много други случаи, този път тишината може да има своето обяснение - режимът на Валутен борд има догматично значение за българското общество и всяка промяна на текстове в него може да има сериозен отзвук и да подлежи на различни интерпретации.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай