Едва 3 - 4% от младежите у нас искат да станат политици, сочи изследване на "Галъп интернешънъл".
Допитването е проведено сред млади хора на възраст между 15-29 години едновременно в 10 страни от Югоизточна Европа през 2018 г. Теренното проучване в България е извършено от „Галъп Интернешънъл“.
"Политическото отчуждение е нараснало, коментира данните пред БНР социологът Петър-Емил Митев и добави, че това се отнася също за участието в изборите и политическата кариера.- Само 3-4% от младежите проявяват такъв интерес, освен това те не са от най-добрите."
,,Рискуваме да се влоши качеството на политическия елит, защото към такива длъжности се ориентират не най-добрите и подготвени младежи'', допълни социологът.
Сред младото поколение в България няма сериозна почва нито националният нихилизъм, нито евроскептицизмът, каза още проф. д-р Петър-Емил Митев.
Лошата новина от изследването обаче е това, че маргинализирането на българските роми продължава да стига до болезнени мащаби както по отношение на образование, така и по отношение на работа, отбеляза проф. д-р Петър-Емил Митев. По думите му дистанциите богат-беден се преплитат с етническите дистанции.
,,Това е по-спокойно поколение, липсва онази нервност, която беше характерна за времето на прехода'', каза уточни проф. Митев.
Той подчерта, че е изчезнал страхът от безработица, но е висока младежката чувствителност към социалната несправедливост.
В същото време данните от изследването показват, че е намаляло желанието сред младите българи за емиграция в чужбина. Все повече тя се схваща не като преломно събитие в живота, а като един от многото житейски избори, които могат да се предприемат и да се отрекат много скоро след това.
Изследването бе представено официално в пресклуба на БТА.
"Наблюдава се сериозно увеличение на хората, които заявяват своя отказ от емиграция. Ако през 2002 г. те са били 14 %, през 2018 г. този процент е 61%", изтъкна доц. Борис Попиванов от Института по социология „Иван Хаджийски“ при официалното представяне на резултатите от „Изследвания за младежта в Югоизточна Европа 2018/2019“, организирано от фондация „Фридрих Еберт“.
Според Попиванов се появяват нови тенденции. "Според нашите данни се засилва консерватизмът на българската младеж. Ако през 90-те години имаше много силен поколенчески конфликт, младите хора не приемаха ценностите, възгледите и поведението на своите родители, то през 2018 и 2019 виждаме припокриване на тези възгледи. Има все по-голяма степен на семеен конформизъм“, твърди Попиванов.
Според него младите сближават позициите си със своите родители по отношение на ценностите, религията, дори и по политически въпроси.
„Българската младеж се оказва силно аполитична. По отношение на основни политически възприятия, тя декларира, че не се различава съществено от възгледите на своите родители. Дори ние установихме, че имаме само 14% частично или пълно несъвпадение на възгледите с родителите по различни обществени и политически въпроси“, подчерта социологът.
От данните става ясно още, че едва 7% от запитаните се интересуват от политика. Също така 50% от запитаните нямат желание за политическа кариера, което поставя в риск възпроизводството на политическия елит. Данните показват също така, че през 2018 г. 24% от младите са с десни убеждения, 7 % с леви, а 23% с центристки. За сравнение с 2014 г. когато с десни убеждения са ес самоопределили 23%, с леви 12%, а с центристки цели 57%.
Борис Попиванов разкри още, че младите хора предпочитат да остават по-дълго в дома на своите родители, но не заради финансова невъзможност да живеят самостоятелно, както е било назад във времето, а защото им е приятно и им харесва да живеят при тях. В чужбина изключение прави само Словения.
„Нарастващ консерватизъм се наблюдава и по отношение на сексуалния живот, като нарастващо неприемане на алтернативни сексуални практики. В сравнение с 2002 г. е нараснало неприемането на хомосексуалността. Заедно с това се увеличава за последните 4 години от 60 на 70% стремежът на младите да живеят в брак, а не извънбрачно“, коментира Попиванов.
По отношение на трудовата заетост стана ясно, че младите хора бързат да станат част от трудовия пазар.
„Постоянно се оплакваме, че най-умните напускат страната. Все повече това се променя в посока на по-нискоквалифицираната работна сила. Вече нямаме само „изтичане на мозъци“, но и на „изтичане на ръце“, която също търси своята реализация навън“, подчерта социологът и посочи, че най-предпочитано място за емиграция е Германия следвана от Великобритания.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай