Беларуският ОАО 558-и Авиационен ремонтен завод може да ремонтира 14 щурмови бомбардировача Су-25 от българските ВВС. Това е единственият участник, допуснат до финала на процедурата по пряко договаряне за 10 едноместни Су-25К и 4 двуместни Су-25УБК и е определен за изпълнител на обществената поръчка със заповед на министъра на отбраната и вицепремиер Красимир Каракачанов, пише Дневник.
Прогнозната стойност на поръчката е 41 млн. лв. (без ДДС) за срок от 4 години според решението за откриване на процедурата за обществена поръчка от 17 август 2018 г. без да се посочва за колко точно самолета става дума. Броят им е определен в Изискванията на възложителя към това решение. Но в същия документ е посочено, че "като опция (...) и при приет с решение на Министерския съвет проект за инвестиционен разход, възложителят има право да сключва конкретни договори към рамковото споразумение в рамките на неговия срок на действие с обща стойност 82.5 млн. лева (без ДДС)". Допълва се, че за тази цел към рамковото споразумение ще бъде сключено допълнително споразумение. Макар да се говори само за "опция", в същите Изисквания изрично са определени и по колко милиона лева - между 16.8 и 30 млн лв - ще се превеждат на изпълнителя във всяка от годините до 2022 г. до общата спомената сума от 82.5 млн. лв.
Още същия ден зам.-министърът на отбраната Анатолий Величков кани на процедура за договаряне беларуския завод и московската Обединена авиостроителна корпорация а сума 82.51 млн. лв. Същата сума остава записана като прогнозна и в решение от 23 октомври 2018 г. на министър Каракачанов за избор на изпълнител и покана за преговори за сключване на договор.
Ценовото предложение на 558-и Авиационен ремонтен завод е за 132 484 980 евро (без ДДС) според доклада на комисията по търга в Министерството на отбраната. Това са близо 260 млн. лв. без ДДС или почти 311 млн. лв с ДДС. "Предложената цена надвишава прогнозата стойност на поръчката, като това обстоятелство не е основание за отстраняване на участника", пише в решението, подписано от Каракачанов.
По закон Министерството на отбраната и правителството могат да възлагат обществени поръчки до 100 млн. лв., а за разходи над тази сума се иска решение на Народното събрание. Ремонтът е оформен като рамково споразумение, а конкретните поръчки по него са разпределени в 4 години под този праг. Но така при посочена цена, 6.3 пъти по-висока от първоначално описаната в обществената поръчка, формално изглежда няма нарушение. Няма да се изисква и одобрението на парламента.
Според последната европейска Директива за обществените поръчки от 2014 г., рамковите споразумения трябва да се изпълняват до 4 години.
"От направеното проучване е констатирано, че ремонт и удължаване на ресурса на самолетите под конструкторско-технологичния съпровод на оригиналния конструктор може да се извърши в Руската федерация и в Република Беларус", е записано в тръжната документация. Според източници на "Дневник" беларуската фирма е предпочетена от геополитически причини и руската не е поканена до последната фаза на договаряне, заради санкциите срещу Русия на ЕС и САЩ, след анексирането на Крим.
Според руския сайт aviaport.ru, специализиран в авиацията, беларуският завод "разчита на доставки от Русия между 40% и 60% от общия обем на работата по ремонта и модернизацията на изтребителите Су-30, Су-27 и МиГ-29, щурмовиците Су-25, а също така и хеликоптерите "Ми", в зависимост от типа въздушния съд и сложността на извършвания ремонт и модернизация".
Поръчката не може да се възложи на българсто държавно предприятие "Авионамс" няма лиценз за такава дейност. Получаването на такъв от Русия би отнело години.
При обявяването на обществената поръчка Каракачанов уточни, че България има 14 бомбардировача Су-25, но от тях реално летят само четири.
Назначеният технически и междуремонтен ресурс на предвидените за ремонт самолети е изтекъл преди повече от 10 години и поради тази причина "същите се нуждаят от качествен ремонт, с изпълнение на всички действащи бюлетини, касаещи не само якостните характеристики на конструкцията, но така също и цялото останало оборудване на самолетите".
Всички самолети, които трябва да бъдат ремонтирани са влезли в експлоатация през 1987 или 1988 г. и имат остатъчен ресурс до брак между 430 и 1200 часа полет. За 31 години експлоатация едноместните Су-25К са налетели между 741 и 1053 часа. Иначе казано, самолетите са летели средно между 25 и 35 часа годишно.
С рамковата поръчка трябва да се ремонтират планера на самолета, двигателите, възли, агрегати, блокове и детайли, продължаване и при необходимост, удължаване на общия технически ресурс. Трябва да се обучи технически състав, да се достави авиационно-техническо имущество, техническа документация и контролно-измервателна, контролно-проверовъчна апаратура и средства за наземно обслужване.
След извършването на ремонтите и удължаването на ресурса, самолетите трябва да имат междуремонтен ресурс от 800 часа, а при двигателите междуремонтният ресурс трябва да е 500 часа. Смята се, че ресурсът на тези "Су" е 40 г., т.е. им остават не повече от 10 години, а те са и още по-малко, тъй като в този период попадат годините за ремонт по евентуалния договор.
"Когато няма цялостна визия и програма за превъоръжаване и развитие на въоръжение и техника, обикновено парите изтичат по линия на най-лесно сключваните договори за поддръжка на стара техника и то рамкови за достатъчно дълъг период", коментира пред "Дневник" Велизар Шаламанов бивш министър (2014) и заместник министър (1998-2001) на отбраната, директор в НАТО от 2009 до 2017 г. "Заедно с трудностите, едно забавяне и неефективното управление на новите проекти създава лесен и подвеждащ механизъм за харчене на пари с поглед към миналото, а не напред. Каквато и да е модернизацията, много често поддържането на съветската техника от преди 30 г. не повишава по никакъв начин нашата оперативна съвместимост и ни отдалечава от съюзниците", каза Шаламанов.
Според него голям риск е, че поддържането на тази стара техника обикновено става със "застояли" и "платени по няколко пъти" резервни части и продължаване на ресурс "само срещу подпис". Освен риск от корупционни практики има несигурност и за техниката, което понякога води до човешки жертви, каквито примери имаме в последните 1.5 г., смята Шаламанов. Според него дори и след тези стотици милиони лева разходи самолетите остават несъвместими с НАТО, без способност за разпознаване свой-чужд, без връзка за тактически данни, "чуждо тяло в рамките на НАТО".
Със сигурност похарчването на тези средства не са част от ангажимента на България пред НАТО 20% от разходите за отбрана да са за нови способности. Според Шаламанов едва 2-3% от разходите, давани за отбрана, отиват за истинска модернизация, което е погубващо за армия през XXI век. "Тук трябва да бъде чут професионалния глас на военните - искат ли да имаме модерна армия или армията ни да се сгромоляса заедно с ресурса на техниката от Варшавски договор", каза още Шаламанов.
В същото време оценката на подадените четири оферти за нов тип изтребител се забавя няколко пъти. Първоначално експертната работна група, която трябва да провери дали предложенията отговарят на българските изисквания, имаше срок за работа до 19 октомври, но той е удължен до 26 октомври. Това се е наложило, тъй като са били изпратени писма до участниците за уточняване на някои от детайлите в офертите.
"Не искам да правим нещо прибързано или политикосъобразно и да направим грешен избор за армията. Защото какъвто самолет се купи сега, с него ще се лети и с него, не дай си Боже, ще се ходи на война в следващите 30 години. Правим стратегически избор", заяви Каракачанов в предаването "Лице в лице" по бТВ във вторник вечерта.
Процедурата за избор на 8 (9) многоцелеви изтребителя е с прогнозна стойност 1.8 млрд. лв. (с ДДС). По всяка вероятност няма да бъде сключен договор за нов изтребител до края на годината. Едва 4 са предложенията за нови изстребители. Като фаворити са сочени офертите на нови "Грипен" от Швеция и F- 16 от САЩ.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай