Розалина Апостолова е един от адвокатите по делото "Килърите", което приключи на първа инстанция в Окръжния съд в Шумен. Там бяха произнесени три доживотни присъди без право на замяна за Петър Стоянов-Сумиста, Васил Костов-Кеца и Георги Вълев. Те бяха признати за виновни за организиране и склоняване за извършване на убийствата на Борислав Георгиев, Петър Лупов и Румен Рачев. Стоянов и Костов бяха признати за виновни и в организирането и участието в престъпна група, създадена с користни цели за извършване на тежки престъпления. Янко Попов-Туцо получи 17-годишна присъда, Райчо Стойнев-Хижаря – 15-годишна. Петър Атмаджов бе обявен за невинен за участие в убийствата на Петър Лупов и Румен Рачев, но получи 4 години затвор за притежание на оръжие и боеприпаси и нанасяне на средна телесна повреда.
- Защо това дело е толкова важно?
- Ами вие сте го написали в предишния си брой: това са последните свидетели на миналото на Бойко Борисов и на това как е станал главен секретар на МВР. За управляващите делото Килърите бе по-важно от атентата в Бургас.
- Как така?
- Веднага ви давам пример. В Шуменския съд беше организиран един пресцентър, за да не се тълпят всички журналисти в залата и им беше организирано място на долния етаж, в което предаваха едно към едно всичко, което се случваше в залата, освен когато имаше заседание при закрити врата, разбира се. Странното беше, че всеки път с журналистите там седеше и Валентин Цоновски, който им „даваше” правилното тълкуване на всичко, което се случва горе в залата. Аз не разбрах от коя медия той е акредитиран, но, доколкото ми е известно, в ГДБОП той отговаря за направление „Терор”. Най-шокиращо беше, че когато стана атентатът в Бургас, той не отиде на мястото на трагедията, а си стоеше в Шумен и следеше дали делото протича по план. Аз не си спомням толкова голям терористичен акт в новата българска история, но това не бе достатъчен повод шефът на направление “Терор” да отиде на мястото на престъплението. Тероризъм в Шумен нямаше, имаше в Бургас, но Цоновски не мръдна от съда, за да не би нещо по делото да не мине по план. Това показва колко важен е този процес за властта.
- Някакво друго обединяващо звено между обвиняемите има ли?
- Не.
- Безпристрастна ли сте?
- Напълно, нищо друго не ги свързва. Някои от тях не се познават помежду си и не са се виждали до процеса. А Георги Вълев е съвсем „пришит” към тази компания и забърсан незнайно по какви съображения и милиционерски логики.
- За какво беше осъден вашият клиент Васил Костов-Кеца?
- Моят клиент го осъдиха за убийството на Борислав Георгиев в София, като помагач и подбудител на убийството на Румен Рачев в Шумен и като помагач и подбудител за убийството на адвокат Петър Лупов във Велико Търново.
- Нека да кажем поотделно няколко думи за всеки случай?
- За случая в София обвинението срешу Васил беше, че е извършил лично убийството на Борислав Георгиев. Доказателствата за това бяха изключително смешни. Свидетелят Боян Джамалов твърди, че пет часа преди убийството на Борислав Георгиев, той, Петър Стоянов-Сумиста и Васил Костов са били в кафене „Куатро”. Петър Стоянов се обърнал към Джамалов и казал: „Отиди в еди-кой си склад и ми донеси оттам едни патрони”. Джамалов отива в склада, намира там някакъв сак, в който има автомат, пистолет, граната и патрони, и се връща с патроните в кафенето. Тук само Петър Стоянов ги дал на Васил и Васил излязъл. Точка. Това е цялото доказателство за това, че Васил Костов е убил Борислав Георгиев. По-късно по време на делото стана ясно, че въпросният склад не е бил нает от Петър Стоянов и по никакъв начин не е свързан с него, а също така никъде не бе казано и доказано, че патроните, с които е убит Борислав Георгиев, са същите, които уж Стоянов дал на Костов.
- И това ли е всичко, няма ли продължение след излизането на Васил Костов или конкретни указания?
- Не. Нищо повече от този разказ на свидетеля. Никой не е видял клиента ми на местопроизшествието, няма ДНК, няма пръстови отпечатъци, нищо няма. Нищо друго няма, разбирате ли! Доказателството е разказът на Джамалов за тези патрони, за които, пак повтарям, никой не твърди, че с тях е извършено убийството на Борислав Георгиев. Складът също не съществува. Нищо, освен една не много свързана история. Най-големият абсурд е, че съдът осъди Васил Костов като помагач на неизвестен извършител.
- Как така? Нали обвинението срещу него е, че лично е убил Борислав Георгиев?
Затова казвам, че е абсурдно. Обвиниха го за едно престъпление, а го осъдиха по съвсем друго престъпление. Помагал е на някой, който не е намерен, и дори не е установен като извършител.
Тук има два много сериозни проблема. Първият е по-ясен и разбираем за публиката: не може да кажеш, че някой помага на някой, без да знаеш кой е извършителят, на когото е оказвана помощ. По какво се разбира, че един човек помага на друг, без да знаеш кой е другият? Другият проблем е следният: ние имаме фактическо обвинение за извършители – отишли, взели, направили, извършили убийство – това е обвинението. Изведнъж осъждат клиента ми за помагач, а ние не сме го защитавали като помагач, а като извършител. Ние градихме цялата си защита по логиката на обвинението и не сме търсили аргументи по същество за помагачеството, за което го осъдиха. Помагачеството се изразява в други фактически действия, които ние не знаем и за които не сме се защитавали. И до този момент не знаем в какво се е изразявало помагачеството на Васил, ще го научим от мотивите на съда, които все още, месец и половина след прочитането на присъдите, не са готови. Това е много сериозно нарушение на процедурата и би трябвало всяка по-висша съдебна инстанция да вземе отношение по този правен абсурд. Когато ни изправиха прави, за да ни четат присъдата, разбрахме, че клиентът ни е помагач, а не пряк извършител, а от мотивите, които още не са написани, ще разберем и как това се е случило.
- Да разгледаме и другите два случая. Убийството на адвокат Лупов във Велико Търново.
- Според прокуратурата всички обвиняеми по пет пъти, като пълни малоумници, са ходили да установяват къде е кантората на Лупов, какъв е маршрутът му, къде живее и т.н. Има един побой, извършен над Лупов преди убийството, а охранителна камера пред заведението, където е бил пребит, показва, че оттам излиза един от свидетелите срещу него, който де факто е извършителят на побоя. Това беше доказано от полицай в съда, който е снел записите от въпросната камера за побоя. Обвинението твърдеше, че Васил Костов е закарал с колата извършителя, без никъде да е указано нито каква е марката на колата, нито нейният регистрационен номер. Спрял далече от мястото на една улица в междублоковото пространство, но никъде не е указано точното местоположение. След като било извършено убийството, извършителят тича, видян от двама свидетели. Те обаче го виждат само как тича, нищо повече. Прокуратурата предполага, че той се е качил в колата, управлявана от Васил, но свидетелите не са видяли такова нещо. Те казват, че са го видяли само да тича. В този район има няколко банки и почти на всеки ъгъл има камери. Никъде не е засечена колата, управлявана от Васил, не е засечена от тези камери. Свидетел не е видял такава кола, свидетел не е видял Васил, не е видял качването или слизането от колата на извършителя. Нищо не е видял. Няма нито едно биологично, веществено доказателство или показание, според което Васил Костов е бил по това време близо до мястото на престъплението или е помагал по какъвто и да било начин. Прокуратурата просто твърди, че Васил Костов е бил там и това беше достатъчно. Това твърдение на прокуратурата се гради само и единствено върху следното свидетелство на Боян Джамалов, което, честно казано, звучи доста недостоверно. Джамалов твърди, че ден преди убийството на адвокат Лупов във Велико Търново, той пътувал по магистралата София – Варна и малко преди да влезе във Велико Търново, той се обадил по телефона на Васил Костов, питал го къде е и му предложил да пият кафе на някаква бензиностанция, на която свидетелят Джамалов видял извършителя на убийството и колата, с кояго уж той се придвижвал на следващия ден – деня на убийството. А Васил му казал: „Ние утре имаме една много сериозна работа да вършим”. Съгласете се, че всеки не много интелигентен лъжец може да измисли по-достоверна версия от тази.
- А за убийството на Румен Рачев в Шумен?
- Там имаме една друга свидетелка, кято категорично отказа да дава показания по време на съдебните заседания. Поради тази причина й бяха прочетени показанията, дадени в досъдебното производство. Проблемът е, че тя отказа и да отговаря на въпроси. Влезе на заседанието, каза "Добър ден! Отказвам да давам показания, Няма да отговарям и на въпроси." и си излезе. Тук има сериозен правен проблем, защото разпитът в досъдебното производство е проведен само от едната страна - от прокуратурата. Ние, от страната на защитата, въобще не можахме да зададем въпроси на свидетелката, което ни поставя в неравнопоставена позиция. Това означава, че показанията на свидетелката не могат да бъдат доказателствен източник. Явно, че тя беше инструктирана да постъпи по този начин, но това поведение би трябвало да я бламира като свидетел. Не и за шуменския съд, който взе пред вид показанията й. Те също бяха доста неубедителни, като показанията на по-голямата част от останалите свидетели. Според нейния разказ Васил й се обадил предния ден и вечерта се грабнал от Червен Бряг и отишъл в Шумен, въпреки, че през това време живее със сериозната си приятелка, за която по-късно се и ожени. Според свидетелката в 12 през нощта двамата отишли на бар и се прибрали в нейната квартира призори. Според нея Васил се бил напил като две прасета. Правили там, каквото правили, а на сутринта тя отишла на изпит и заключила Васил в дома си като взела ключа. Отишла на изпит и се върнала на обяд. През това време е станало убийството. Не можах да разбера как точно го е ръководил Васил. Прокуратурата тук стъпва на три телефонни разговора между три неидентифицирани телефони. Едната карта е намерена в колата на Васил ден или два след това. Другите две карти ги няма. Ние не знаем на кого са и кой е говорил по тях. Прокуратурата, обаче ги раздава като на покер - според тях едната била на извършителя на убийството, а другата била на Петър Стоянов. Всичко това без нито едно представено доказателство и с много противоречия.
- Има ли веществени доказателства, ДНК или намерено оръжие с което еизвършено убийството?
- Има ДНК, но то е на извършителите. А тях ги свързват с Васил, защото и те са от Червен Бряг, което, съгласете се не е много силно доказателство за неговата съпричастност към това престъпление.
- А какви са мотивите за тези убийства?
- Няма сериозни мотиви. Вълев си ги поръчвал ей така, почти за удоволствие. В хода на делото бяха скалъпени някакви мотиви, които звучат крайно несериозно, имаше и публикации по този въпрос, да не изпадаме в детайли. По-важното е, че при двете убийства във Велико Търново и Шумен имаше много сериозни версии за други извършители, поръчители и т.н, но тях полицията отказва да ги разследва.
- Намерени ли са оръжията на убийствата?
- Само на това в Шумен. За другите две убийства нямаме намерено оръжие.
- Има ли СРС-та от които да става ясно, че подсъдимите организират убийства или които могат да се използват като доказателство за тезата на прокуратурата?
- Нито едно. Както вече казах, повече от подслушаните разговори са записи от оперативна беседа, което ми се вижда напълно безмислено. Има мнго разговори, които на подсъдимите, които говорят със свои близки от ареста, където вече са задържани. Има и някакви разговори между свидетелите, но нищо от тях не е конкретно и по съществото на обвиненията.
- Има ли законова пречка Васил Костов да бъде разпитан, относно миналото на Бойко Борисов, отношенията му със СИК, начина по който е станал главен секретар на МВР и твърденията, че е взел подкуп от Сретен Йосич?
- Няма никаква законова пречка това да стане. След като Х може да бъде осъден въз основа на показания на други съдени лица, защо за Борисов да не могат да бъдат разпитани свидетели, които все още нямат влязла в сила присъда? Васил и останалите са осъдени на първа инстанция, но предстои обжалване. А и до този момент Васил Костов има чисто съдебно минало. Защо да не го разпитат. Това, което той твърди е много сериозно.
- Нормални ли бяха сроковете в които се проведе делото?
- Не. Ние бяхме като в казармата. Съдът казва: "Това са датите!" Стояли сме по един месец там, по три седмици. Всеки от нас имаше и други важни дела, както и служебни ангажименти - това съда не го интересуваше. Те дори написаха следното определение: явяването на адвокат по дело пред Върховния касационен съд не е уважителна причина за отсъствието му от заседание на шуменския съд. На колега му се родиха близнаци - и това не беше уважителна причина.
- Ако делото се гледаше в нормални срокове щеше ли да приключи след сегашния мандат на ГЕРБ?
- Категорично да.
- Ние говорим за някакви убийства, но всъщност си спомням, че първоначално така наречените "килъри" бяхя арестувани за убийството на Юри Галев? Какво стана с разследването на това убийство?
- Точно така. Без Георги Вълев другите бяха задържани за убийството на Галев. След като апелативния съд удари една звънка плесница на прокуратурата и ги пусна с определине, което бих си сложила в рамка, всичко увисна. Мина един месец. През това време хората от МВР и прокурорите са започнали да натаманяват други дела за убийства, за да им ги припишат. И ето още един правен абсурд! По убийството на Борислав Георгиев, което се води срещу неизвестнен извършител се провеждат разпити на свидетели по убийствата на Лупов и Рачев. Защото когато е неизвестен извършител и няма привлечени лица, не се викат адвокати. Уж ги викат по делото за Борислав Георгиев, а ги разпитват за убийствата на Лупов и Рачев, за да не присъства защитата на разпитите им. Ето така се сготвя манджата. И понеже последното убийство е на Рачев - значи делото ще се гледа в Шумен. Да, обаче последното по време убийство е това на Галев и делото трябва да се гледа в София. От друга страна не е много удобно в София, защото в нея все още не са подчинени всички съдилища. Удобно е да бъде Шумен и така и стана. А по Юри Галев до този момент няма никакво развитие. Нищо няма. Нито са ни викали, нито са ни предявавали обвинения, нито са ни привличали, нищо.
Интервюто е направено през месец март 2013г.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай