Днес е : Понеделник, 22 Октомври 2018

"Алфа Рисърч": Оспорвана битка в изборите през 2019 г.

Публикация   18:58     08 Oct, 2018 /     akcent.bg   /     818

Подкрепата за всяка от основните партии е твърде неустойчива, сочи проучване на агенцията

   Управляващата коалиция влиза с отслабени позиции в есенния политически сезон, показва регулярното тримесечно национално представително   проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 23-30 септември 2018г.

   След края на Европредседателството, правителството губи инерцията от него и външно-политическия си фокус, донесли му повишен кредит на доверие през юни. Допълнително, вътрешно-партийните скандали и взаимни обвинения между патриотите, както и поредицата от проблеми през лятото, засегнали различни социални групи -  чумата по животните, срива в Търговския регистър и особено, трагичният инцидент край Своге, повишават критичността на общественото мнение към начина, по който управляващите се справят със задълженията си. На този фон, парламентарната опозиция, в лицето на БСП, запазва подкрепа сред традиционните си избиратели, но визията й за България не се припознава от по-широки кръгове като алтернатива, способна да отговори на обществените очаквания.

https://m3.netinfo.bg/media/images/35285/35285671/655-402-alfa-risyrch-prouchvane.jpgИзточник: alpharesearch.bg

   Правителството отбелязва спад от 1% и ръст в негативните оценки от 41% до 43%. Същият тренд бележи и персоналният рейтинг на министър председателя (редуциране на доверието от 37% на 33%, с което се връща на нивата от месец март).

   Що се отнася до министрите, няма значима промяна в персоналните им рейтинги, с изключение на един стремителен пробив към върха – този на спортния министър Красен Кралев. Домакинството на три световни първенства го изстрелва до първото място за "най-успешен министър“ (25.1%), и до второ в общия индекс на доверие, веднага след вицепремиера Томислав Дончев. Външният министър Екатерина Захариева запазва трето място, следвана от Лиляна Павлова, министъра на културата Боил Банов и военния Красимир Каракачанов.

   Събитията, които анкетираните определят като най-значими за изминалия период, показват кои са факторите, повлияли в най-голяма степен върху равнището на доверие към властта и коалиционните партньори. Топ 6 събития включват - катастрофите по пътищата и инцидентът край Своге (51%), поскъпването на природния газ (36%), реакциите на властите срещу разпространението на чумата по животните (32%), напрежението между правителството и президента (31%), смяната на министри от правителството (28%), конфликтите и обвиненията между лидерите на ОП (25%). Две трети от анкетираните са на мнение, че противоречията в управляващата коалиция се изострят, 31% са на противоположното мнение. Освен преките негативи, които всеки конфликт носи, тези публични взаимоотношения залагат и по-дългосрочни капани. Те атакуват „отвътре“ основното послание  на ГЕРБ, за стабилността. Някак неубедително е нестабилна коалиция да произвежда стабилност в обществото.

https://m4.netinfo.bg/media/images/35285/35285669/655-402-alfa-risyrch-prouchvane.jpgИзточник: alpharesearch.bg

   Другата очертала се ос на напрежение през изминалото тримесечие - между ГЕРБ и президента - води до леко отстъпление в позициите и на държавния глава. Положителното отношение към него намалява от 54 на 52%, а отрицателното нараства от 11% на 17%. Най-силна е промяната сред избирателите на ГЕРБ. Ако през юни около 45% от тях имаха  доверие на президента, сега делът им намалява до 35 на сто. Сред останалите социални групи президентът  се ползва с преобладаваща подкрепа. Това показват и отговорите на директния въпрос "Кой носи основната вина за конфликтите и напреженията между правителство и президент?“

   Според 66% вината е основно на правителството, според 34% - на президента. За разлика от мнението на избирателите на ГЕРБ, които в мнозинството си са лоялни към  правителствената позиция, реакциите на симпатизантите на Обединените патриоти са по-близо до средното за страната и демонстрират по-слабо одобрение за  поведението на коалиционния партньор.

   След леко съживяване през юни, рейтингът на Парламента отново тръгва надолу (от 14% до 12%). Единствено председателят му Цвета Караянчева успява да запази по-висок кредит на доверие (20% положителни срещу 29% отрицателни оценки).

   Традиционно критична остава оценката за дейността на институциите в сферите на сигурността, вътрешния ред и правосъдието. Работата на главния прокурор одобряват 9% срещу 41% неодобрение. Леко подобрение е налице в мнението оценката за съда, която нараства от 8% до 14%. Всеки пети продължава да е доволен от дейността на полицията. И съдът, и полицията обаче получават около 40% на критика.

   Предвид предстоящите догодина два вида избори – за Европейски парламент и за местна власт – и тяхното значение за мандата на сегашното управление, очевидно всички действия на политическите формации трябва да бъдат четени през призмата на техните стратегии за тези два вота. В този смисъл, съдейки по неотдавнашния вот в Европарламента по повод санкциите срещу Унгария, всички български партии без ДПС, се придвижват в посоката, изразявана от Виктор Орбан.

   Ако обаче въпросът се постави не конюнктурно, а на принципна основа - при кой вариант могат да се решават по-добре проблемите на Европа, включително на малки страни като България, общественото мнение съвсем не е така еднозначно, а напротив, твърде разделено. 54% смятат, че при по-голяма интеграция и силен ЕС ще има повече ползи за Европа и за страни като България, а според 44%  по-добър за България е вариантът по-малка интеграция и по-слаб ЕС. Както при всички европейски избори, така и при предстоящите, местните теми ще имат важно значение, но с оглед ситуацията в Европа може да се предположи, че този идеологически дебат ще доминира и в националните кампании. Аргументите за или против всяка една от позициите могат да се окажат важен фактор за избирателите и да наклонят  везните в определена посока.

   Към момента електоралната картина в България се очертава твърде интересна и с потенциал за различни линии на развитие до европейските избори. В резултат от ръста на критичните настроения сред избирателите, партиите от управляващата коалиция и техните лидери губят доверие, което обаче не се трансформира към опозиционните формации и лидери. ГЕРБ намалява с 2.3% електоралната си  подкрепа в сравнение с юни и се установява на 22.2%. Така губи комфортната си преднина пред БСП. В края на септември ги делят само 2.5%. БСП остава на практически същите си позиции от юни (19.7%), без да привлича нови избиратели. Намаляването на дистанцията се дължи изцяло на свиването (моментно или дългосрочно, още е рано да се каже) на ГЕРБ. Ключовият проблем пред Корнелия Нинова е, че не успява да легитимира партията като алтернатива на ГЕРБ и да предложи убедителни за българските граждани визия и модел на управление. Поради това те не успяват  да надскочат  електоралния си таван, на който стоят от дълго време насам.

https://m.netinfo.bg/media/images/35285/35285670/655-402-alfa-risyrch-prouchvane.jpgИзточник: alpharesearch.bg

   Регистрираната още през юни частична загуба на електорална подкрепа за патриотите, се затвърждава и през септември. С 4.7% вот от всички избиратели те биха  прескочили парламентарната бариера, но низходящият им тренд ги поставя в по-слаби позиции. Освен това, както БСП, така и ГЕРБ частично влизат в тяхната реторика, което също е фактор за разколебаване и преместване на избиратели.

   Нов елемент в електоралната картина е ранната мобилизация сред избирателите на ДПС. Обикновено вотът за Движението започва да нараства в проучванията около месец преди вота. Сега обаче, само за три месеца достига до 6.6% деклариран вот, което може да се дължи както на специфична вътрешно-партийна мобилизация, така и на по-голямото самочувствие за тежестта на партията.

   Както и в предишните проучвания Воля остава под 4% бариера. Лек ръст се наблюдава при Демократична България (2.9%). Едва следващите месеци ще покажат накъде ще върви подкрепата за извънпарламентарната опозиция, която започва да става по-разпознаваема, но все още слабо привлича фрагментираните десни избиратели.

   Макар да оставя впечатление, че избори в момента биха произвели относително същата политическа ситуация, подкрепата за всяка от основните партии е твърде неустойчива. Респективно, и управляващите, и опозицията ги очаква оспорвана битка за гласове в предстоящите през 2019г. европейски и местни избори.

Изследването е част от регулярния тримесечен мониторинг на обществените нагласи, провеждан от агенция "Алфа Рисърч". Проучването е национално представително и е реализирано в периода 23 – 30 септември 2018г., чрез пряко стандартизирано интервю лице-в-лице, сред извадка от 1027 души, формирана по метода на стратифицираната двустепенна извадка по тип населено място с квота въз основа на признаците възраст, пол и образован

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама