Разговор с Боряна Димитрова, социолог и управляващ партньор в агенция "Алфа рисърч" за ефектите и изводите от изборите, както и за ролята и отговорността на социологията.
На коя политическа сила ще се отразят най-силно резултатите от евроизборите?
- Резултатите са такива, че не могат да не се отразят силно на почти всички политически сили. Естествено на всяка от тях – различно. Едни ще трябва да променят стратегиите си, за да оцелеят, други – за да не тръгнат по пътя надолу точно преди ключовите местни избори, трети – за да трансформират получения мандат в разширяващо се обществено влияние. Макар и повечето от основните партии да изглеждат доволни от изборния резултат, не би трябвало да са толкова наивни, че да не забелязват червените лампи, които светнаха на тях.
Ще имат ли някакъв ефект върху управляващата партия ГЕРБ и върху коалицията й с Патриотите?
- Личното ми мнение е, че въпреки победата Борисов няма да може да удържи позиции, без да направи промени в правителството, в разпределението на ключови партийни постове, без да разбута местната партийна клиентела и да създаде нов икономически мотор. Само строителството и магистралите вече не са достатъчни. Социалната инфраструктура и образователният капитал трябва да започнат да създават стойност, иначе страната ще започне да изостава катастрофално, а ГЕРБ постепенно ще губи електоралната си база.
Колкото до коалицията с Патриотите, при тях ситуацията е на принципа "двама са малко, трима са много". Би било твърде екзотично партията с най-нисък резултат, "Атака", да пази гърба на правителството в парламента. Каракачанов ще търси увеличаване на тежестта си, което означава, че със сигурност ще има вътрешни размествания, дори и те да са във втория ешелон, т.е. да не са непосредствено видими за публиката.
Има ли политици и формации, чийто политически живот приключва?
- Партиите, които загубиха най-много – "Атака", НФСБ, "Воля", са такива, които изключително силно се влияят от емоциите, конюнктурата, избуяват от скандала, от радикализацията на езика и поведението. В този смисъл колкото са по-близо да властта, толкова повече губят, тъй като не могат "пълноценно" според техните критерии да използват инструментите на скандала. Ако отидат в опозиция, а колективната ни памет за участието им във властта започне бързо да избледнява, може и да се събудят или някой отвън да ги разбуди за нов живот.
Какви изводи би трябвало да си направят в "Демократична България" след тези избори?
- Предполагам, че има вътрешни изводи, които ще си направят и без помощ отвън. От гледна точка на социалните, а не на организационните реалии, три извода се налагат:
- първо, достатъчно висок дял избиратели поискаха ясно да заявят "нас ни има", дори с риск гласът им да не доведе до мандат (буквално дни преди изборите не беше ясен точният потенциал, с който обединението разполага); това прави вота на тези избиратели още по-ценностно натоварен, а с голяма доза вероятност – и по-устойчив
- второ, "Демократична България" доказаха на скептиците, че "заедно могат повече"
- и трето, при добра стратегия и умно политическо действие могат да се окажат притегателна сила за един нов тип избирател – либерален по икономическо поведение, екологичен по загриженост за здраве, чистота на въздуха, храната, водата, институционалист по отношение спазването на правилата, изискването за справедливост и отговорност.
Социологически проучвания в редица европейски страни сочат сериозни трансформации в традиционните привързаности на европейските избиратели, които отварят нови възможности за политики и представителство. Ако успее да даде убедителен израз на тези очаквания, "Демократична България" може да излезе и в по-висока орбита.
Демографските профили показаха, че ДПС взима 19% от избирателите на възраст 18 - 30 г., какво означава този резултат?
- С емиграцията на българските турци и респ. обезлюдяването на голяма част от бастионите на ДПС, с възникването на ДОСТ и разрушаването на поне част от традиционните зависимости на избирателите си ДПС претърпя сериозни сътресения. Така като компенсация на липсващи избиратели и като стратегия за бъдещето то се насочи все по-силно към малцинствата, в които делът на младите възрастови групи е най-висок. Сред тях има голям брой рано напуснали образованието младежи с проблематични доходи и неясни житейски хоризонти, на които Движението предлага шансове или нови вариации на старите клиентелни мрежи. Затова и постига този резултат.
Предвид демографската картина в страната, който владее този вот, във все по-голяма степен ще владее ключа към бъдещите изборни победи и участие във властта. Точно затова партии, които разчитат на средната класа, трябва императивно да променят условията и шансовете за реализация на образованите млади хора, да възвърнат автентичния смисъл на гражданското политическо участие.
Какво загубиха и какво спечелиха социологическите агенции на европейските избори?
- Не обичам големите обобщения. Те са внушения, а не размисъл. Ще ви отговоря от лична гледна точка, която единствено мога да защитя.
Спечеленото: повече хора си дадоха сметка, че изследванията на общественото мнение не са "уцелване на числа", а сложен, труден, но интересен процес, който анализира тенденции и изисква огромни познания. Повече хора си дадоха сметка, че някои разграничителни линии са не липса на колегиалност, а необходимост, защото не е сериозно да претендираш за обективност, когато се разграничаваш от резултатите на собствената си работа.
Загубите: не можахме да покажем достатъчно ясно къде са ограниченията на социологическия метод, къде могат да бъдат допуснати грешки, макар и постфактум. Ще дам пример с "Алфа Рисърч". В нашия екзитпол "Демократична Българя" получаваше 5.9% и респективно – мандат. В паралелното преброяване гласовете паднаха до 5.7%. Съгласно последните данни на ЦИК резултатът за Обединението е 6.06. Отклонението ни е 0.36 стотни, което е минимална статистическа грешка, но огромна психологическа – влияе върху емоциите, оценките, съпреживяванията на симпатизантите. Статистиката е "сляпа", тя не знае къде минава бариерата за евроизборите, но това не прави грешката по-малко неприятна.
Яд ли ни е? Яд ни е. Ще анализираме внимателно и извадка, и протоколи, и софтуерна програма. Но каквото и да е, няма да ви кажа, че сме прави, когато съгрешим дори. Никой не е застрахован от грешки, но трябва да си носи отговорността, а не от десет кладенеца вода да влачи. Освен ако не смята да го превърне в правило.
Как се отнася колегията към социолози, които правят пропаганда и неособено прикрито участват в партийни кампании?
- От доста отдавна вече отношението е въпрос на личен морал и отговорност, а не на обща позиция на твърде разнородната колегия.
В изборната вечер Вие обвинихте "Галъп" в липса на професионална отговорност, - това ли е единствената агенция, която заслужава Вашата критика?
- Така поставен, въпросът ви е подвеждащ и измества фокуса на моята реакция и позиция. Тя е принципна и е срещу онзи тип публично говорене, чудесно описан във вица за хлапето, което се хвалило "моят татко много познава. Като стигнем до един дол и той казва – в този дол или има вода, или няма. И вярно – като сляза, или има вода, или няма".
Но тъй като не всички ваши читатели са проследили този спор, искам да направя две уточнения и един извод. Защото те пряко засягат смисъла и отговорността на нашата професия. Първо, на 23 май имахме две съвместни участия с г-н Райчев в две телевизии и той недвусмислено заяви, че "Галъп" имат коренно различни данни и тенденции от тези на "Алфа Рисърч". След началния паритет между ГЕРБ и БСП, който всички агенции бяхме регистрирали, БСП вече "се откъсвала и водела на ГЕРБ с 2%". Това беше точно обратното на процеса, подчертавам, процеса, а не просто числата, който ние регистрирахме – прекършване в кампанията на БСП и изоставането й извън статистическата грешка (за коректност ще припомня само, че последното предизборно проучване на "Алфа Рисърч" показваше 31.1% за ГЕРБ и 26.6% за БСП).
Второ, независимо от "анализа" им, че БСП се откъсва и води, екипът на "Галъп" по вече утвърден почин публикува данни не просто с широки, но с взаимно припокриващи се интервали за основните политически сили (БСП - между 28 и 32%, ГЕРБ между 27 и 31%). На пръв поглед изглежда, че те просто се застраховат - "или ГЕРБ ще бие, или БСП, или ще има вода, или няма да има, все сме прави". В действителност обаче този уж безобиден ПР подход (за който останалите, по-глуповати агенции в българското, че и в "интернешънъл" пространство не сме се сетили) им развързва ръцете двояко – в предизборния период, за всякакви внушения, безотносително към коректността на данните и социалните процеси, в следизборния – за прелегитимиране на умело конструираната им "обективност" и ново завъртане на говорилнята... до следващия път.
Изводът и позицията ми:. Социологията е преди всичко анализ на социални процеси, а не "уцелване на числа". Нито пък публично споделяне "какво ми идва отвътре". Както на един икономист хората разчитат да ги ориентира в инфлацията, курса на долара или еврото, за да планират своето поведение, така и на социолозите разчитат да ги ориентират в един сложен свят, в който се сблъскват различни интереси, ценности, страхове и надежди.
Точно затова неизменна част от професията е да носиш отговорност за думите, анализите, изводите. Обтекаемото и лицемерно говорене отблъсква хората от нас. Отблъсква и младите колеги, които вместо да видят в безкрайно интересната наука социология любопитство към фактите и света, виждат една социология на лакърдията и опорните точки.
Има ли агенции, които публично изнасят едни данни, а на партийни централи и щабове – различни? Към "Алфа Рисърч" била ли е някога отправяна подобна оферта от политическа сила?
- И да има, няма нас да ни уведомят. Един от коментаторите в студиото на БНТ каза, че "Галъп" са имали "едни" данни, но изнасяли "други". Не знам, към други трябва да отправите този въпрос. Аз предпочитам да съдя само по публичните изявления. А те демонстрираха изцяло грешен анализ и манипулативен подход. Не сме получавали в "Алфа Рисърч" "оферти" за подмяна. Извън всичко друго, като познават характера ми, не мисля, че на някого му е минало през ум да иска подобно нещо от нас.
От гледна точка на политическите процеси обаче по-важното е друго. Твърдото ми убеждение след 20 години работа е, че "благоприятните" изборни проценти не могат да помогнат на партиите, но, виж, грешните съвети за стратегиите и поведението им, основани на непознаване или незачитане на социалните реалности, с пълна сила ги водят към провал. Дори когато победата изглежда на една ръка разстояние.
Един съвсем пресен пример: не знам кой е посъветвал БСП да води кампания с единствен фокус предсрочни избори, когато в обществото липсват настроения за такива и когато в самата БСП има тежки вътрешни разделения, но това е очевиден нонсенс. В резултат, вместо да вдигне наказателен вот в обществото, Корнелия Нинова вдигна наказателен вот вътре в партията си. И пак се връщам към основната си теза – в социалната сфера се изискват задълбочени познания, анализи и обективност, а не предубеденост, едри щрихи и шумни заявки.
Кои са виновниците за услужливата "социология" - социолозите, политиците, медиите...?
- Всеки може да даде своя принос. Съществува нещо като омагьосан кръг. Политиците вярват, че услужливите данни, макар и грешни, им помагат. Медиите ги тиражират, защото така доказват лоялност, а анализаторите, не само социолозите, захранват този омагьосан кръг. Преди всички избори избуява и явлението фалшиви агенции, което е досущ като фалшивите новини - анонимни данни, зад които не стои ни лице, ни институция, но охотно шестват по медиите.
На няколко пъти в тази кампания ваши колеги журналисти ме питаха "вашите данни се различават от тези на Барометър инфо", защо? А аз им отговарям, "направете интервю с тях и ги попитайте". "Ама не можем да открием никого". "А защо тогава ги цитирате." И така, омагьосан кръг.
Все пак вярвам, че макар и бавно, макар и трудно, с проби и грешки хората отсяват професионализма и почтеността от ментетата. И това важи за всяка професия. Ако толкова много хора се развълнуваха тези дни от дебата между агенциите, това не е просто заради числата, а заради потребността на всеки в неговата си сфера от ясни позиции, отговорност и щипка смелост, а не от увъртане и прикриване.
Чухме остра реакция и от премиера Борисов за проучванията - справедива ли е?
- Откровено казано, не съм я чула и не мога да я коментирам. При цялото ми уважение към всяко мнение в случая по-знакова ми се струва реакцията на обикновените граждани, на тези, които отказват да приемат, че публичната сфера е терен за компромати и опаковане на "всички в кюпа". Позицията на "Алфа Рисърч" получи подкрепа от много хора, мнозина от които въобще не познаваме и на които искрено благодаря. За нас мнението "отдолу" винаги е било по-важно от мнението "отгоре".
- Каква е Вашата позиция - трябва ли да се обявяват предварителните резултати в хода на изборния ден?
- Много неща в света се променят, вероятно и този постулат един ден ще падне. Ние обаче оставаме привърженици на дискретния чар на мълчанието и респекта към спокойния избор на гражданите в изборния ден. Знаем от проучванията, че около една пета от хората вземат решение за кого да гласуват в последните дни. Колкото повече шансове имат да го вземат не под натиска на шумните числа, а като отделят време да се запознаят с позициите на партиите и хората, които ще ги реализират, толкова по-добре.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай