Четвъртък, 28 Март 2024

Проф. Христо Белоев- за работата и за семейството… и за голямата цел в кариерата /част II/

Проф. Христо Белоев- за работата и за семейството… и за голямата цел в кариерата /част II/
Публикация   09:18     14 Авг, 2018 /     интервю на Румен НИКОЛАЕВ   /     2217

  Снимки: 1,2,3,4,5

 

  • Да се върнем на другата служба. Приключи още един сезон на местния парламент. Каква оценка би дал на работата му?

          … Оценката трябва да я дадат гражданите, а не аз. Определено мога да кажа, че местният парламент работи много добре, създадени са добри условия за работа и взаимодействие в постоянните комисии и между отделните групи, за което като председател в началото на мандата поработих сериозно. Мисля, че няма някакви сериозни противоречия между отделните политически групи…

  • Изтъквате го като нещо положително. А това успиване не е ли по-скоро притеснително. Това не се ли дължи на вече изгубено доверие, на изхабяване относно очакване за решаване на проблемите на Русе?                                         Не, в никакъв случай. Това е необходимо условие за добрата работа и за решаване на проблемите на града. Голямата част от въпросите за решаване, може би над 95 процента от тях, влизат като докладни от кмета или неговите заместници, които се обсъждат и приемат, за да може да ги изпълнява местната власт. Има и доста теми, които пораждат дискусии, понякога „прехвърчат искри“, но без това не може. Дори мисля, че е необходимо.
  • Ако си послужим с един вече популярен израз- местният парламент не е ли гуменият печат на изпълнителната власт, вместо да е и коректив?

Не, не е. Почти на всяка сесия има питания, които най-често са към кмета и изпълнителната власт. Това са въпроси, които се задават от гражданите по време на приемните или пък самите общински съветници виждат даден проблем и търсят неговото решение. Почти на всяка сесия има и питания от граждани, на които се отговаря писмено и от трибуната.

  • Вероятно имате предвид един-двама дежурни, които са по-редовни от общинските съветници като присъствие на сесии?

Не. Има общински съветници, които вземат думата по-често, но има въпроси и докладни, които пораждат сериозни дискусии. Някои от тях например са свързани с бюджета, градския транспорт, клубни и спортни дейности, Спортната зала… По тях стават сериозни дебати и понякога обсъждането е по-продължително. Въпросът е и по какъв начин се вземат решенията – някои са приети с малко над необходимото мнозинство, а според мен по важните за русенци въпроси трябва да има по-голям консенсус.

По-малка част от докладнитесе внасят от общински съветници. Те са по теми, свързани с дейността на общинския съвет и неговите комисии, по въпроси, поставени от гражданите или от отделните политически групи…

  • Имате поглед върху работата на общинския съвет и на съветниците. Какъв е процентът на активните старейшини и на „присъстващите”? Каква е частта на тези, които са активни само пред банкомата?

Мога директно да отговоря и да кажа какъв е този процент, приблизително…

  • Колко?

Сесиите на общинския съвет се излъчват по местните телевизионни канали и всеки гражданин да получи отговор на този въпрос, да види как се представят и колко са активни неговите избраници. Относно активността, аналогична е ситуацията и в другите общински съвети, а дори и в Народното събрание. Няма нито време, нито възможност 51 общински съветници да се изказват на всяка сесия и по всяка точка.

  • Не става въпрос за всеки път. Но има хора, които не са си отваряли устата нито веднъж. Може и някои от тях трудно да се сетите откъде ги познавате.

Доста активни са общинските съветници на БСП, групата ВМРО. Обяснимо е, тъй като те са опозицията в местния парламент. Почти на всяка сесия почти всичките общински съветници от тези групи вземат отношение почти по всеки важен въпрос.Не така изразено е участиетона общинските съветници от другите групи.

Според мен не е необходимо всички да бъдат активни, да изискваме всеки да се изказва и да има активна позиция. По една или друга тема или въпрос е нормално да се изказват само подготвени и компетентни хора. Затова има представители от различни професии – юристи, инженери, икономисти, лекари, учители, спортисти, ръководители на фирми и институции и др.

  • Абсолютно съм съгласен, но става въпрос за онези общински съветници, които няма сфера, в която да са се изказали.

Явно от страната на журналистите се вижда по по-различен начин. Според мен активността на старейшините е сравнително добра. Още веднъж ще отбележа, че има въпроси, по които дискусиите са по-бурни, но има много докладни, по които се вземат решения и почти никога няма въпроси, изказвания и дискусия - напримертези, свързани със земи, имоти, и др. рутинни дейности.

  • Беше дискутирана възможността подобни предложения да добият малко повече гражданственост- иначе се чете само някакво УПИ, квадрат… Това не поражда ли механично гласуване и прикриване на някои предложения, които са със съмнителна полза за общината и гражданите?

Аз считам, че е ясно какво се гласува. В докладните до общинските съветници освен номер на УПИ, се изписва населеното място, улица и номер на обекта и т.н.Всички докладни са публични и всеки може да се запознае с тях.

  • Постът Председател на Общинския съвет пречи или помага на Вашата партийна ангажираност?

Въпросът е доста деликатен…. Търся точния отговор.

От гледна точка на някои мои колеги има неща, които би следвало да ги върша по друг начин. Но от гледна точка на председателя на Общинския съвет, те изглеждат по-различно.

Моята основна задача е да организирам всички дейности в Общинския съвет, да ръководя заседанията, да създам добри условия за работа и да не допускам ескалиране на напрежение, като в същото време трябва да защитавам интересите на избирателите, подкрепили БСП. Мисля, че се справям с това, въпреки че като председател е много трудно да изразявам позицията си по един или друг проблем… Съобразявам се, разбира се, с решенията на групата и ги отстоявам по време на заседанията на комисиите и на Общинския съвет.

Определено не ми е много комфортно в ролята на председател, но търся баланса и добрите решения.

  • Публична тайна е, че в БСП Русе къкри едно противоречие между две групи, които по някакви причини не си споделят и действията, и принципите- с ГЕРБ, консервативна опозиция… Няма публични скандали, но разминаване има…

Вероятно така изглежда отстрани. Аз откакто се помня и участвам активно в работата на русенските социалисти, не помня да е имало период без противоречия. Пълно единство има по редица въпроси и тогава споровете остават на заден план – напримерпри избори, при общонационални мероприятия, при празнуване на празници и годишнини и др.

Преди време Вие бяхте писали, че т.н. групи в БСП са повече, а сега дори съм изненадан, че говорите само за две. Според мен ще е по-лошо, ако няма противоречия. Така партийната структура е постоянно „будна” и така се раждат по-добри решения.

  • Нека се върнем към повода за това интервю. Как се чувства Христо на 60 години?

Както вече споменах, през 1979 година започнах да уча в Русе. Времето е доста, но наистина не усетих кога измина. Не съм си представял, че ще заемам тези позиции, но нещата се случиха и следваха някаква логика и последователност…

  • Хайде да я проследим! Как се стигна до първия избор за ректор?

На 27 ноември 2007 г.  беше първото ми участие в избор за ректор. Тогава се състезавах доц. Марко Тодоров, който се явяваше за втори мандат. Тръгнах в тази надпревара не защото исках да бъда ректор, а защото имах идеи за по-различно развитие на университета. На тези идеи повярваха доста хора и веднага след като бях избран се заех с реализацията на някои от тях. Те бяха свързани с начините на работа между основните звена на университета, преструктуриране, отваряне на университета към медиите и популяризиране на всичко което се прави, а то не е никак малко, изграждане на модерна инфраструктура: построяване на втори корпус/първата му копка бе направена, когато бях студент/, което стана за две години; изграждане на Канев център; саниране на сградите; увеличаване на площите на университетската библиотека;реновиране на спортния комплекс и изграждане на нови игрища; изграждане на достъпна среда; изграждане на университетското издателство и оборудването му с модерна апаратура…. Но може би основното е модернизиране на обучението, връзката му с бизнеса, реализацията на кадрите – това е доста сложно да се постигне, но вече е факт.

  • Все пак, как се появи идеята да се кандидатираш?

Може би е било година по-рано. Аз бях тогава декан на Аграрно- индустриалния факултет, който бе сърцевината на Русенския университет и най-стария факултет на университета, тогава ВИММЕСС. Като декан промених факултета, облика му, имиджа му. Промених и иметому - от факултет по Механизация на селското стопанство той прие новото име, което по-пълно отговаря на съдържанието на дейностите, на специалностите и е по-атрактивно. Наложи се и настъпи промяна и в начина на мислене, и на действие на хората от факултета. По същото това време се разрасна много и Изложението на земеделска техника. Така започнах да работя и с другите факултети, с фирми, с институции. Вече имах убеждението, че университетът трябва да промени имиджа си. Той нямаше тази медийна популярност, която има сега.      

Не искам и не казвам нищо лошо за тогавашното управление. Просто трябваше да се следват други пътища на развитие, защото динамиката на процесите в страната, Европа и света изискваше това.

Сега може да се види, че Русенският университет е една утвърдена структура с голяма известност не само в България, но и извън пределите на страната. Към момента имаме над 450 подписани договора за сътрудничество с чуждестранни партньори.

Сега ежегодно приемаме 120 чуждестранни студенти и изпращаме толкова по програма Еразъм+.

Имаме много национални и международни проекти. Университетът участва в центровете по оперативната програма Наука и образование за интелигентен растеж.

И днес можем да кажем, че е постигнато много, но и предизвикателствата са твърде много.

  • За успехите- ясно. Те са много и се знаят. Какво все още не е постигнато през тези три мандата, а е необходимо да се случи?

Все още не сме успели с екипите, с които работим, да направим научните разработки на нивото на успешните европейски ВУЗ-ове - наши партньори. Необходимо е да има повече съвместни разработки и научни публикации в световните бази-данни и списания. За да бъде постигнато това, е необходима добра материалната база, апаратура, изградени екипи, работа с бизнеса. Всичко това го има, необходима е по-голяма активност в контактите с бизнеса и получаване на конкретни поръчки.

  • Ще успеете ли да се преборите с онзи показател при оценката на ВУЗ-овете, който ощетява провинциалните за сметка на столичните, по отношение на заплати на завършилите студенти и тяхната реализация. Получава се своеобразен Параграф 22, от който няма излизане?

Това засега е даденост,която трудно може да бъде променена. Правихме опити за промени в начина на финансиране с колегите от другите университети от Северна България, но нищо не се промени. По-скоро ще трябва търсим някакви коригиращи коефициенти, отчитащи различното заплащане в регионите, но това няма да реши напълно проблемите. Ще се справим, ако на място, с местния бизнес в региона, успеем така да работим, че да сме си взаимно полезни. Да се вдигнат заплатите в съответните сектори. Ето един пример, и то със заплатите на преподавателите и служителите в Русенския университет, което е в резултат на ефективната ни работа. Много други ВУЗ-ове са след нас.Ситуацията може още да се подобри чрез оптимизирана структура и функциониране на приложна наука, за която говорихме. Ние сме самоуправляващи се структури. Ако учителските заплатите ги определя министерството, то размера на нашите заплати,го решаваме тук. Има механизми те да бъдат по-високи.

  • Обозримото бъдеще е… година, две?

Вероятно година –две. Но мерките, които ще вземем, изискват работа, съпричастност и разбиране от всички.

  • Чувстваш се много добре на вече 60 години. Но мисля, че заслуга за това има и стабилното ти семейство, което, мисля, доста те подкрепя. Имаш съпруга, която е плътно до теб, деца с добра реализация и вече внучка. Семейството даде ли ти увереност и възможност да не си винаги при него, за да се реализираш професионално?

Така е. Винаги съм намирал подкрепа от съпругата си относно нещата, които правя и разбиране за многото време, в което отсъствам поради много ангажименти. Но за ангажиментите в къщи и към семейството винаги съм намирал време и начин да ги изпълнявам. Може да се каже, че сме един екип. Така всичко се случваше и следваха нещата, децата се реализираха добре. Дъщерята се устрои и създаде семейство в Германия. Синът, който остана в Русе, работи в университета и на този етап се справя добре. Освен с учебните си ангажименти се занимава и с допълнителни научни дейности и проявява голяма активност…

  • Остава ли време за караоке?

Да, разбира се, за караоке остава време. Това е друга тема…

  • Така е, 60 години все пак не са и малко.

Човек, независимо от всичко, трябва да намира начини да се разтоварва. И то с неща, които му е приятно да ги прави. Обичам да пея и сигурно се познавам с всички певци и музиканти в града. Пял съм и със столични артисти и звезди от българската естрада. Това наследи и синът ми, който е много добър на народните хора, дори професионално, също така пее добре. Харесва ми да се веселя не само с колеги, а въобще с хора, които също са отворени да създават добро настроение. Динамиката на работата и натоварването са големи и изискват подобна терапия.

  • В момента сте със спортна фланелка. Има ли интерес и време за спорт?

За спорт почти не остава време. Случва се, но повече е инцидентно…

  • Има ли нещо, което Христо Белоев още не е постигнал и няма да се предаде, за да го получи и изпълни?

Първо – няма как да не съм доволен от всичко до момента. Това, че съм ректор и председател на Общинския съвет, многото почетни признания Доктор хонорис кауза/от 9 университети от Чехия, Словакия, Румъния, Русия, Украйна, Казахстан, Армения/, почетен гражданин на Русе, Разград, Павликени, орден „Кирил и Методий”, член-кореспондент на БАН, награда за наука Питагор… В личен план това са огромни постижения. Всичко това е завзело личното ми време и пространство. Затова за свободно време и срещите с приятели, за терапията, за която говорих, остава все по-малко време.Но определено се чувствам удовлетворен от живота, който живея, от динамиката, от разбирането от страна на семейството.

Трябва задължително да отбележа, че винаги досега съм гледал да помагам с каквото мога на всеки,който ме е потърсил за съдействие и помощ, а и дори и на хора, които не са ме търсили. Така съм устроен – да помагам на всички и никога досега не съм имал към никого някакви лоши или негативни мисли. Убеден съм, че във всеки има нещо добро, което трябва да се открие, да се поощри и да се работи. Това много ми помага в работата. Трябва да призная - получавал съм удари от хора, на които съм помагал, и то доста, но това няма да промени по никакъв начин убежденията ми. Позитивното винаги ще води към добро.

  • А по отношение на проф. Христо Белоев, какво още желае да постигне?

Целта ми е да постигна най-високото научно стъпало - да стана академик на Българската академия на науките. През месец май/9 май/бе обявен конкурс на БАН, който тече в момента. В инженерното отделение има най-много кандидати за едно място. Аз съм най-млад от всички и това не е голямо предимство, но пък резултатите в науката, които имам ми дават увереността да кандидатствам.

  • Кога ще стане ясен резултатът?

Вероятно през октомври. Конкуренцията е много голяма, но се надявам на успех. Този връх е най-високият и ако го постигна с първото си кандидатстване ще е не само мой личен успех, а и успех за Русенския университет и за гр. Русе.

  • Дано да успеете от първия път. Предстоят избори след година – гледа ли проф. Белоев към кметския стол?                                                                                                        Благодаря за пожеланието. Това е нещо което би ме зарадвало най-много, защото е оценка както на научната, така и на цялостната ми дейност. Относно въпроса - определено съм избрал пътя на науката. Кметът има ангажименти, които ще ме отделят от научните ми интереси и работата с колективите които са не само от Русе и България. Работя с учени от Германия, Чехия, Словакия, Румъния, Украйна, Русия, Виетнам, Казахстан и др. Това е и морално задължение към моите колеги.                    Край.


Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha