Днес е : Вторник, 17 Септември 2019

Властта си рисува срамен автопортрет в медийните подобия

Публикация 12 Sep, 2019 / Светослав Терзиев, д-р по журналистика

В настъплението си срещу журналистиката управляващите се самоконтузиха с мръсна бомба

   Чак да не повярваш, че в такава мътилка е възможно избистряне на медийния пейзаж в България. Но скандалът с порнографския компромат срещу кандидат-кмет в медийното подобие ПИК изигра положителна роля. Видяха се и други неща освен прелестите, с които властта се кипри пред обществото. Видяха й се срамотиите.

  Съзнателното вмирисване на медийната среда, за което управляващите се трудят през последните 12 години, подразни и техните носове. Най-напред премиерът Бойко Борисов, а след него по команда и мнозина от антуража му започнаха да извръщат глави от медийната клоака, която никога не са чистили, а само са пълнили, защото я използват за отходните си нужди като главния канал "Клоака максима" под някогашните палати в Рим. "С подобни похвати се прекрачват граници, които досега не са били преминавани... Не приемам такъв тип действия и категорично ги осъждам", написа Борисов в профила си във Фейсбук, без да посочи кой е авторът на осъдителните действия. Подчинените на властта държавни електронни медии също излязоха с декларация, от която не се разбра кого критикуват, но по принцип се изказаха за професионални стандарти в журналистиката. Медийната империя на Делян Пеевски не забеляза нищо нередно, а сродната й кохорта от проправителствени издания се направи на слабо заинтересувана.

  Най-адекватно от държавните структури реагира президентската институция, която заяви, че "нееднократно е поставяла въпроса за замърсената медийна среда в България и целенасоченото разбиване на професионалните и етични стандарти в българската журналистика... Двулична в този контекст е позицията на политици и партии, които публично осъдиха този уродлив подход, но същевременно легитимират „медиите“, които го прилагат, с подкрепа, участие и близки лични отношения".

   Защо се стигна дотам думата "медии" да се пише в кавички и какви професионални и етични стандарти се разбиват? Необходима е малка предистория. Етичният кодекс на българските медии бе изработен с европейска подкрепа по модела на Би Би Си. Подписан бе на 25 ноември 2004 г. от над 70 медии на церемония в присъствието на президента, министър-председателя и председателя на парламента по онова време, които демонстрираха по този начин, че няма да пречат на саморегулацията на медиите. Документът бе предаден за съхранение в архива на Народното събрание, който пое ролята на негов официален депозитар. Постепенно подписалите станаха стотици и се създаде система за саморегулация въз основа на общи правила. Така се избегна рискът от пълна държавна регулация, за каквато управляващите по принцип мечтаят. Макар че механизмът за самоконтрол между медиите не е достатъчно ефективен (това е разпространена слабост в много държави), всеки журналист вече знае какво е редно и нередно в професията, защото има обща мерна единица.

   Единственият собственик на централен всекидневник, който демонстративно не подписа кодекса, бе тогавашният издател на "Монитор" Петьо Блъсков. Може би по тази причина към него насочиха очите си конструкторите на медийната империя на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски, които започнаха изграждането й от покупката на "Монитор" през 2007 г. До този момент България се намираше в класацията на "Репортери без граници" по свобода на словото на 35-о - 36-о място заедно с Франция. Сега страната е на 111 място между Етиопия и Мали (а Франция е 32-ра). Държавна тайна бе откъде са милионите за такава операция, при положение че медиите са нерентабилен бизнес както в България, така и по-света. След години излезе на светло, че парите са били "кредит" (по отговор на прокуратурата след запитване в НС) от Корпоративна търговска банка, която е засмуквала държавни депозити в нисколихвени разплащателни сметки, за да служи като мафиотска каса на задкулисието. Но това е текущо дело, по което в момента вървят прокурорски и адвокатски въпроси към свидетели, и може да бъде оставено на вечността, за да се произнесе тя за изхода му.

  Тайното държавно финансиране, известно в журналистиката като "змийски фондове",не можеше да има друга последица освен отравяне на медийната среда. Към него се добавяше и официалното финансиране през обществени поръчки или чрез пряко възлагане, плюс разпределянето през министерства на еврофондове за комуникационни програми. Събрани на една властова копаня, проправителствените медии от официалния кръг на Пеевски и гравитиращите около него придобиха общи черти, определяни с нововъзникналата дума прас-прес (тя пък послужи за име на осмиващото ги сатирично издание "Прас-прес", появило се на 1 март 2017 г.).

  Близостта им обаче се натъкваше на едно неудобство - повечето бяха поели ангажимент да спазват професионални стандарти, а Пеевски (като засукал първо медийно мляко в "Монитор") продължаваше традицията на Блъсков да не признава Етичния кодекс на българските медии. Изходът бе намерен през декември 2013 г. За да не се подлагат на взаимен контрол от други медии, обявиха, че си правят дубликат - Професионално-етичен кодекс на българските медии, който бе публикуван месец по-късно - на 20 януари 2014 г. На скромната церемония нямаше официално присъствие, за да не излезе наяве тайната връзка власт-медии, а бе викнат един поп да ръсне за здраве. Подписалите твърдяха, че имат нужда от нов кодекс, защото старият не работел, а в действителност те го преписаха, но на по-лош български. Освен това с нищо не показаха, че възнамеряват да прилагат някаква саморегулация, защото нито огласиха правилник и състав на своята комисия за етика, нито показаха някое нейно решение. Създаде се впечатление, че са безгрешни, щом нямат никакви вътрешни санкции за нарушения на кодекса си. Парадоксално е, че присъединилите се към кодекса менте издания не посмяха да оттеглят подписите си под кодекса от 2004 г.

  За властта обаче няма голямо значение кой какъв кодекс е подписал, защото самата тя си присвои правото да определя правилата в тъй преобразуваната медийна кочина

  Помията, която изливаше в коритата, им подейства като магическата напитка на Цирцея, превърнала воините на Одисей в прасета. Много бързо разноликите издания започнаха да си приличат, сякаш излизаха от един калъп. Общите им черти бяха: възхвала на властта и премълчаване на греховете й, обругаване на критиците й, арогантност и ниска култура. Възприеха всичко лошо, познато от историята на журналистиката: дива пропаганда вместо обективна информация, дребнотемие за запълване на повечето страници с медийна плява, уличен език и развращаване на аудиторията. Порнографията, макар и в софт вариант, не е изобретение на ПИК, защото флагманът на Пеевски "Телеграф" всеки ден пуска на почти цялата си трета страница снимка на голо момиче.

     Характерно за тези подобия на медии е, че не са това, за което се представят. Сайтовете ПИК и Блиц, които си приличат като еднояйчни близнаци, се афишират като "информационни агенции". Макар и да са се регистрирали като такива, никой не ги признава за "вестник на вестниците", каквито са истинските агенции, защото нямат абонаментни емисии за други медии.

    Ето защо, когато в други държави има тревога от фалшивите новини (правилната дума е "дезинформациите"), в България обществото трябва да се пази от фалшивите медии. Много малко са оцеляващите издания, които продължават да се съпротивляват срещу новия медиен тоталитаризъм. След скандала с ПИК властта за миг се стъписа, като видя колко е погрозняло лицето й в "медиите", които изхранва. Но това няма да я спре. Тя не може нито да ги превъзпита, нито да промени себе си. Само читателите са върховните съдници, които би трябвало да усетят зловонието и да не подлагат съзнанието си на упойващото му действие.

 

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама