400 милиона за пътя към еврото в бюджет 2019

Публикация 08:47 25 Окт, 2018 / akcent.bg / 600

Експерти зоват да не се прави пропаганда с държавните пари

В бюджет 2019 вече са предвидени 400 милиона лева за Европейския фонд за преструктуриране на банки и това показва, че България прави стъпките по пътя към еврозоната. Това обяви в сутрешния блок на bTV финансистът Емил Хърсев, който коментира проектобюджета заедно с Кольо Парамов.

България си е поставила като цел догодина да влезе едновременно в Механизма на обменните курсове, ERM II, известен като "чакалнята за еврото", и Европейския банков съюз. Членството в банковия съюз не е задължително, тепърва ще се дискутира, каза Хърсев.

Единният фонд за преструктуриране е вторият стълб на банковия съюз и осигурява достъп до предпазния механизъм при проблеми с банки.

Хърсев определи бюджета за догодина като "консервативно планиран", но с това не бива да се правят никакви експерименти, и посочи, че е доминиран от социалните разходи. По думите му пенсионната система трябва да има своя собствена приходна база, която да не е от бюджета.

Пенсионното осигуряване трябва да се допълни с 1 милиард и 350-400 милиона, за да се постигне ръст, посочи и Кольо Парамов.

Бюджетът се движи в руслото на това, което сме свикнали да виждаме през последните десет години. Заложник е на социалната програма, една трета отива там. Едновременно стъпва на една прогноза - дясна и лява, това му е центристкото. В разходната част имаме класически ляв опит да се даде, от другата страна - нежелание да се ревизира приходната програма, заяви Хърсев.

Кольо Парамов го определи като "бюджет на възможности - не можем да надскочим сянката си", и призова да не се прави пропаганда, било то лява или дясна. Той припомни, че завишението от близо 5 милиарда лева спрямо тазгодишния ще се разпредели във "вертикален план" - за заплати, пенсии и др.

През 2021 г. учителите трябва да вземат не по-малко от 2000 лева, при тази тежка ситуация в образованието това е правилна политика, заяви Парамов.

Хърсев посочи, че макар да няма "класическо пипане на данъците в бюджета за 2019 г.", някои параметри се променят. Такива параметри са увеличението на минималната работна заплата - то налага едни разходи, които намаляват възможността на фирмите да плащат данъци, посочи той.

Проблемът за предстоящата година е инфлацията, трябва да удържим да е 3.5%, заяви Парамов.

Двамата финансисти отбелязаха ниския ръст на преките чуждестранни инвестиции. Наред с това обаче Хърсев отбеляза, че се връщат български пари, съхранени досега на "някое сигурно топло място". Той даде пример с офшорната зона Сейшелите, откъдето в България са инвестирани 860 милиона лева през 2017 г. - повече от чешките инвеститори например.

Разходите на държавата за догодина дискутираха по БНТ и проф. Христина Вучева и Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество".

Вучева, която е и бивш министър на финансите, приветства ръста на заплатите.

Прави впечатление нещо друго. Накрая в преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджет 2019 има промени в други закони и така се вижда, че се променя и бюджетът за 2018 г. със 100 милиона лева, които бяха дадени тази година за заплати на МВР. Разходите в бюджет 2019 са малко повече, измерени през БВП, но аз считам, че това е добро решение, заяви проф. Вучева.

Георги Ангелов отбеляза, че това е най-големият бюджет в най-новата история на България - с разхоите си от близо 44 милиарда лева. При това тези разходи са, без да се вдигат данъчните ставки, както и осигуровките, защото има по-голяма събираемост, каза той и също изрази подкрепа за увеличението на учителските заплати и пенсиите и социалните разходи като цяло.

Ангелов изрази надежда, че когато се дават повече пари, те ще бъдат обвързани с друга култура в бюрокрацията.