Четвъртък, 28 Март 2024

Рекордни заплати за властта

Рекордни заплати за властта
Публикация   15:49     11 Ноемв, 2017 /     akcent.bg   /     500
  Средната заплата в България през третото тримесечие на 2017 г. леко намалява, но депутатските се вдигат със 141 лв. Това показват изчисления на “24 часа” въз основа на данните на НСИ. Базовата заплата на депутатите става 3243 лв., а до момента е била 3102 лв.

Според разпространените в петък от статистиката данни за заплатите през третото тримесечие на 2017 г. средната работна заплата в България, на чиято основа се определят и депутатските възнаграждения, както и тези на висшия ешелон на властта, намалява с 0,3% спрямо средната заплата през второто тримесечие и става 1037 лв.

  Но според правилника на парламента при изчисляване на депутатските заплати за основа се взема не цялото тримесечие, а само последният месец от него, в случая септември. При това се вземат не заплатите изобщо, а само тези в публичния сектор.

  Точно през септември обаче средната заплата  в публичния сектор е била 1081 лева, докато през юли е била 1076 лв., а през август пада даже до 992 лв. Освен това средната заплата през септември 2017 г. в частния сектор е била 1059 лв., т.е. с 22 лв. по-ниска, отколкото плащаните от държавата заплати. Така депутатската заплата става 3243 лв., но това е само основата. Народните представители получават и по 1% върху основната заплата за всяка година прослужено време. Например при 30 години трудов стаж възнаграждението минава 4000 лв. месечно.

  Депутатите получават и по 10% за участие в комисия, както и още две трети за наемане на сътрудници и други разходи. При участие в две комисии, както е при почти всички депутати, заплатата се вдига автоматично с още около 1000 лв. Председателят на парламента взема с две трети от основната депутатска заплата отгоре, т.е.

  Димитър Главчев би трябвало да се разписва срещу минимум 4324 лв., без да броим добавката за трудов стаж.

  Най-голямата заплата сред управленците взема президентът. Заплатата на Румен Радев се получава, като се удвои депутатската. Така заплатата на президента става 6486 лв. Той обаче взема и по 1,6% за всяка година трудов стаж, което при неговите 35 прослужени години прави 56% отгоре. Така реално Румен Радев се разписва срещу 10 118 лв. всеки месец. Когато встъпи в длъжност в началото на годината, заплатата му беше 9285 лв., или за 9 месеца е пораснала с почти 1000 лв., което е завиден ръст от 8,9%.

   Премиерът и министрите минават далеч по-скромно, но и при тях се получават рекорди.

  Бойко Борисов например получава с 55% по-висока заплата от основната депутатска, върху която му се начислява по 1% за всяка прослужена година. Т.е. без т.нар. клас основната му заплата сега става 5026 лв., или за първи път минава 5000 лв. месечно.

 Със сигурност Борисов има над 30 години трудов стаж, за всяка прослужена година добавката е 1% и така заплатата му става над 6530 лв. Министрите получават по 30% над основната депутатска заплата.

В държавата обаче има редица институции, които по законов път са си направили заплатите още по-високи от тези на министрите и на премиера. Например според Закона за енергетиката заплатата на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране е 93% от три средни месечни възнаграждения, но в енергийния сектор.

Членовете на същата комисия взимат по 85% от три заплати в енергетиката.

  А според разпространените от НСИ данни средната заплата в енергетиката е доста над средната работна заплата - 1718 лв. С други думи председателят на КЕВР Иван Иванов  разписва  срещу 6390 лв., без да броим класа, а членовете на същата комисия - срещу 5841 лв.  

 Енергетиката обаче от близо 2 години насам отстъпва по заплати от бранша на информационните технологии. Според НСИ през третото тримесечие на 2017 г. в този сектор средната работна заплата е стигнала рекордните 2346 лв. В този бранш обаче статистиката включва всички създатели и разпространители на информация и информационни продукти, включително медиите, както и работещите в сферата на далекосъобщенията. Тоест е много вероятно в ИТ бранша средната заплата да е още по-висока. На трето място по заплати е сферата нафинансовите и застрахователни дейности, където средната заплата през третото тримесечие е 1718 лв. И при финансистите, и при енергетиците обаче средната заплата намалява леко в сравнение с второто тримесечие, макар че на годишна база има увеличение. На другия полюс по заплати традиционно са работещите в хотелите и ресторантите, както и строителите. В туристическите дейности средната заплата през третото тримесечие е била 631 лв. Тя също намалява в сравнение с предните три месеца, въпреки че месеците между юли и септември са най-активният сезон за туризъм. Строителите са вземали средно по 814 лв.  Месец при 796 лв. през предното тримесечие.

 Другите сфери на дейност с най-ниски заплати са културата, административните дейности, държавната администрация и образованието. Сравнително ниски заплати получават и работещите в сферата на търговията с имоти - 991 лв., при 1042 лв. през второто тримесечие. В предните години обаче занимаващите се с имоти са получавали още по-ниски заплати. В обществения сектор заплатите традиционно са по-високи от тези в частния. Прави впечатление обаче, че тази разлика  постепенно се заличавал Миналата година средната заплата на разчитащите на бюджета е била 973 лв. срещу 931 лв. в частния сектор. През тази година маржът постепенно се стопява и сега в обществения сектор средната заплата е 1050 лв., а в частния - 1033 лв.

  Заетите лица в България в края на третото тримесечие са намалели с 1,3% в сравнение със заетите към края на юни 2017 г. Това намаление идва най-вече от хотелиерството и ресторантьорството, където наетите са със 17,7% по-малко, най-вероятно заради приключването на активния летен сезон. На годишна база няма никакво изменение.

Източник: 24 часа



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha