Четвъртата индустриална революция може да „изяде“ до 2025 г. между 10 и 15% от всички работни места. Такава прогноза направи заместник-председателят на парламентарната социална комисия Георги Гьоков на конференция "Бъдещето на труда - бъдеще за трудещите се или бъдеще за капитала?" "в София Хотел Балкан. Форумът се организира от Фондация "Солидарно общество" и Фондация "Фридрих Еберт".
Като цяло, вече се очертават два диаметрално противоположни сценария за бъдещето на пазара на труда в европейски и световен мащаб, посочи той.
Според една част от анализаторите нарастващата автоматизация ще доведе до съществено намаляване на търсенето на работна сила, масова безработица, намаляване на доходите, задълбочаване на неравенствата и социални сътресения, свиване на заетостта, допълни на свой ред зам.председателят на Националния съвет на БСП Деница Златева. Някои прогнози предвиждат свиване на заетостта в развитите икономики от Европа и Северна Америка с между 30 и 45 процента до 2050 година, каза Златева, поясни тя.
В противовес на този сценарий са възгледите, че отпадането на необходимостта от полагане на физически труд във все повече сектори и отрасли е част от прогреса, като новите икономически реалности дават нови възможности за професионална реализация, отбелязаха Златева и Гьоков. Този сценарий очертава бъдещата работна сила като все по-образована и по-квалифицирана, ангажирана в повече творчески дейности.
Независимо от това кой сценарий ще стане факт, двамата експерти смятат, че са необходими мерки както на национално, така и на европейско ниво. България е сред държавите -членки на ЕС, в които индустрията дава сравнително по-висок дял от БВП, затова страната ни има нужда от конкретни политики, свързани с четвъртата индустриална революция и отражението й върху пазара на труда и доходите, заявиха Златева и Гьоков. Според тях у нас не е започнала подготовката за такава визия, затова е необходимо гражданското общество , синдикати и работодатели да поставят началото на задълбочен дебат за последиците от дигитализацията, за да няма губещи хора от този процес.
Въвеждането на т.нар безусловен базов доход, според Гьоков, е един от лесните начини за компенсиране на отпадналите от пазара на труда. Той припомни, че ЕК вече обсъжда такъв доклад, като експертите не са на единно мнение за въвеждането на този подход.
Дигитализацията променя коренно и традиционни дефиниции за труд и работно място. Все повече работата ще се върши от вкъщи, от кафенето, ще има договори с различни фази на заетост, като работниците ще зависят от това кога ще почнат новата фаза от свършената работа от други, които са на километри от тях, отбеляза управителят на НОИ Ивайло Иванов. Не е далеч времето, когато ще започне общественият дебат за начина за отчитане на осигурителния принос на някои нетипични форми на заетост, за това как ще се финансира социалното осигуряване при загубата на работни места, как ще има сигурност в достъпа до пенсии.
Към момента вече има 2300 дигитални платформи в световен мащаб за наемане на работа, които тотално променят досегашните форми на труд, като работещите често нямат осигуровки, стандарти за работно време, за условия на труд, коментира от своя страна Пенчо Хубчев, програмен директор на Фондация „Фридрих Еберт“.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай