Младен Любенов: Политиката осигурява власт, властта осигурява облаги и пари, парите купуват политическа сила. И кръговратът като че ли няма

Публикация 20:09 10 Ноемв, 2019 / Младен Любенов / 928

Един пленум преди 30 години беше достатъчен на една партия, за да освободи България от налаганите с твърда ръка от самата нея утопични лъжи за развито социалистическо общество, скорошно влизане в комунизма, равенство между хората и други изтъкани от идеологическо лицемерие мантри.

Дълбоката икономическа криза, прикривана с външни заеми (за да няма тотален дефицит като в Румъния) и вътрешен пожар (т.нар. възродителен процес); неефективната и неспособна да се конкурира със Запада индустрия; рухващият социалистически лагер под влиянието на перестройката на Горбачов в СССР и секналите покрай нея субсидии накараха всемогъщия и изглеждащ като вечен владетел Тодор Живков да признае на 1 ноември 1989 година на среща с идеолози на БКП и журналисти "Социализмът е едно недоносче".

10 дни по-късно недоносчето заболя смъртоносно, но не се спомина, а се посниши (по Т.Ж.), поогледа се, поослуша се, пък се пренастрои. И най-верните комунисти и комсомолци станаха най-видни капиталисти, които показаха чудна симбиоза – тъй наречената икономика „на входа и на изхода”.

Когато работеха с държавните предприятия печалбите бяха за тях, а загубите – за държавата. Така мнозина натрупаха първия милион. Други го направиха с бухалки, но размахвани с високи протекции. В започналата "нежна революция" се надигна и опозиция, в която – може би защото свободата ни беше дадена, а не поискана и заслужена - част от ролите и спектаклите се оказаха режисирани така, че активно да помогнат всичко да се върти в кръг до превръщането на идеята за демокрация в очите на мнозина в символ на

безредие, беззаконие, безчестие, бездушие,

безнравственост, бездуховност, безразличие,

безверие, безчовечност, безсърдечие,

безпардонност, безмилостност, безработица,

безпаричие, безперспективност, безсрамие,

безпринципност, безскрупулност, безотговорност,

бездарие, безхаберие, безобразия, безпомощност и безнадеждност.

И още много без-...

Защото в такава мъгла, заместваща хаоса след всяка истинска революция, всички тези без- лесно се превръщат в плюсове за кукловодите - политически, властови и материални. Политиката осигурява власт, властта осигурява облаги и пари, парите купуват политическа сила.

И кръговратът като че ли няма край. „Погледнато формално, всичко е нормално. Погледнато нормално, всичко е формално”, гласи един афоризъм по този повод на Турхан Расиев.

Има ли по-тъжна констатация 30 години по-късно?

Текстът е от фейсбук профила на Младен Любенов, главен редактор на в-к "Утро"

Заглавието и на Акцент.БГ

Тагове : Младен Любенов , фейсбук ,