„Когато някой е съгласен с мен, винаги имам впечатлението, че грeша!”
„Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си.”
„Мечтател е онзи, който намира пътя си при лунна светлина. А наказанието му е, че съзира зората преди останалите хора.”
....и още и още...
Едва ли има човек, колорита на чийто диалози поне веднъж да не е заимстван от някои от безкрайно многото мисли и афоризми, под които стои подписът на гениалния Оскар Уайлд. Не случайно преди няколко години анкета на Би Би Си го определя за най-остроумния британец, като го поставя пред Шекспир и Чърчил. Определян е като един от най-блестящите умове в историята на човечеството.
И не е необходимо да ходите непременно до площад Мериън в Дъблин, за да видите паметника му. Неръкотворният паметник на Оскар Уайлд, сътворен от самия него, току наднича зад завесите на нечий театрален салон, от големия екран, от рафтовете на книжарниците...
А основите на този неръкотворен паметник са положени още в далечната 1854 година, когато на 16 октомври в Дъблин, Ирландия, в едно твърде необикновено семейство, се ражда Оскар Фингал О леърти Уилс Уайлд. Бащата сър Уилям Робърт Уайлд е един от най-известните лекари не само в Ирландия, но и в цяла Великобритания, изключително ерудиран, ръкоположен за рицар заради приноса си към медицината.
Светската лъвица и поетеса пък, Джейн Франческа Уайлд, която пише пламенни патриотични стихове под псевдонима Сперанца, е негова майка. Борец за независимостта на Ирландия и за правата на жените, специалист по келтска митология и фолклор, владееща прекрасно древните езици, Лейди Джейн „напоява” бъдещето на сина си, за който още от малък света на Есхил, Софокъл и Еврипид не остава чужд.
Тези познания помагат на Оскар Уайлд да се прояви като един от най-блестящите студенти в дъблинския "Тринити колидж". През 1874 г. 20-годишният младеж пристъпва прага на интелектуалната цитадела на Англия - университета Оксфорд, където продължава изучаването на класическа литература и философия.
След завършване на университета Уайлд се преселва в Лондон и бързо става звездата на светските среди. Младият денди извършва революция и в модата. Умопомрачителни тоалети, дълги коси, ярки тонове и неизменно живо цвете на ревера, са негова „визитна картичка”.
Първият му сборник, озаглавен просто "Стихотворения", излиза през 1881 г. Няколко месеца по-късно Уайлд заминава да чете лекции в Ню Йорк. На въпрос на митничарите има ли нещо за деклариране, той отговаря: "Нищо, освен гениалността си". След САЩ следва Париж и познанството с местни светила като Пол Верлен, Емил Зола, Виктор Юго, Стефан Маларме и Анатол Франс. Среща се и с Констанс Лойд, за която се жени, когато е на 29 години и семейството има две момчета - Сирил и Вививан.
През 1887 г. се появяват едни от най-известните му разкази - "Кентървилският призрак", "Престъпленията на лорд Артър Севил", "Портретът на г-н У.Х." и др. Уайлд е автор на един единствен роман - "Портретът на Дориан Грей". В пресата тогава излизат цели 216 статии за романа, в много от които критиката го обвинява в безнравственост.
Периодът 1891 - 1895 г. е на главозамайваща слава. Един след друг се зареждат театралните шедьоври "Саломе", писана специално за Сара Бернар, "Ветрилото на лейди Уиндърмиър", "Жена без значение", "Идеалният мъж", "Колко е важно да бъдеш сериозен".
Но успехът го съпровожда кратко време. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм. След излизането си от затвора се установява в Париж, където пише последните две произведения - неговата изповед „De Profundis“ (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898).
Въпреки подкрепата на малкото останали му верни приятели, той повече не успява да излезе от обхваналата го депресия. Умира от менингит в Париж на 30 ноември 1900 г. Оскар Уайлд умира, забравен от всички и беден като просяк. Забравен ли казах?! Да, но само за един много кратък миг от Вечността!
Вечност, караща ни при всеки „досег” с него да погледнем в себе си и не веднъж да си задаваме въпроса, какво би сторил всеки от нас ако имаше по един "Портрет на Дориан Грей".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай