Две трети от българите страдат от сърдечно- съдови болести и те са причина за преждевременната им смърт. Такава е статистиката от години за страната ни и нито здравната система взима мерки, нито хората. В същото време това са предотвратими, сравнително лесни за диагностициране и овладяване болести, които просто изискват внимание. Повече от 80% от хората в тази група могат да удължат живота си, ако положат грижи.
Съвети за това как да следим и разпознаваме проблемите на сърцето и сърдечно-съдовата система "Дневник" потърси от кардиолога д-р Морис Цолов. Той е завършил медицина в Медицинския-университет в София, специализирал е във вътрешни болести и ревмокардиология и има 34-годишен опит в кардиологичното отделение на болница "Св. Анна" (бившата Окръжна).
Д-р Цолов, заболеваемостта от сърдечно-съдови болести в България е много голяма. Защо е така?
- Огромна е, да. Краткият отговор е, че се дължи на "добрия" живот, който живеем. Визирам вредните навици, интоксикацията чрез храни и течности, отровената атмосфера, отровена вода и почва - всичкото това, което, за съжаление, ежедневно ни заобикаля. Също така масово не се спазват препоръките за ограничаване на солта, има и масова системна злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, наркотици. Всичко има своето отражение върху сърдечно-съдовата система.
На първо място сме в Европа по мозъчно-съдови заболявания. Най-често исхемични и хемаралгични мозъчни инсулти. На второ място сме в Европа по сърдечно-съдови заболявания, например исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония и ритъмно-проводни нарушения.
Високата забовелаемост у нас се изразява и във висока смъртност, а освен това все повече пада възрастовата граница на възниктване на тези болести. Едно време, и то не толкова отдавна - преди 20-тина години - да дойде пациент с инфаркт под 45 години беше невероятна рядкост, сега не се изненадваме като дойде човек и на 30. Рекордът, който съм виждал е на 19-годишен младеж с остър миокарден инфаркт.
На какво се дължи понижаването на възрастта?
- Същите неща важат за младите хора – лоши навици на хранене, пиене, прекаляване с незаконни субстанции. Всички болести се подмладяват, не само тези. Преди няколко години имаше и 9-годишно момче с артериална хипертония – е, наистина е много рано.
Но в никакъв случай младата възраст не е застраховка срещу това, нито например ако до неотдавна са поддържани само ниски стойности на кръвното налягане, особено при жените. Трябва периодичен, разумно чест контрол с най-простото нещо - измерване на кръвното налягане.
Каква трябва да е профилактиката и превенцията, за да не се стига до такива крайнаости?
- Много широка тема е това. В най-общ план, за да не се стига до сърдечно-съдови заболявания трябва да се правят профилактични прегледи. Правят ти електро-кардиограма и лабораторни изследвания всяка година, специалистите те разпитват за оплаквания и нерядко може да открият проблем. Обаче има твърде много хора, които дори да имат проблем, не отиват на лекар и се успокояват, че ще им мине или мислят, че е нещо дребно и несъществено. Не се търси лекарска помощ навреме.
Какви могат да са началните оплаквания, които да подскажат за нужда от лекарска помощ?
- Много са различни, мога да говоря за това кои са най-честите, но не и за всичките, защото има достатъчно случаи и на нетипични оплаквания, или пък на много леки прояви, които не тревожат хората, докато не стане късно. Има широка палитра.
При исхемичната болест на сърцето типичното оплакване е предно-гръдна болка, било то при физическо усилие, било то при емоционално натоварване, било то при покой. Тази болка може да си стои в гърдите отпред или да се излъчва - често към шията, към ляво рамо; не често - към дясно рамо.
Но сме имали и болни със сърдечни инфаркти, при които болката е в долната челюст. Е, хайде познай, че това е същата болест. Болка в лакътя като израз на сърдечен инфаркт също е много рядко, но се среща. Просто няма щампа. Тези хора обикновено закъсняват с поставянето на диагнозата и съответно шансът да им се помогне качествено, намалява или стига до нула, а някои просто не доживяват да стигнат до лекар.
Факторите, които довеждат до исхемична болест на сърцето са фамилната обремененост, наднорменото тегло, артериалната хипертония, захарния диабет, дислипидемия, хората с ограничена физическа активност и лошо хранене.
При артериалната хипертония - истински бич за човечеството, защото засяга огромен брой хора - дебютът може да е в различна възраст. Това, което може да насочи човек, за да се сети да си премери кръвното е оплакването от главоболие - най-често в тилната област, но това не изключва слепоочна, челна, теменна и пр. Понякога усещане за световъртеж, или за причерняване пред очите.
А е безкрайно лесно човек да си измери кръвното налягане - да отиде някъде или да използва на майка си и татко си апарата - веднага ще се разбере, ако е наднормено. Ще ми се хората да се информират и да си изострят вниманието към тези проблеми. Да седнеш да си измереш кръвното налягане веднъж в месеца или дори на два месеца не е толкова трудно, но може да те спаси, особено хората, при които има наследствено предразположение.
Ако се измери и се хване висока стойност на кръвното налягане, значи ли това, че има вече хипертония?
- Не, категорично не. Кръвното може да се вдигне по различни причини - от всяко физическо натоварване, като изкачване на стълби например. Но ако е здрав човек, в рамките на три минути след края на натоварването, то ще се върне в нормални стойности. Също и всяко едно психо-емоционално натоварване влияе, било то негативно или позитивно. Така че, ако имаме еднократна наднормена измерена стойност на кръвното налягане, това означава заостряне на вниманието и повторно измерване.
Един хипертоник може да няма абсолютно никакви оплаквания. Оплакванията започват когато кръвното налягане по-рязко тръгва да се повишава. Тогава мозъкът страда, защото той попада в ситуация, която не е обичайната му и не може бързо да свикне с агресията от хипертоничната реакция, заради което се появява и главоболието. Но ако темпът на повишаване на кръвното налягане е бавен, плавен и постепенен, човек може да има нищожни или минимални оплаквания, или направо никакви. Оттук идва и огромната трудност - как да обясниш на един човек, който няма никакви оплаквания, че трябва да се лекува от кръвно. Но това, че няма оплаквания, не значи, че не е болен.
При ритъмно-проводните нарушения също може да няма никакви оплаквания и това е една от групите сърдечни заболявания, също с много голяма палитра. Има различни видове - екстрасистоли (прескачания), предсърдно мъждене и предсърдно трептене, когато ритмичната работа на сърцето за част от секундата изведнъж се заменя с много ускорена и неравномерна.
Как се диагностицира аритмия?
- Има хора, които усещат точният миг, в който сърцето почва да работи неравномерно, но има и такива, които го усещат отдръпнато - на отстояние от едно, две, три денонощия. И има такива, които въобще не го усещат. Тънкият момент е, че тези, които го усещат веднага, бързо търсят помощ и бързо им се помага.
Обаче около една четвърт от пациентите нямат абсолютно никакви оплаквания, а имат болестта. Шансът им е докато са при лекар по някакъв повод, който при преслушването или правенето на някакво друго изследване да забележи, че сърцето на този човек не работи равномерно. Или с домашната апаратура - там вече има много сериозни технически постижения и умни машинки, които при измерване на кръвното налягане да дадат информация и за това как работи сърцето и ако уловят нарушения да подскажат на човека, че трябва да отиде на лекар. Когато има ранно откриване на патологията, тогава има и своевремнно лечение и то е много по-резултатно.
Ако не се улови навреме, хората започват да се оплакват от лесна умора дори при стандартни физически натоварвания и чак тогава решават да търсят помощ и да взимат мерки.
Дебютът на аритмията е в рамките на две денонощия. Пациентът усеща сърцебиенето, отива на лекар и се вижда, че сърцето му работи неравномерно. В рамките на две денонощия шансът да се възстанови ритмичната работа на сърцето е осезаемо висок чрез медикаментозно регулиране с вливания в болница, макар че при малка част от хората (5-7%), то не сработва и се налага синхронизирано електрическо кардиоверзио, или простичко електрошок.
Хора, които не са усетили дебюта на аритмията и са минали двете денонощия за бърза реакция, тогава вече има риск от опита за възстановяване на ритъма, защото сърцето дълго е работило неравномерно. Рискът е да се натрупат съсиреци в една от кухините на сърцето и откъсването им в кръвоносната система, които да запушат някъде кръвоносен съд - ако стигнат до мозъка, може да се стигне и до исхемичен мозъчен инсулт. Затова тези хора задължително трябва да пият медикамент за намаляване на съсирваемостта на кръвта, за да не се получават такива съсиреци и да нямат съдови инциденти.
Казахте, че много хора живеят с високо кръвно налягане, но без оплаквания. Какви могат да са пораженията, ако не взимат мерки?
- Високото кръвно налягане е много коварна болест, защото освен че е много масова, пораженията които дава върху сърцето са много значими и тези поразени сърца не продължават дълго земния си път, т.е. болестта скъсява живота.
Нещата всъщност са много прости - сърдечно-съдовата система е една затворена система, при която имаме сърце-помпа и кръвоносни съдове, в които налягането по дефиницята на Световната здравна организация трябва да е до горна граница 140 и долна - под 90.
Когато артериалната хипертония не дава признаци и човек не си мери кръвното и практически не знае, че има проблем, неговото сърце е принудено да напомпва срещу ненормално високите стойности на кръвното налягане. За да може да смогне, стените на сърцето се удебеляват, и ако пак не се вземат мерки - се увеличава обемът на сърдечната кухина на лявата камера. Ако и на този етап човек не се погрижи, идва вече моментът на сърдечната компенсанция, когато сърцето си казва "аз бях до тук". В този момент и да се направи нещо, то няма да е задоволително и животът на това сърце вече ще е към края си.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай