Хубава жена в Българската армия- мисията възможна!

---

Какво една харесвана жена я кара да се чувства добре и с пагон, независимо дали е шофьор, пожарникар или пък бди над въздушното пространство?

Снимки: 1,2,3,4,5

     Цветанка Димитрова е от София. Завършила е 78 СУ Христо Смирненски - гр. Банкя. Зодия: Близнаци

   Майка на 15-годишната Габриела.  Не пуши е не употребява алкохол.

   Сержант Цветанка Димитрова вече 13 години в редовете на Българската армия.

•  Детска мечта ли беше това?

   Не… Винаги съм си представяла, че ще работя в полицията. Когато завърших 12. клас, бях убедена, че ще работя там. Дори на завършването помолих класната да ми  напише характеристика. Написаха ми, запечатаха я в един плик… Мина време… Пратиха ме при кадровика на 6-то Районно…

• Всъщност ти си завършила какво?

   Средното училище в Банкя, специалност мениджмънт.  След като казах на кадровика, че искам да работя като полицай, той пренебрежително ми отговори: Ти си на 18 години, тепърва ще се жениш, ще раждаш… после дете ще гледаш. Не, ще отсъстваш после заради детето от работа… Няма да стане…

   И така мина една година. Явно съдбата си е съдба. Полицай не станах, но се ожених за полицай.

• Е, едва ли е било случайно?

   Да, случайно стана. Роди се дъщеря ни. Стана на година и осем месеца.. Желанието ми да работя в полицията вече беше отминало. А и нямах никаква идея с какво ще се занимавам оттук нататък.

    Един пролетен ден срещам една приятелка, разхождахме децата с количките. Споделих и, че ми изтича майчинството и че трябва да започна някаква работа. Тя пък каза, че работи при военните и че в момента текат конкурси за кадрови войници. Препоръча ми да опитам …

• А ти тази идеята за първи път я чуваш…

   Абсолютно. В семейството ми няма военни… След месец размисли реших да пробвам. Казаха ми какво да правя- да пиша за Илиенци… А аз не зная нито къде е Илиенци, никаква идея за нищо. Съгласих се, защото по него време и съпругът ми работеше там.

• И не знаеше каква ще е бъдещата ти работа?

   Жената от Окръжието ми каза, че има свободни места в определен род войски за три длъжности. А те бяха в Сухопътни войски и ВВС- една от тях беше шофьор. Първи беше конкурсът за сухопътни през май.

   На изпита бяхме двадесет и няколко кандидати за 11 места.  Мина изпита по физическа подготовка, после тест за интелигентност. След като свърши, изпитващият ме пита дали имам категория  „С“ за шофьор. Отговорих му, че имам книжка, но такава категория нямам. Получих ултиматум до края на август да изкарам курса, ще бъда назначена шофьор в армията. Обещах…

   После взех да мисля по-трезво. Направо се уплаших. Да карам камион… Но се записах. Първо психотест- там безкрайно много мъже и само аз- всички се вторачили в мен….

   Учих се на Мерцедес. / разказът за първото кормуване  се оказа доста забавен/. Взех изпита. Назначиха ни на 26 септември. След 3 дни ни казаха, че отиваме в школа за 3 месеца в Бургас.

• А мъжът ти, семейството, какво се случва при тази новина?

  Той  е подготвен, беше проучил. Малката тогава Габриела я поверих на баба и и на баща и. Пуснаха ни в отпуск чак след 40 дни и като я видях, стори ми се, че е пораснала с 15 сантиметра.

• Изкара школата, където със сигурност доби  някаква представа  за армията…

   Да, там се опитаха да ни покажат истинската армия.  Хубавото беше, че бяхме на по 20 години и всичко минаваше много лесно, като на шега…

   През януари се прибрахме в София и след по-малко от 2 месеца казаха, че съкращават поделението и трябва да си търсим нови места….

  … И аз отново в центрофугата… Чакай сега, мен ме назначиха оня ден, сега ми казват, че поделението го редуцират и аз трябва да си търся място…. Така попаднах във ВВС

   Първо бях в зенитно-ракетен дивизион. В това поделение се научих на много неща…

• Колко време изкара там?

  Доста, до 2012 година, около 6 години. Работата ми тук, а и на другите места, беше свързана с административна дейност в щаба….

• Имало ли е моменти, в които ти е идвало да „скъсаш пагоните”?

  Такива моменти има често. Но не мисля, че е само в армията.

• Имам предвид напрежение, свързано с армейския живот и норми…. Все пак си жена.

   Така е, но въпреки че съм била в щаба, автоматът никой не ми го е носил, ходя на стрелби.. Това, че съм била в щаба, не ме е лишавало от войсковите занятия и физическите натоварвания. Всичко е въпрос на гледна точка. Има хора, които не обичат да стрелят, други- чакат с нетърпение стрелбите.

• Да  дойдем до сегашната ти работа наблюдение на въздушното пространство..

Със сигурност е интересно, а отговорно ли е и колко?

   В момента това, което правя, много ми харесва. Колкото до това дали е отговорно- в армията няма нещо, което да не е отговорно. Ако става въпрос за това дали са допустими грешки- няма човек,  който да не ги допуска. При нас, в армията, всеки зависи от другия и обратното. Няма го индивидуализмът, а и няма как да се случва. Няма как, както в една частна фирма да работиш повече и да получиш повече, само ти.

     Нашата работа е осигуряване на въздушното пространство и Еър полисинг или въздушна полиция /в буквален смисъл означава дежурство по охрана на въздушния ни суверенитет/…

• Като каза въздушен суверенитет преди време някакви руски самолети влизаха – излизаха, поне така информираха медиите, какво всъщност се случи…

  Не помня, сигурно тогава не съм била на смяна… Ако аз не си свърша работата, то другите след мен също не могат да я свършат.

• Какво поточно правиш- следиш работата на някаква система и информираш при някакви отклонения, или…

  В НАТО има единна система, която осигурява безпроблемното и безинцидентно преминаване на целия трафик. При някакъв инцидент има система, която сигнализира и всички по веригата се задействат. …

• Дойде ред на заплащането,  със сигурност не е найдоброто, винаги може още?

  Може, може, тя, нали знаете, за Надеждата… и тук е така…

• Ти и сега си хубава жена. В мъжките колективи, където си, няма ли доста напористи погледи? Как се справяш с тях?

   Благодаря. То и извън оградата ги има. Но в армията е много трудно да си хубав. Всички очакват, че когато си хубав, си или много глупав, или естествено руса, а аз не съм. Често ми казват- всичко ти е наред, защото си хубава. А то не е така. Аз постоянно трябва да се доказвам.

• Сега ако трябва да избираш друга професия, би ли избрала друга, където да си повече жена?

  Аз и сега съм достатъчно жена. Сега, ако трябва да избирам друго, сигурно пак щеше да е сегашната ми работа…

• А това е така, защото все пак ВВС е Мерцедесът на видовете въоръжени сили?

  Може и така да е, но аз не съм държала да работя тази работа. Аз съм била в армията и пожарникар, и шофьор, и охранител даже.  Имало е трудни моменти, но не бих си заменила работата в армията.

• Като каза трудни моменти със съпруга си сте разделени, как така се случи?

 

  Мога да кажа, че няма някаква драма с развода. Просто се случи. Изчерпана връзка, примерно. Разделихме се като много добри приятели. В момента сме изключително близки.

• Дъщеря ти вече е пораснала, на колко години стана?

След 2 месеца ще е на 16. ..

• В свободното време в планината, защо?

   Имах един период, като всички, предполагам, в който не бях на емоционалния си връх. Започнах да ходя само по водопади и пещери. Започнах да водя и дъщеря ми. Но спря да и е интересно. В планината имам много време да мисля, за всичко… Просто се освобождава цялата негативна енергия. Но в планината човек не трябва да е самонадеян, трябва добре да преценява ситуацията, за да няма фатални инциденти.

•  Има хубави снимки, и обективът те харесва. Обичаш да се снимаш?

   Надявам се да е така, не мога да кажа… Ще прозвучи нескромно…Не зная, имам две прекрасни приятелки, които се занимават с фотография, едната професионално. .. Харесвам се на снимките, така е.

• Какво ти даде армията, а какво ти взе, няма да питам?

  Нормално е и да взема, но и дава. Научава те на много неща, които обикновена жена не би могла никъде да научи.

• Найзапомнящото се за теб?

   Желанието ми да участвам във военния парад се сбъдна. И в армията, както навремето в манифестациите, няма особено влечение за участие в него- свързано е и с много маршируване. Няколко години заявявах желанието си, но все не ставаше, по различни причини. Докато наскоро чух Голямата новина. Така вече четвърта година. Дори и съм асистент на знаменосеца… Не ми е детска мечта, но съм много радостна, че това мое голямо желание се сбъдна.

---