За обединение вдясно трябват по-малко консервативни мантри, повече ясни и разпознаваеми за широки социални групи цели, фокусиране върху големи, а не маргинални проблеми, сериозна организационна работа, а вероятно и щипка късмет, според Боряна Димитрова.
Какви са надеждите ви и какви опасенията за 2019 г.?
- Надеждите ми – за спокойна, хармонична, мирна година. А в професионалната ми работа - повече интересни проекти, повече политици и държавници да си дадат сметка, че е по-важно да обръщат внимание на света на човека и по-малко - на собствения си рейтинг.
Какво е състоянието на основните политически партии и коалиции? А на извънпарламентарните?
- С изключение може би на ДПС всички политически партии и коалиции преминават през сътресения. Това по-малко личи при ГЕРБ заради големината на партията и стила на лидерство. Но и там между различните нива, течения и кръгове има видимо напрежение. При БСП разделенията са официализирани, при Обединените патриоти – публично драматизирани, а при извънпарламентарните партии – стигматизирани. Не знам дали заради студа и празниците, партиите изглеждат като заспали зимен сън. Знам, че ако в най-скоро време, особено по-малките партии, не излязат с лица, тези и инициативи, изборите на 2019-та ще се окажат за българите поредните без особен шанс за избор.
Има ли условия за ново обединение вдясно и какво ще видим вдясно през 2019 г.?
- Условия има. Не по-малко от една четвърт от пълнолетните българи не се чувстват представени от парламентарните политически сили и биха гласували за една проевропейска, компетентна, отговорна десница. Самото наличие на предпоставки обаче не гарантира сбъдването на желанията. Необходими са по-малко консервативни мантри, повече ясни и разпознаваеми за широки социални групи цели, фокусиране върху големи, а не маргинални проблеми, сериозна организационна работа, а вероятно и щипка късмет.
Накъде е поела БСП? Ще има ли ново ляво?
- По антиевропейски, изолационистки и доста реакционен път. Фактът, че въпреки всички гафове на правителството не успява да увеличи електоралния си потенциал, доста ясно показва ограниченията на този път. Що се отнася до ново ляво, към момента демографската ситуация в България, процесите в Европа, а и скорошният неуспех на алтернативни леви проекти не вещаят шанс за нова левица. Което не изключва обаче промяна на лидерството в БСП, ако рейтингова лява фигура атакува успешно на изборите догодина висока управленска позиция.
През 2019 г. се навършват 30 години от началото на промените след комунистическия режим. Завърши ли преходът?
- Завърши, но по начин, по който мнозинството от българите не желаеха и даже не си представяха, че е възможен.
Промените след края на 1989 г. започнаха с искане за "смяна на системата".
Сега се чува същият лозунг. Какво означава той в наши дни?
- Римейк на фраза, зад която за разлика от 89-а година не стои нито ясно съдържание, нито обществена енергия. Тогава "смяната на системата" имаше много ясна цел – премахване на комунистическата система, демократични избори, свобода на словото, медиите и сдружаванията на гражданите, пазарна икономика, свободно движение на хора. Днес много хора дори вече не си спомнят или не проумяват категориите "жителство", "гранични листове", невъзможността да пътуваш "на Запад", ако не си част от номенклатурата. Затова и не се осъзнава размахът и мобилизиращата сила на тогавашната "смяна на системата". Днес разбирането, което влагат хората в това понятие, се колебае между смяна на правителството, въвеждане на мажоритарни избори, управление чрез референдуми и свикване на Велико народно събрание. Тоест до технология, която няма цел и съдържание, поради което и не може да отприщи мощна гражданска енергия.
Има ли обществена енергия за сериозни протести и дали те биха могли да
предизвикат промени?
- Към момента не. И то не поради отсъствието на някаква митична социална енергия, а поради липсата на събитие или процес, които да застрашават сериозно интересите на големи социални групи у нас. В края на 2018-а българите все още са в плен на инерцията от позитивния икономически ръст. Ако обаче тази конюнктура се промени, каквито прогнози има, тогава загубата на социален статус, наслагвайки се върху усещането за изхабяване на властта, може да предизвика и по-сериозни протести.
Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи през 2019 г.?
- Неизбежни са двата вида избори –европейски и местни, както и това, че резултатите от първите ще определят ще има ли и трети, предсрочни парламентарни, или не.
Източник: Дневник
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай