Книгата "Държавата КТБ" ще бъде официално представена в четвъртък. Тя е резултат от двугодишно журналистическо разследване, съдържа доказателства за политическа корупция и дава ясен отговор на въпроса "Къде са парите", обясняват авторите й. В нея може да бъде проследена историята на развитието на банката - от нейното създаване до фалита й. Разследването показва и моделът на захваната държава, при който държавните институции работят за частния интерес. Автор на книгата е Зорница Маркова, която работи по проекта, заедно с още седем журналисти. Редактор е Ива Рудникова, издателството е "Изток- Запад" и вече може да бъде купена в книжарниците или онлайн.
"Дневник" публикува резюмето от нея:
Луксозен хотел във Велинград. Едър млад мъж наема стая. Не е сам – води свита от помощници. Отпред е паркиран микробус със затъмнени стъкла. В следващите няколко дни гостите на хотела наблюдават повтаряща се сцена: мъжът е често посещаван от различни хора. След кратък разговор с него всеки един от посетителите минава през микробуса и без много суетене получава торба. С пари. Някои от торбите са по-малки, други – по-обемисти. Мъжете нарамват торбите и тръгват натам, откъдето са дошли.
Малко след тази случка се провеждат избори. Хората с торбите са от регионалните структури на Движението за права и свободи (ДПС). Произходът на парите може само да се предполага.
Тази история е действителна, разказана от наши източници, преки свидетели на събитията. Тя не е просто картина на политическата корупция в България, и то на съвсем битово ниво – едни торби с пари отиват безотчетно в ръцете на едни хора, предназначени за други хора. Сцената
е символ на порочен, олигархичен модел, изграждан години наред
Той изглежда така: частните интереси на група хора се съюзяват и за тяхното задоволяване се използва обществен ресурс. За целта трябва да бъдат завладени всички ключови инструменти и механизми, които в една демократична държава би трябвало да противодействат на неспазването на правилата и злоупотребите.
Постепенно "лошите" успяват. Това включва безскрупулен контрол над медийната среда, правосъдната система, службите за сигурност, регулаторните органи и цели държавни институции, както и използването им като средство за натиск, изнудване и правене на пари.
Моделът е свързан с една банка, която в началото е малка и невзрачна, но постепенно започва да расте, да привлича политическа подкрепа и държавен ресурс,
благодарение на които расте още повече. През годините тя създава около себе си аморфен конгломерат от официални и прикрити владения – бизнес структури, медии, производство и активи за милиарди, разрастването на които изисква още повече ресурс и политическа подкрепа.
В основата на модела стои тандемът на един банкер (Цветан Василев) и една хибридна фигура, кръстоска между политик, магистрат, собственик на бизнес, медиен магнат (Делян Пеевски).
И двамата са проводник на скрит политически интерес. Едната съставна част на този тандем осигурява финансирането и има задачата да увеличава спираловидно бизнеса, другата съставна част осигурява държавната подкрепа, която трябва да го поддържа. В резултат всички се възползват от Модела "КТБ".
Моделът не се свежда само до дейността на банката. Същността му обхваща много повече нива.
С ресурса на банката се придобиват активи отвъд правилата и законите:
регулаторните органи си затварят очите за едни или форсират други решения в негова услуга; партийни фигури прокарват лобистки закони или опъват широк политически чадър; държавни структури пренасочват ресурс за придобиването на още активи и влияние. Колелото се върти постоянно.
Механизмите на корупция са различни – финансови стимули, натиск с компромати и чувствителна информация, заплахи със съдебни дела от страна на служби и прокуратура.
Моделът се заражда в първите години на банката (след 2000 г.), когато се оформят първите политически приятелства, и достига върховата си точка по времето на правителството на Пламен Орешарски, наричано още "правителството на КТБ". През годините моделът се разгръща благодарение на подкрепата на няколко поредни управления.
В основата му са Делян Пеевски и Цветан Василев, но около тях непрекъснато кръжат различни ключови фигури
според силните на деня. При смяна на властта тандемът сменя партньорите си, но запазва механизмите.
През 2014 г. този модел се разклати. Техническата причина беше разделянето на двете му носещи части – банкер и политик-инвеститор-собственик. По-дълбоката причина е, че подобни формирования, които не стъпват на ясни пазарни и законови правила, а на злоупотреби и неправомерен контрол, на задкулисни решения и машинации, във времето се оказват неустойчиви и се саморазрушават. Или поне сменят формата си на функциониране.
В конкретния случай става въпрос по-скоро за второто. Тандемът се разпадна, след като едната му половина нападна другата, разоръжи я, постави я в изолация и превзе голяма част от взаимно придобитите активи. Събори и банката. Всичко това се случи пред широко затворените очи на регулатори, държавно управление и правораздаване.
Дори частично с тяхно участие. Като резултат механизмите на този модел не бяха унищожени, а само преминаха от една форма в друга и от едни ръце в други. Налице са всички индикации, че моделът продължава да съществува и до днес, но част от играчите са сменени. Делян Пеевски продължава да е депутат, който след краткотрайно изсветляване отново твърди, че се оттегля от бизнеса, а Цветан Василев е в Белград и чака екстрадиция по обвинение, че е ръководил организирана престъпна група.
Както и да се наричат лицата,
структурите или инструментите на този порочен модел, той безпрецедентно показва как функционира една "захваната държава"
Той не би съществувал, ако държавата не беше в "захват", при който общественият интерес е загърбен за сметка само и единствено на частния.
В "захванатата" държава правилата се коват така, че да са удобни на частния интерес, законите (ако случайно не вършат работа на частния интерес) се потъпкват без реакция на институциите, накратко, средата се изражда. В конкретния случай, наред с всичко останало, грубо е погазено банковото законодателство.
По природа банките са най-ниско рисковият инвеститор в икономиката, те финансират само най-сигурната част на бизнеса. Моделът "КТБ" преобърна тази представа надолу с главата, превръщайки четвъртата по големина банка в България с активи от 7,3 млрд. лв. във високо рисков инвестиционен фонд. А регулаторите мълчат, защото или са назначени от, или са подчинени на същия този модел.
Целта на проекта KTBfiles е да покаже генезиса на модела и как той се разду до мащаби, които притиснаха до стената всички ключови държавни институции
Изследваме обстоятелствата, които направиха възможно съществуването на този модел, както и механизмите за неговото изкореняване. Това прави проекта KTBfiles много по-всеобхватен, многопластов и важен от хронологията на един банков фалит, бил той и най-големият в българската история.
Моделът има силно изразено политическо и институционално лице. Той се материализира благодарение на конкретни фигури, които (без)действат в негов интерес. Това не са анонимни чиновници, а ръководители на ключови институции, регулатори, които години наред заемат постовете си и работят в негова услуга. В разследването в най-големи подробности са разкрити техните връзки, зависимости и решения, изиграли съществена роля за банката и бизнесите, захранвани от нея.
Тук само за пример ще споменем ролята на ръководителите на важните регулатори като Българска народна банка (БНБ), Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) и Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). И трите институции в даден момент действат в интерес на проекти, свързани пряко или косвено с КТБ. БНБ системно си затваря очите пред кредитирането на лица, свързани с банката; КРС провежда процеса на дигитализация на телевизионния ефир по вкуса и в услуга на компании, свързани с банката; КЗК традиционно взема решения, които са в интерес на фирми, отново от обкръжението на финансовата институция.
Това поведение има своята цена – политическа корупция
И трите регулатора се оглавяват от несменяеми фигури, които са имали отношения с КТБ, надхвърлящи служебните им задължения. Те, както и конкретни "ятаци", са проводниците на политическия и институционален чадър, направил възможно съществуването на модела.
Фактите показват, че в продължение на години от КТБ тече финансиране към политически сили (например ДПС) или към конкретни имена от най-близкото обкръжение на управляващите. Подобно срастване на частните с публичните отношения затяга още по-силно захвата на държавата.
Като главни действащи лица в това разследване поканихме на среща Делян Пеевски и Цветан Василев. Поканата до Пеевски изпратихме чрез неговия адвокат Александър Ангелов. Въпреки неколкократните опити не получихме отговор. След много настояване Цветан Василев все пак се съгласи на интервю, което беше направено в края на август 2016 г. в Белград.
В процеса на работа непрекъснато търсехме за официален коментар или за среща всички, които по един или друг начин са засегнати и биха имали да кажат нещо по темата КТБ. Бойко Борисов, Ахмед Доган, Делян Пеевски, наред с много други, отклониха поканата ни с мълчание. Пламен Орешарски също не отговори на зададените от нас въпроси, а привидя проекта като част от заговор срещу него. (Изпращането на официални въпроси до него съвпадна с кандидат-президентската му кампания, в която беше подкрепен от ДПС).
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай