Европа имаше ужасно лято. То започна с нарастваща политическа несигурност, задълбочаващ се хаос около Brexit, влошаваща се икономика, увеличаващи се заплахи от търговска война. След това всички тези неща станаха по-лоши. В навечерието на есента най-голямата икономика на континента, Германия, се клатушка на ръба на рецесията. Правителството на Италия отново е в хаос. Brexit се очертава в по-тежка форма, отколкото някой е очаквал.
Това прави този момент подходящ за малко разрушаване на митове, пише Джоузеф Стърнбърг за Wall Street Journal. Обикновено се предполага, че всяка нова лоша новина за Европа означава, че краят на Европейския съюз или еврозоната е близо. Това вещае изненада и объркване, когато най-лошото не се случи. Ето няколко леки корекции:
• Първи мит: Европейският съюз е на прага на колапс
Тази теория спечели съмишленици, след като Великобритания гласува за излизане от ЕС през юни 2016 г. и се появи отново, когато нарасна вероятността Италия да избере, рано или късно, театралния евроскептик Матео Салвини за свой премиер.
Но ако чакате разрушаването на ЕС, ще трябва да почакате. Вестителите на разпада посочват съмнителната икономическа обосновка за обвързване на толкова много различни икономики заедно в един търговско-валутен, или общата липса на демократична легитимност в Брюксел. Твърде малко хора говорят за основния, и далеч по-важен, въпрос за доверието.
Най-важната графика в проучването на Евробарометър за общественото мнение това лято е тази, която се отнася до доверието в управлението, като резултатът ще изненада икономическите евроскептици и феновете на националната държава. Около 44% от европейците имат доверие в Европейския съюз, в сравнение с 34%, които се доверяват на своите национални правителства. Европейците очевидно смятат, че като цяло са лошо управлявани, но очевидно е по-вероятно да се доверят на преценката на типовете в Брюксел, отколкото на клоуните у дома.
Докато това продължава европейците ще поддържат ЕС като контрол над своите местни политици. Забележителен пример са италианците, които миналата година избраха „евроскептични“ партии като Лигата на Салвини и лявото движение Пет звезди, само след като политиците обещаха да не застрашават членството на Италия в ЕС с референдум. Ако оставате озадачени, както много британци, защо ЕС устоява, това дава голяма част от отговора.
• Втори мит: ЕС е част от проблема, а не от решението
Брюксел заслужава голяма част от вината за осуетяване на икономическия растеж чрез регулаторното си въздействие. Хората са склонни да забравят обаче, че европейските национални правителства, оставени да правят каквото си искат, вероятно ще бъдат много по-лоши.
Да погледнем отново Италия за доказателсва. Брюксел осуети амбициите на Салвини за реформа на данъчния кодекс. Ууу! Но също така осуети глупавия и неосъществим гамбит на движението Пет звезди, насочен към вдигането на социалните разходи без конкретна цел. Ура! ЕС глези френските фермери със селскостопански протекционизъм, когато договаря търговски сделки с външния свят. Но също така принуждава френските машинисти да приемат актуализирани правила за работа и заплащане, когато Брюксел либерализира транспортните услуги в целия ЕС.
Въпросът не е в това, че Брюксел винаги или дори често постига правилния баланс между икономическата ефективност и бюрокрацията, към която са склонни европейците, а в това, че той не поддържа по-антипазарен баланс, отколкото биха националните правителства, ако им се даде възможност. Изглежда европейските избиратели разбират това.
• Трети мит: Brexit промени всичко
За кратък момент, след като Великобритания гласува за излизане от Европейския съюз през юни 2016 г., изглеждаше, че това може да е така. Заслужаващ доверие или не, умерено полезен или не, ЕС остава вечно недолюбван. Множество хора си мислеха, или се надяваха, че примерът на успешно напускане ще подтикне и други да го сторят.
Иронията е, че изглежда Brexit подсилва много от причините, поради които континенталните европейци толерират ЕС. Великобритания е пример за неконсолидирано национално управление, като резултатите не са поучителни. Гамбитът на премиера Борис Джонсън да суспендира парламента и да избегне нуждата от събиране на законодателно мнозинство заради плановете си за Brexit показва, че националните правителства не са непременно по-представителни или конституционни от Брюксел.
Новите икономически договорености на Великобритания няма да са неизбежно по-лоши от настоящите й търговски отношения с ЕС. Но тези договорености не е непременно да са и по-добри. Струваха ли си всички сътресения? Попитайте британците следващата година, ако твърд Brexit настъпи на 31 октомври.
Грешката е винаги да мислим, че тези дебати са за самия ЕС. Вместо това единственият уместен въпрос е какво би последвало. Човек подозира, че това е въпросът, който тежи на европейските избиратели, и ЕС ще се задържи, докато не се появи някакъв отговор.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай