Голяма част от това наследство произтича от съзнателните усилия на политиците да използват заеми, за да поддържат световната икономика, люшкаща се след финансовата криза през 2008-2009 г. Изключително ниските лихвени проценти, а при някои активи дори отрицателни, дават увереност на домакинствата, фирмите и държавите, че могат да теглят до безкрай. Това обаче създаде планина от дългове, която не спира да расте.
Докато създателите на политиката с лесните пари се борят с най-ниския растеж за тази десетгодишна епоха, те не виждат друг вариант за справяне с този проблем, освен с още дългове, пише Bloomberg в своя анализ. От „Новата зелена сделка“ до модерната парична теория, привържениците на практиката да се харчи повече от произведеното твърдят, че централните банки са изчерпали своите инструменти и че са необходими големи фискални разходи, за да бъдат извадени компаниите и домакинствата от страховото им състояние.
Фискалните „ястреби“ твърдят, че подобни предложения просто сеят семената на повече неприятности. Но изглежда фокусът се измества от важното – колко дълг всъщност може да понесе световната икономика, без да рухне?
Централните банкери - президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард и Международния валутен фонд (МВФ), призовават правителствата да направят повече, аргументирайки се, че сега е подходящо време да се инвестира в проекти, които ще пожънат икономически дивиденти.
„Предишните схващания относно ограниченията пред развитите икономики за съотношението дълг/БВП, което могат да издържат, може би се променят“, каза Марк Собел, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ и Международния валутен фонд. „Като се имат предвид по-ниските лихвени проценти и забавеното търсене на безопасни активи, големите развити икономики може би са в състояние да поддържат по-големи нива на дълга“, добавя той.
Ограничение пред създателите на политиките обаче е наследството от миналите разходи.
На държавно ниво, новоизбраното правителство на Аржентина обеща да предоговори рекордните кредитни линии в размер на 56 млрд. долара с МВФ, връщайки спомена за икономическия срив на страната и неплащането на дълга през 2001 г. Турция, Южна Африка и други държави също са притеснени.
Що се отнася до корпоративния дълг, само американските компании представляват около 70% от общата стойност на корпоративния просрочен дълг, а това е на фона на рекордната икономическа експанзия. А в континентален Китай компаниите, които фалират, вероятно ще постигнат рекорд през следващата година, според S&P Global Ratings.
Така наречените „зомби“ компании - фирми, които дълго време не са в състояние да покрият разходите за обслужване на дълга с оперативните си печалби и имат много слаби перспективи за растеж, но все пак не са фалирали, са нараснали до около 6% от акциите на нефинансовите компании, котирани на пазарите в развитите икономики. Това е многодесетилетен рекорд, според Банката за международни разплащания. Това вреди както на по-здравите конкуренти, така и на производителността на икономиката.
Що се отнася до домакинствата, Австралия и Южна Корея се нареждат сред най-задлъжнелите. Този дълг ще се „влачи“ и от следващите поколения, смятат анализаторите.
В САЩ студентите вече дължат 1.5 трлн. долара и имат големи проблеми при изплащането на този дълг.
Дори заемите да са евтини, може да бъде много трудно справянето с тях, след като размерът им стане твърде голям. Солидният икономически растеж е най-лесният изход, но той не винаги е достижим. Вместо това, създателите на политики трябва да управляват балансите, въвеждайки строги икономии, финансови репресии, при които спестителите субсидират кредитополучателите или се правят опрощавания на дългове и спасявания от фалити.
„Най-доброто е да се разраствате постепенно и последователно и това е решението за много, но не за всички епизоди на текуща задлъжнялост“, казва Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz SE.
За да засили възстановяването на САЩ, Федералният резерв понижи лихвите на три пъти тази година, след като орязването на данъците и фискалните стимули пратиха дефицита в бюджета до 5% от БВП и още преди края на тази година той надхвърли 1 трлн. долара.
Япония обмисля нови разходи, докато паричната политика остава изключително улеснена. Във Великобритания и двете основни партии обещаха връщане към нивата на публичните разходи от 70-те години.
Китай засега удържа разходите си, тъй като се опитва да намали задлъжнялостта си. Пекин предпочита по-скоро да използва ликвидни инжекции в икономиката си, отколкото да води облекчена монетарна политика, пише Bloomberg в анализа си. На фискалния фронт страната намали данъците и въведе квоти за продажба на облигации.
Тъй като световните инвеститори вече свикнаха с отрицателните лихви по облигациите, те трябва да преоценят риска. В момента облигации за около 12 трлн. долара имат отрицателна доходност.
Ан Ричардс, главен изпълнителен директор на Fidelity International, казва, че отрицателните доходности по облигациите сега са от системно значение. „С рекордно ниските и дори отрицателни лихви при някои централни банки, изглежда сме близо до територията на „балоните“, но не знаем как или кога този балон ще се спука“, казва той.
МВФ през октомври заяви, че по-ниската доходност принуждава инвеститори като застрахователни компании и пенсионни фондове „да инвестират в по-рискови и по-малко ликвидни ценни книжа“, тъй като търсят по-висока доходност.
„Дългът не е проблем, стига да е устойчив“, казва Алисия Гарсия Ереро, главен азиатско-тихоокеански икономист в Natixis SA в Хонконг, който преди това е работил за Европейската централна банка. „Въпросът е дали масовото генериране на дълга след световната финансова криза ще се окаже печелившо“, добавя тя.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай