Миглена Христова- управител на МИК БГ, член на УС на Българска асоциация за текстил и кожи, БАТОК, член на Българска асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил БАПИОТ
- Г-жо Христова, какво е състоянието на конфекционния бранш към настоящия момент?
Работа в страната и в региона има за нашия бранш, но както навсякъде, има недостиг на работна ръка. В Русе всички виждат сутрин и в края на работния ден десетки автобуси, които превозват работещи в шивашките фирми до местата, където живея.
- Наскоро имахте среща с представители на областна администрация. Какви проблеми поставихте и има ли ефект от тази среща?
Както вече заявих, най-сериозният ни проблем е липсата на работна ръка. Беше констатирано, че все още е недостатъчно обучението на кадрите по линия на държавата.
- Бяхте споменала за болничните, за злоупотребата с тях, нещо промени ли се в тази посока?
Този проблем бе разискван както на регионално, така и на национално ниво. За съжаление, промяна няма. А става въпрос за харчене на сериозни средства за изплащане на фиктивни болнични. Всяка една фирма плаща болнични на около 10 на сто от работещите, т.е. ако работещите се водят 100 души, 10 от тях през годината получават заплата, без да ходят на работа. Но явно решаването на този въпрос зависи най-вече от личните лекари и тяхната съпричастност към неговото решаване.
Как се развива дуалното обучение в училище, усеща ли се вече във фирмите от вашия бранш? Вече година имаме ученици на практика и мога да кажа, че началото е обещаващо. Всъщност сега се връща системата на професионално обучение от преди 30 години, но под друга форма. Това става възможно благодарение на съдействието от страна на бизнеса за провеждането на практиките.
- Какво е впечатлението ви от учениците, които идват, как гледат на шивашката професия? Определено отношение към работещите в шивашките фирми, подобрени условия, дори в сравнение с тези в Европа. В повечето от нашите фабрики са инвестирани много средства, машините, с които се работи изискват умения, шивашкият труд отдавна не е толкова елементарен, както все още се възприема в публичното пространство.
- Идва ред на заплатите, какви са те, защо няма интерес към тази работа?
Както вече казах, работи се вече със съвременни, високотехнологични машини, които изискват определени умения. Работна заплата 750- 800 лева- почти липса на текучество, напускащите сменят бранша или отиват в чужбина. Ние сме притиснати от възложителите, които идват при нас заради качеството, което даваме и сравнително по-ниските заплати /в Европа средната заплата в бранша е 1500 евро/. Повечето фирми работят за чуждестранни възложители.
- А защо не се работи за собствена марка, трудно ли се утвърждава и скъпо удоволствие ли е това?
Определено. Пазарът в България предпочита евтини китайски и турски облекла. Не са малко и онези, които се обличат с дрехи втора употреба. Просто се търси по-евтиното.
- Тази ситуация явно принуждава ваши колеги да напускат страната- едни избират Европа с цел да произвеждат под конкурентни марки, други- към Африка, така ли е?
Да, и аз имам такава информация, въпреки че не е от първо лице. Със сигурност натискът на заплатите ще накара някои да търсят решения извън България.
- Кажете нещо и за вашата фирма- МИК БГ, както правите, за да предлагате добри услония на труд?
Вече споменах, че бранша се модернизира постоянно. Участвахме в програми по конкурентноспособност, енергийна ефективност, закупуване на модерно високотехнологично оборудване. Обучаваме персонала, защото все по-трудно става наемането на нови работници, защото вече и няма.
Не са малко и социални придобивки. Вече функционира модерен фитнес, а от скоро работещите във фирмата ще могат два дни след работа да играят хора. Искаме работата тук да не е просто едно бреме, а да предлага и възможност за разпускане и добро настроение.
- Какви са перспективите пред бранша в по-широк мащаб?
България е избрана като държава, където се предлагат за работа малки, къси серии, които трябва да бъдат изработени за кратко време. В същото време се изисква високо качество.
Според мен бъдещето на фирмите от бранша е сдружаване на фирми- производители на различни изделия. Това го изисква пазара и колкото по-рано всички се убедим в това, полкова по-успешно ще се развиваме. Вярвам, че в България конфекционния бранш има бъдеще, поне 10 години. Но до тогава ще останат високотехнологичните, малките фирми ще изчезнат. Бъдеще имат утвърдени производители с доказано качество.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай