Докато светът си обръща езика и се опитва да произнася думата на годината – пост-истина, в България нещата са далеч по-прости. Публиката отдавна е на мнение, че „всички лъжат“, най-високите рейтинги и тиражи отдавна са за „сеира“ - без значение вярна или невярна е информацията, а силните на деня отдавна стигнаха да извода колко полезна им е цялата тази среда и колко безсмислено е да полагат някакви усилия за нормализация.
Сега всеки търси с какво 2016-а година е била уникална, единствена и неповторима спрямо всички предишни. В сферата на медиите обаче няма новина. Внушителната част от тях продължиха да предпочитат краткосрочното и жълтото, да проявяват изненадваща смелост чак след нечия оставка и да предоставят трибуна на агресивния популизъм, който удавя всеки опит за разумно говорене и поведение в обществото. И все пак, нека признаем нещо и на 2016-а година – тя ни преведе отвъд мярката. Бягството от етичната журналистика, манипулациите с политически цели, мръсотията в собствеността и финансирането в сектора отдавна са част от пейзажа. Но в изминаващата година като че ли изпуснахме мярката, отвъд която редното и нередното вече стават неразличими.
Първо предателство: „Как се чувствате?“
По-малко от месец преди края на годината в България се случи трагедия – седем души загинаха, десетки бяха ранени, а още много други останаха без дом след като цистерни се взривиха в движение, преминавайки през гарата в шуменското село Хитрино. Този инцидент отприщи вълна от солидарност и медиите се включиха в кампании за набиране на пари. Организираното състрадание за пореден път контрастираше с липсващото състрадание в моментите на пряк репортерски сблъсък с близки на жертвите. Въпросът „Как се чувствате“ вече се е превърнал в събирателен знак на лешоядското поведение на част от най-големите медии. И не е само Хитрино – нещастия имаше през цялата година, а липсата на мярка и състрадание в действията вече са постоянна емблема на съвременните български медии. Фокусирането върху емоцията, вместо върху причината и следствието, може и да привлича зрители на момента, но отдалечава медиите от тяхната обществена функция. Така зрителите видяха много сълзи, но не разбраха кой и как харчи стотици милиони за железопътна система, която предизвиква катастрофа след катастрофа, нито пък ще узнаят кой и защо има интерес точно за това да не се пита.
Второ предателство: Да влезе Динко/Слави
През тази година най-големите медии си позволиха открито да прекрачат границата между своето поле и това на директната политическата дейност. Не че това не се е случвало и преди. Не че „спасители“ не са били продавани през телевизионния екран и преди. Просто този път беше много. Както се казва на улицата – този път беше с бутонките. И справедливостта към всички в медийния сектор изисква най-голямата телевизия – бТВ, да бъде извадена пред скоби. Първо „ловецът на бежанци“ Динко бе превърнат в национален герой. После несвързаните му думи бяха превърнати в легитимна гледна точка. Накрая той се превърна в коментатор по всяка обществена тема, а в свободните от интервюта моменти бе инсталиран и като герой в най-рейтинговото риалити шоу. А пък всекидневното телевизионно шоу на Слави Трифонов се вживя като политически играч, който зададе еднопосочно дневния ред и злоупотреби с ефирния монопол, като отказа да спазва правилата за равнопоставеност на различните гледни точки. В случая не става дума нито за Динко, нито за Слави – и двамата с внушително одобрение от зрителите. Става дума за готовността на част от медиите да се изправят срещу публиката си и да обслужат конкретен политически интерес.
Трето предателство: Пари за кафявите
Основната част от най-големите медии продължават да разчитат на инжекциите с публично финансиране по европейските фондове. Нищо че първо правителството призна, че прави това непрозрачно, а пък това поражда зависимост. Нищо че после същото правителство изготви правила, които самото то отказа да спазва и продължи да раздава парите под масата. Нищо че дори и сериозна част от т.нар. пазарно финансиране влиза в най-големите медии отново с „одобрително кимане“ от страна на властта – например хазартните игри. Как да изпратиш репортер да пита министъра за сигурността на жп линиите, след като очакваш да подпишеш договор за финансиране със същия министър?
Най-голямото предателство към медиите през годината бе подписването на договори с най-кафявите, пеевски медии за рекламиране на предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС. Точно тези, които провеждат най-лъжливата и неетична кампания срещу европейския избор на България, получиха пари от правителството, което се определяше за проевропейско. Само това да беше, 2016-а година щеше да има пълното право да се нарече годината на голямото предателство към читателите.
Текстът е от Дойче веле.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай