Едва девет процента от учениците на 15 години правят разлика между факт и мнение - почти всеки десети.
Това заяви генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Анхел Гурия на пресконференция, с която представи резултатите от седмото изследване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA).
В регулярното международно стандартизирано оценяване на функционалната грамотност при 15-годишните ученици участва и България.
С четенето най-добре се справят учениците в четири града в Китай (Пекин, Шанхай, Джансу и Джъдзян), Сингапур, Хонконг, Макао (последните две също в Китай), Естония, Канада, Финландия, Ирландия, Корея, Полша и Швеция. Уменията, необходими за работа със сложен текст и комплексни източници... ще са ключови за участието в трудовия пазар, за ангажимент към социалния и гражданския живот през 21 в. Почти всичко, което решите да правите, ще е белязано от нуждата от дигитални (умения)."
"Днес четенето не се концентрира върху изваждането на информация, а върху конструирането на знание, критично мислене и преценка - какво ще направиш с това, което знаеш", каза Гурия. "По-малко от един на всеки 10 студенти в страните от ОИСР могат да направят разлика между факт и мнение."
Връзката между схващането, че учениците могат да подобрят резултатите си и да се развият интелектуално, и резултатите им в четенето. България се справя доста под средното в четенето, а по другия показател е близо до средното за ОИСР
За почти две десетилетия от 2000 г. насам различаващите факт от мнение са се увеличили само с 2 пункта. Само във водещите държави умението е малко над средното и достига 1 на всеки 7 от учениците. "Това е тревожна тенденция. Не можехме да кажем, че не знаехме." Ако някога учениците можеха да се доверят на държавно отпечатани учебници, днес те трябва да могат да се справят с незабавно изникващи потоци от информация "в ерата на фалшивите новини".
Технологията промени начините на четене от началото на изследванията през 2000 г. - за сравнение, преди третото проучване през 2006 г. все още нямаше "Айфон" или електронни четци, а около следващите технологиите допълнително усложниха дигиталния свят със социални мрежи, изкуствен интелект и други и промениха идеята за четенето.
В математиката в 24 от 79 страни над 50% от учениците са под нивото, считано за успех - не могат да представят ситуация от математиката в ежедневния си живот. В науката в над половината от страните учениците не могат да разпознаят научно явление в обикновения живот и да го обяснят. Някои страни са подобрили цялостно резултатите си (като Китай, Сингапур и Естония, Португалия и Полша). Това обаче се отнася и за Перу, Албания и други. Швеция, която до изследванията от 2012 г. влошаваше резултатите си, не спира да ги подобрява в последните две изследвания.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай