Днес е : Понеделник, 22 Юли 2019

Новите Кириак Стефчовци в българската политика

Публикация 03 Mar, 2017 / Румен НИКОЛАЕВ

Или как тотално българският избирател бива отвращаван от малки човечета с болни за власт и пари амбиции

Днес е 3 март. Времето, слънчево, площадът пълен с народ.

Под понятието народ се включват най-вече представители на обществото, които след броени дни ще атакуват 240-те „златни” според съвременните представи депутатски банки. Иначе родители с патриотично възпитание бяха извели децата си, млади и не толкова млади жени се бяха нагиздили с национални носии. Рокери обиколиха центъра и поднесоха цветя на паметника на Стефан Караджа и на този на Свободата.

И в този ред на мисли, слушайки някаква реч от някого, изплува в съзнанието ми за оня Вазов герой от романа „Под игото”, Кириак Стефчов. / Според съобщеното от Вазов Кириак Стефчов има свой прототип сред сопотските жители. /

Просто се присетих с появата на новината, че атакистът, Патриотът Слави Бинев станал Доганист. Собственото си падение той нарича нравствено израстване. Със същата сила друг, прикривал успешно досега велик Демократ на прехода, кинорежисьора Евгени Михайлов, пристана на миндера на Местан. Докато едни се разправят с други накъде ще се одупят- към Европата, или на Изток, тези нашенци направо приеха обрязването като висша форма на политическия курвалък.

Та слушам днес, и чак се притесних откъде какви речи отекват….

И ме препращат към друг един подобен, уж литературен герой, от Криворазбраната цивилизация. За него Добри Войников пише в предговора към творбата си: „Гражданска добродетел, човеколюбие, братска любов, състрадание, социална привързаност: сички тия са избърсани из речника на мнимообразования”.

И виждам, че все по-често обобщен образ и на двамата герои са подвизава из местната политика, и то не само един или двама.

Туй то демокрацията и бързото развитие на третия пол изядоха на мъжете мъжествеността и ги направиха някои  чиновници – хамелеони. За едната си службица, тръгнал с подкрепа на една партия, заклева се във вярност на втора, докато на финала „задника му почервенял” /както се изказа днес обезверен гражданин. Залепнал като въшка на чело, както се изказа пък объркан избирател, днешният чиновник се е одупил на чуждестранния инвеститор, за да си запази службицата. И мачка своите, които до скоро са му били насърце /разбирай- на джоб/.

Днес е Трети март. Ден, в който почитаме загиналите за Свободата на България. А навред продажници вече 27 години проповядват Свобода, която стига единствено до техните гърла.

Площадът днес беше пълен с хора, времето- хубаво, нагиздени деца и жени носеха българската традиция… Но за съжаление и Кириак Стефчов, и доктора  М а р г а р и д и /вече доцент/, срамят българските герои и всички онези, които отстояват позиции и не участват в отборите на всяка една овластена партия. Тези герои и в Парламента прескачат, и в местния Парламент, и в държавните институции.

Но със сигурност идва време разделно, време, в което националните ценности надживяват конюктурните апетити за власт на „всяка цена”. И тогава всяко едно подобие застава до Мидхат паша, до Ростислав Блъсков и други светли имена в историята на града, посветили се на града и на вилаета, а не единствено и само на собствената си кесия!

…. но….. като гледам, разни индивиди вече пола си сменят, а аз съм се закахърил за някакви си партии. А келепирът си е келепир…. Както е казало  отрочето на Алеко.

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама