Докога държавата ще продължава да дундурка и да кърми „БДЖ-Товарни превози”? Това е въпросът! Той стои отдавна на дневен ред, но се спотайва в бюрократичните дебри като многократно гърмян заек. Затова и изскокна веднага, след като транспортният министър Росен Желязков публично обяви, че започва процедура по закриването на жп шапката - „Холдинг БДЖ”. Каква ти шапка!? Това си е цял рунтав калпак, който дълги години закриваше какво реално се случва надолу в двете превозни предприятия – за товарни и за пътнически жп превози.
Какво се случва – не е съвсем ясно, тъй като гъста информационна мъгла покрива работата им. По-гъста от тази, която се спуска край гара Гривица от ноември до март. Дойде новият изпълнителен директор Никола Василев и се хвана за главата. Тук пипна, там ровна – навсякъде спънки. И се заоплаква човекът – обществените поръчки му бавели, работата му саботирали… А да промени нещата - не може: зер реши ли някой кадър да смени с друг, лошо – всички са назначени по схемата „Мой човек”. Е, ха иди, че се оправяй в такава ситуация, та дори и магьосник да си!
Така че, криво да седим – право да съдим, закриването на „Холдинг БДЖ” си е отдавна назряло решение. От практично, по-практично, тъй като досега имаше едно сериозно противопоставяне между него и ръководствата на двете превозни дружества – къде директно, кога под формата на мълчаливо саботиране на холдинговите решения. Всъщност в холдинга, ако се изключи персоналът на почивните бази, работят само около 60-ина души, част от които след закриването му ще се влеят в пътническия и товарния жп превозвачи. Е, някои ще останат без работа, но какво да се прави – финансово-икономическите интереси на обществото го изискват.
„БДЖ-Пътнически превози” ще се превърне в ЕАД с идеята някой ден, в някакво незнайно бъдеще, да привлече свежи частни капитали и да се модернизира по европейски образец. В него работят близо 6000 души, които трябва да са спокойни за бъдещето си, но след като се подготвят за работа на новите мотриси, локомотиви и вагони, които се задават на хоризонта.
Що се отнася до „БДЖ-Товарни превози”, то няма абсолютно никаква логика да има такова държавно дружество. Още повече, че единствено то продължава да трупа дългове за неплатени инфраструктурни такси към „братовчедската” компания НКЖИ. Още повече, че според новия Закон за публичните предприятия държавата трябва да държи собственост само в дружества, които изпълняват определени обществено важни функции – да „елиминират съществуващи пазарни дефекти, да предоставят стоки и услуги със стратегическо значение или такива, свързани с националната сигурност или развитие, или да управляват стратегическо за държавата имущество”.
Интересно, какви „пазарни дефекти” може да изправи „БДЖ-Товарни превози” при положение, че самото то се управлява дефектно? Въпреки че компанията продължава славно да удържа 50% от пазара на товарни жп превози у нас, оказва се, че работи на загуба. В холдинга и в транспортното министерство чакат с нетърпение да изтече договора с „Аурубис”, сключен миналата година, от който държавният ни карго превозвач е на загуба с около 8 млн. лв.
„БДЖ-Товарни превози” си е чисто търговска компания, която няма абсолютно никакви стратегически функции. Тя превозва основно скрап, инертни материали, малко зърнени храни и течни товари като киселина и нефтопродукти – общо взето все неща, които превозват и всичките частни жп компании у нас. „Товарни превози” не вози вече дори и въглищата за ТЕЦ-овете ни, за да може да се коментира, че изпълнява някаква „стратегическа” функция по отношение на енергийната сигурност на страната.
Единственото сигурно е, че „БДЖ-Товарни превози” трупа нови задължения към НКЖИ за неплатени инфраструктурни такси, които вече гонят 50 млн. лв. без лихвите.
Така че дружеството няма абсолютно никакви основания да продължи да бъде държавно и да трупа дългове на гърба на обществото с недоброто си управление. То служи единствено за работна площадка, на която някои управляващи политици назначават роднини и приятели на работа, както и за обявяване на обществени поръчки, от чието изпълнение да се извличат тлъсти комисиони. Това е и единственият „мотив” „БДЖ-Товарни превози” да бъде все още държавно дружество!
Поради това е учудващо защо не се обявява за приватизация – преди окончателно да е рухнало.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай