Пропорционалните избирателни системи целят максимално приближение на парламентарното представителство до предпочитанията на обществото. За разлика от мажоритарните, където често малко под половината гласоподаватели остават непредставени, пропорционалните системи обикновено успяват да преведат относително точно вота в парламентарна структура.
Независимо от това, нито една избирателна система не успява да отрази напълно пропорционално волята на гласоподавателите. Благодарение на обстоятелството, че броят народни представители винаги е по-малък от броя на населението, винаги съществува риск част от получилите подкрепа кандидати да останат извън парламента. Това е особено вярно за пропорционалните системи с електорален праг, който ограничава допълнително достъпа до народното събрание, тъй като голяма част от партиите и кандидатите, получили относително малка подкрепа, остават извън парламента.
По тази причина отделните демокрации, които ползват тази система, имат различна степен на пропорционалност, която отразява доколко формираният парламент се различава от вота на предхождалите го избори. Коефициентите на непропорционалност са значително различни между отделните държави и избори, най-вече заради разликите в изборните правила, особеностите на партийните системи и измененията в подкрепата за отделните партии. Тук ще разгледаме в детайли диспропорциите в новия български парламент, както и динамиката на индекса на непропорционалност през годините.
Как се мерят парламентарните диспропорции?
Карпов (2008) прави преглед на различните методи, прилагани при измерването на непропорционалността на парламентите. Първите опити за измерване на непропорционалността ползват просто аритметично усредняване на разликата между процента от получения вот и процента от местата в парламента на отделните партии. Стойностите им обаче се влияят неравномерно от резултатите на големите и малките партии, което пречи на сравнимостта на отделните измервания. По тази причина по-новите подходи към проблема ползват различни квадратични изчисления, за да могат да се инкорпорират по смислен начин разликите при малките партии, но и едновременно с това да се избегне свръхпредставяне на разликите на големите партии.
За измерване на диспропорциите тук е избран квадратичният индекс на Галахар (1991). Причина за това е относително лесната му интерпретация и сравнимост, както и обстоятелството, че се влияе незначително от относителния размер и общия брой парламентарни партии[1].
Индексът е равен на корен квадратен от половината от сумата на квадрата на разликата между електоралния резултат на отделните партии (виж формулата по-долу) и приема стойности между 0 и 100, където 0 е напълно пропорционално представителство, а 100 – напълно непропорционално.
Колко пропорционален е новият парламент?
На изборите от 26 март много партии постигнаха резултат, близък до 4-процентния праг за влизане в народното събрание. В резултат на това новият парламент е с относително висок индекс на непропорционалност. Таблицата по-долу обобщава изборния резултат на партиите, местата им в народното събрание, разликата между двете и индекса на непропорционалност.
Таблица 1: Гласове, народни представители и непропорционалност. Източник: ЦИК, собствени изчисления. Гласовете „Не подкрепям никого“ не присъстват в изчислението, тъй като представляват изричен отказ от представителство.
|
Партия |
Процент от гласовете |
Места в парламента |
Процент от местата |
Разлика ^2 |
|
ГЕРБ |
33,54 |
95 |
39,58 |
36,52 |
|
БСП |
27,93 |
80 |
33,33 |
29,20 |
|
Обединени патриоти |
9,31 |
27 |
11,25 |
3,76 |
|
ДПС |
9,24 |
26 |
10,83 |
2,54 |
|
ВОЛЯ |
4,26 |
12 |
5,00 |
0,55 |
|
Реформаторски блок – Глас народен |
3,14 |
0 |
0,00 |
9,86 |
|
Движение ДА България (Зелените, ДЕОС) |
2,96 |
0 |
0,00 |
8,76 |
|
ДОСТ |
2,94 |
0 |
0,00 |
8.64 |
|
Нова Република |
2,54 |
0 |
0,00 |
6,45 |
|
Коалиция АБВ – Движение 21 |
1,59 |
0 |
0,00 |
2,53 |
|
Възраждане |
1,11 |
0 |
0,00 |
1,23 |
|
Партии и коалиции с под 1% от гласовете |
1,43 |
0 |
0,00 |
2,04 |
|
|
Индекс на непропорционалност |
7,48 |
||
Обикновено се приема, че индекс на непропорционалност по-висок от 5 е белег за проблеми на представителството. Видимо относително висока непропорционалност е налице и при 44-тото народно събрание, като гласовете на значителна част от гласоподавателите не намират своето отражение в състава на народното събрание. Доколкото това е продукт от значителната фрагментация на политическото пространство и появата на няколко партии, които си оспорват гласа на един и същи електорат (Нова Република и Реформаторския блок, ДПС и ДОСТ), резултатът е очакван. След изборите традиционните десни партии останаха изцяло извън парламента, а ДОСТ не успя да откъсне достатъчно гласове от традиционната етническа партия.
Нивото на индекса обаче само по себе си не е белег за значителни недъзи на българската демокрация, а по-скоро за преструктуриране на партийната система. Едно дясно обединение например би прескочило бариерата и автоматично би смъкнало надолу индекса на непропорционалност, предвид това, че няколкото десни партии са основният източник на нарастването на непропорционалността.
Динамика на индекса на непропорционалност
Историческият преглед на непропорционалността на отделните български парламенти сочи, че през последните 26 години индексът е доста волатилен. В началото на новата демократична история на страна индексът е много висок, тъй като в първите избори участва голям брой партии, но едва няколко от тях успяват да прескочат бариерата. Подобно на тези от 2017-та обаче няколко десни формации, заедно с няколко земеделски, остават малко под 4-процентовата бариера. Консолидацията на противопоставянето по линията ляво-дясно в БСП и ОДСдо края на десетилетието води до снижаване на индекса, тъй като повечето гласове са концентрирани в двете партии, ДПС, бизнес блока и евролевицата.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай