Днес е : Петък, 13 Декември 2019

"Това е по-важно от пеенето, пиенето и средния пръст"

Публикация 14 May, 2019 / akcent.bg

"Кошлуков вече е доказал своя хлъзгавитет към политически сили", казва доц. Жана Попова

   Доц. Жана Попова е медиен експерт, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския универститет.

   Г-жо Попова, предстои избор на нови ръководители на двете обществени медии - БНТ и БНР. Трябва ли да се интересуваме от този избор?

   Не би трябвало изобщо да се интересуваме. Съмнявам се, че някой знае кой е директорът в момента на Би Би Си или на която и да е германска или френска медия. Трябва да е обратно – да са така добре разписани в закон механизмите най-напред за дейността на директора и управителния съвет на БНТ и БНР, а след това и за контрол, че да е без значение кой ще управлява.

   Добре е още отсега кандидатите да знаят – Каменаров и управителният съвет (УС) на БНТ оставят телевизията с 15 млн. лв. дълг само до отчета си през март. Защо тогава СЕМ му гласува отчета? Това се случи почти месец преди да бъде осъден и да подаде оставка. Защо не излезе никой и не попита как така бюджетът на телевизията включва и таксата за цифрово разпространение към единствената фирма, която в момента функционира? Това е сигурен доход, който държава плаща. Това е много важен проблем – защото засяга достъпа на цялото общество до тези информационни услуги и защото засяга начина, по който медията се финансира. Отчетът на Каменаров и неговите заместници показва разходи за външни предавания като „Стани богат“ и „Спортисимо“, които по никакъв начин не е видимо да са оправдани.

  Най-добре е следващият директор да знае не откъде да намери пари и как да реже от вътрешните предавания, а как да участва в битката за бюджета на БНТ без включването в него на перо за охрана, което преминава директно в бюджета на МВР, перо към фирмата за цифрово разпространение и т.н. Това означава, че трябва директор, който иска да прави телевизия. Добре е да спрем с назначаването на хора с прости счетоводни умения как да мести от перо в перо цифрите.

   По-добре е да видим кандидат, който няма да направи и една крачка в еволюцията на българската телевизия, но ще удържи натиска от различни посоки върху думата „обществена“, тъй като това е най-силното място в тази медия. А у нас се получава точно обратното.

    Какъв е образът на обратното?

   Името на Александър Велев или името на Емил Кошлуков вече казват и кръговете от интереси, към които те дори да не искат да принадлежат, но са видими зад тях. С името вече става ясно и кой как гледа – най-често партийно – и на радиото, и на телевизията като лостове за влияние върху публики.

   С БНР проблемите не са по-малко. На Велев трябва да му се признае, че повдигна въпрос, който години наред е засяган, но всички подписват. Целият скандал с преговорите за авторското и сродните му права показа отново, че БНР е виждано като държавна медия със сигурен бюджет за разлика от частните радиа. Обаче остава въпросът какво прави БНР, за да произвежда музика, и защо най-големите и най-добри звукозаписни студиа у нас не записват.

   Мандатът на Велев ще остане в историята на радиото с неговата директорска самозабрава спрямо Лили Маринкова. Велев имаше право да смени ръководителите, с които ще работи, но не и да унижава Маринкова. Не е хубаво да останеш в историята с такива церемонии на унижението.

   Как оценявате ръководните промени в БНТ?

   Понеже Каменаров вече е в историята на БНТ, е добре да кажем точната дума – той не беше освободен предсрочно. Каменаров подаде оставка, защото съдът му присъди условна присъда за шофиране в особено нетрезво състояние. Проблемът на такъв тип събития е, че те са с много „ако“. Нека си припомним, че Каменаров не съществуваше почти до последно като име в конкуренцията за шефското място при последния избор. Него го появиха доста късно.

   Навярно ако Каменаров не беше привикан спешно да става директор, никой нямаше да следи неговото дело. Сега делото му се следи не само като дело на публична личност, ами на особен вид всенародна публична личност, понеже и самият директор на телевизия се преживява по този начин.

   Профанизирането на политиката за медиите е най-големият проблем, когато хора с профанизиран личен живот го пренесат на работното си място. Ако Каменаров не беше станал генерален директор, нямаше да му се налага да отсъства от съда, защото е на преговори за „Евровизия“, която пък БНТ се отказа да излъчва.

  Всъщност Каменаров и управителният съвет на БНТ дадоха странно обяснение защо няма да участваме в „Евровизия“ и защо няма да бъде излъчван конкурсът. Обяснението е, че „оптимизират бюджета“. Но и в други години парламентът дава допълнителни пари под различна форма за този конкурс. Конкурсът за песни изобщо не е важен, важно е какви са препоръките на EBU в момента по отношение на българското законодателство, така че да се защити авторитета на обществените медии. Това е по-важно от пеенето, пиенето и средния пръст. Защото нашият Закон за радиото и телевизията беше променян в интерес на различни икономически групи, а не в интерес на обществото.

   Има ли нещо невидимо зад решението именно Емил Кошлуков да оглави най-голямата медия, която се издържа от парите на българските данъкоплатци?

   Кошлуков вече има натрупана история като политик от „Новото време“, доказал е своя хлъзгавитет към политически сили. Употребявам тази дума, въпреки че сигурно щеше да е забранено да се измислят думи, ако си беше дописал закона за българския език с грешния пълен член.

  Но дори да приемем, че е бил млад и наивен и не знае как се е финансирала ТВ7, той натрупа история и като програмен директор на БНТ1. И то недобра история – върна телевизията и въпросите на саморегулацията в 90-те години на миналия век. Най-напред върна дискусията за това може ли програмният директор да бъде водещ на предаване. Кошлуков има проблем да се самоконтролира. В изданията на „Още от деня“, които той води, няма журналистика.

  Върна спомена за още една дискусия, която си мислех, че сме надживели – какво е плурализъм в предаванията? Отдавна не бях виждала генерален директор и шеф на парламентарна комисия на един акъл да седят и да хулят други хора и на това да му викат правене на телевизия. В СЕМ дали забравиха, че историята му на директор започна с протеста на екипа на журналистите от тогавашното предаване „Денят започва с култура“ срещу намесата му в определянето на гостите им? Той реши проблема, като смени продуцентите.

   Що се отнася до последвалото решение на СЕМ, много е важно как се съобщава то. Емил Кошлуков бе посочен от СЕМ като единствения кандидат, „който отговаря на изискванията“, единствения, който се е явил. Но това не е вярно. Временният директор е назначаван директно от СЕМ. Това не е конкурс, това е пряко назначение, което обезсмисля цялата идея за избор на директори. Защото се получава следното – има конкурс, има избор, има конкуренция, работи някой три години и в един момент – по различни причини СЕМ маха избраника, слага политически услужлива фигура и в рамките на три месеца този човек е овластен да прави онова, за което друг е печелил конкурс.

   Временният директор сключва договори за техника, за които после следващи директори водят дела, подписва договори за нови предавания и т.н., и т.н. А в същото време той не изпълнява никаква концепция.

   Доколко СЕМ притежава авторитета, политическата независимост и обективност да направи честен и свободен избор на нов ръководител на БНТ?

  Няма нищо страшно в това, че СЕМ няма авторитет. Разбира се, проблемът е в нашите очаквания. Не знам защо очакваме, че хора, които се интересуват от квадратурата на апартаментите си, ще посочат идеални кандидати, които няма да се разправят на заседанията си за това кой какъв телефон си е купил или кой къде кара служебната кола.

   Всъщност не е добре СЕМ да ни занимава с разприте си и с това какво са решили. Техните решения ние ги виждаме след известно време и се чудим откъде ни дойде това пък по телевизията.
Проблемът е, че като общество позволихме депутатите от НС да задържат с една година избора на членове на СЕМ, които са избрани от друга институция. Така от ГЕРБ нарушиха основни принципи за смисъла на дейността на съвета. Какво доверие да имаме към институция, която е държана на каишка от институцията, която е писала закона за радиото и телевизията.

   А как ще разберем дали изборът, който ще направи СЕМ в този състав, ще е честен?

   Едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на човек, е да е въвлечен в политиката. Вместо да използват това, че са избрани от различни политически партии и изповядват различни политически ценности, членовете на СЕМ си разменят лични нападки.

   За мен най-големият проблем са оправданията защо някой гласува. Не са ни нужни избраници с оправдания, а избор с аргументи. Също така повтарянето на мантрата, че не се явяват читави кандидати, между които да избират, е проблем. Да сменим тогава начина на избор, а не критериите за кандидатите.

   Медийният пазар в България е малък. Какъв е интересът на предприемач от ранга на Кирил Домусчиев да инвестира в Нова телевизия?

  По същия начин можем да попитаме какъв е интересът на предприемач като Петер Келнер да инвестира в телевизия. Домусчиев е бизнесмен, изобретен по същия калъп, само е с нищожен размах. През 2008 г. двете частни телевизии смениха собствениците си. Това ще се случи и сега, най-вероятно ще доведе и до промени в Закона за радиото и телевизията.
   Фигурата на братята, в случая Домусчиеви, обаче е важна, когато става дума за медия.

   Домусчиев не е само бизнесмен, той е председател на КРИБ, организацията, която представлява интересите на бизнеса в тристранните преговори. Друга подобна организация е ръководена от Радосвет Радев. Винаги в тези организации е имало такива, които имат и медия. Как ще се говори в тази медия за пазара на труда работещите? Кои репортажи никога няма да бъдат направени? И нека да видим как Домусчиев ще говори за журналистическия труд, за правата на журналистите, не само за заплащането, а за качеството на труда в медията, нека видим какво за развитието на журналистите ще направи.

  Другият интерес на Домусчиев е свързан с ролята му на футболен собственик. Излъчването на футболните първенства, купуването на правата и продаването след това за излъчване, въпросите за българското футболно първенство, това са все интереси, които Домусчиев има точно в тази телевизия. Но Домусчиев е само изпълнител, нуждата преди изборите от телевизия явно е направила избора му наложителен. Иначе цената на телевизията беше толкова достъпна, че всеки по-заможен човек би могъл да си я позволи. Но не на всеки му е нужна точно в този момент.

   Къде са язвите в медийната среда, за които не се говори?

   За мен основният проблем е непрекъснатото заличаване на значенията на думата „медия“, на ролята й да предоставя информационни услуги, да излъчва културни програми и произведения на радио и тв изкуство. В момента всичко вече е наричано медия: книгата е медия, музиката е медия, фейсбук е медия... Журналистика може да има в книгата и във фейсбук, но това все още не ги прави медии. Липсва онази ценна част с гилдията, с екипа, който носи отговорност и с отговорността на собственика на медия. А най-вече липсва онази ценна част с преодоляването на  зависимостта на автора от канала на комуникация.

   Ние получаваме излишно много като количество информация, но еднообразно като съдържание. Там, където има разнообразие, то не е информация, не е журналистика, а много често е направо пропаганда. Това са единствените различни места в програмите. В момента изборното говорене по телевизиите е прекрасно време да видим това. Ако трябва да направя информиран избор за кого да гласувам, няма да мога да го направя от електронните медии. Това не е информация, а протокол. И това невинаги е лошо – даже ще е хубаво, ако един ден политиците оставят телевизията като пропаганден лост и се върнат в местните организации да обикалят, да правят срещи.

    А от вашата кула изглеждат ли ви свободни медиите?

  В България все пак има свобода поне на медиите. Но тя не се изразява в това дали говориш против правителството. Изразът й е в появяващите се качествени журналистически аналитични издания в интернет. И там трябва да бъде насочена гилдията ни – да улесним правенето и поддържането на тези медии.

  От СЕМ преди време съобщиха, че трябва да контролират и интернет изданията. С какъв ресурс? Там непрекъснато се търсят хора. Вторият проблем е как работят инструментите за контрол и регистрация у нас. Започвам да съчувствам на издателите – опитах се да отворя сайта, посочен от Министерството на културата, за регистрация на печатни издания и други произведения, той не работеше. Не знам модерно ли е още Борисов да говори за милиарди за електронно правителство? Понеже дори един сайт, който би улеснил всички издатели, е трудно да се поддържа. Така че трябва да се опитаме да опазваме лесното създаване на медии, а да се борим за трудното оцеляване на журналистическите ценности.

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама