"Дядо Мраз! Че това име ли е? Дядо Студ? Че кой обича студ? Кой се радва на мраз и студ? Мраз! Това има нещо общо с Омраза!"
Четец: През тази нощ в далечното снежно царство дядо Коледа привършваше своите приготовления. Колкото и да беше свикнал с работата си, старецът се вълнуваше, защото все му се струваше, че нещо не е в ред. Най-напред той огледа себе си като застана пред голямото ледено огледало и помоли звездите да светнат по-силно. Намери, че всичко беше наред, почти както през миналата година. Може би само брадата му беше малко по-дълга и малко по-бяла. После той прегледа шейната си, която блестеше, обсипана от нощния скреж, и провери юздите на двата метеора, които след малко щяха да се впрегнат и превърнат в най-бързите бели коне на света. Чувството му не го излъга. Той откри, че торбата за подаръците се беше леко разпрала и си спомни, че миналата година някои подаръци се бяха загубили и той трябваше в последния момент да ги заменя. Каква чудна торба беше тя! Най-напред събираше желанията на хората от цял свят, а после ги превръщаше в подаръци. И затова през скъсаното можеха да изпаднат и някои от желанията, което дядо Коледа като стар пощаджия смяташе за недопустимо. Той взе игла и конец е седна търпеливо да закърпи торбата.
В този момент отекнаха фанфари, чуха се силни гърмежи, въздухът се изпълни със свистене и някъде от дъното на пространството се показа блестяща точка, която бързо се уголемяваше.
Само след миг или два дядо Коледа видя да се приближават две успоредни ракети, върху които, изправен като паметник, стоеше старец с червена мантия, бяла брада и калпак почти копие на самия него. "Господи", помисли си старият дядо Коледа, "Омръзна ми да ме имитират". Ракетите кацнаха недалеч от него и старецът, който приличаше на него, се приближи. Едва сега дядо Коледа забеляза, че въпреки външната прилика брадата не можеше да скрие, че очите и израза на лицето на непознатия бяха съвсем различни. В тях имаше нещо лъскаво и студено, нещо изкуствено, чуждо на човешката плът и кръв и затова той не се изненада, когато непознатият каза:
Дядо Мраз: Здравей, дядо Коледа. Ние наистина сме различни и затова дойдох да те видя.
Дядо Коледа: Кой си ти!
Дядо Мраз: Наричат ме дядо Мраз.
Дядо Коледа: А защо тогава си се облякъл точно като мен? Може би искаш да минеш за моя милост?
Дядо Мраз: Никак даже. В някои страни моето име е достатъчно популярно, мен ме знаят и ме чакат, така че аз нямам нужда да се представям за теб.
Дядо Коледа: А-ха! Ти си този, който минава седем дни след мен, но само в онези страни, които не ме пускат да вляза. Знаеш ли, че са поставили ракетни и радарни инсталации, за да спрат шейната ми.
Дядо Мраз: Знам и затова съм дошъл.
Дядо Коледа: Но защо теб те пускат да влизаш в тези страни?
Дядо Мраз: Защото аз съм техен! А теб не те искат!
Дядо Коледа: Не искат мене! Кой не ме иска? Никога няма да повярвам, че може да има добро човешко
същество, което да не ме иска! Та аз нося подаръци.
Дядо Мраз: И аз нося подаръци.
Дядо Коледа: Във всеки дом, където вляза, аз оставям щастливо настроение.
Дядо Мраз: Аз правя същото, но не във всеки дом. Има наши и чужди домове!
Дядо Коледа: Но във всички тях живеят хора!
Дядо Мраз: Има наши и чужди хора!
Дядо Коледа: И навред ме чакат деца.
Дядо Мраз: Има наши и чужди деца!
Дядо Коледа: Какви глупости ми говориш? Какво искаш да кажеш?
Дядо Мраз: Искам да кажа, че ние сме доста различни!
Дядо Коледа: Но за какъв дявол тогава носиш моите дрехи, моята брада, моя калпак? За какво ме имитираш? Дядо Мраз! Че това име ли е? Дядо Студ? Че кой обича студ? Кой се радва на мраз и студ? Ти сигурно раздаваш ледени висулки вместо подаръци? Мраз! Това има нещо общо с Омраза! Я да те видя по-добре!
Четец: И дядо Коледа се приближи към неканения си гост, застана срещу него, вгледа се в лицето му, надникна в очите му. После присви вежди и въздъхна.
Дядо Коледа: Нямам нищо против много хора да се преобличат като мен, за да развличат децата край коледните елхи, или пък да разпродават стоките из магазините си. Но не мога да приема някакво изкуствено пластично чучело да се опитва да ме измести от моето собствено и единствено нощно пътуване
Дядо Мраз: Но ти също си измислица!
Дядо Коледа: Аз съм рожба на най-живо човешко въображение, на истински надежди и радости.
Дядо Мраз: А аз съм идеологическа необходимост!
Дядо Коледа: Но защо тогава не си облечен като Карл Маркс! Дядо Маркс или дядо Мраз, все там е! Защо предпочиташ да ме имитираш!
Дядо Мраз: Защото ти си създал традицията.
Дядо Коледа: А-ха! Освен, че ми крадеш образа, искаш да ми откраднеш и традицията.
Дядо Мраз: Не, аз искам само да я продължа, но в ново направление!
Дядо Коледа: Традицията е традиция, защото е имала едно направление. И щом то се промени, няма повече традиция. Тя умира, а с нея умират и много други неща. В името на какво съществувам аз? В името на доброто и справедливостта. И затова аз се явявам всяка година в деня, който хората са приели за рождена дата на бога на доброто и справедливостта Аз съм техен символ разбираш ли?
Дядо Мраз: Празни приказки. Никога не е имало такъв бог на доброто и справедливостта, нито ще има. И няма защо да се поддържат илюзиите на хората. Разбираш ли, защо ти си стар и ненужен? Заради всичките тия религиозни глупости, с които си свързал името си. Затова аз взимам твоята традиционна форма, но ѝ давам съвсем ново съдържание. Аз съм символ на началото, на новото, на промяната, затова се явявам на Нова година.
Дядо Коледа: Какво ново? Каква промяна? Не ти ли се струва, че малко се заблуждаваш. Откакто помня хората, те винаги са били деца и ще си останат деца. Само игрите се сменят. Но новата игра не е промяна. И после, мога ли да те попитам какво значи тази промяна? В името на какво?
Дядо Мраз: В името на по-добър живот!
Дядо Коледа: Но не ти ли се струва ужасно, че всеки 365 дни ти обещаваш на хората едно ново начало, което всъщност не е нито ново, нито начало. Не ти ли се струва, че ти всъщност ги лъжеш всяка година, като им обещаваш нещо, което никога няма да получат!
Дядо Мраз: Че и ти ги храниш с празни обещания?
Дядо Коледа: Не. Не е вярно. Аз никога не съм им обещал нищо. Моите подаръци са припомняне на доброто, на щедрото сърце, на красивия жест, на хубавата усмивка, на състраданието и съчувствието. Аз не ги лъжа с нови илюзии, а само им припомням реални ценности.
Дядо Мраз: Но ти ги караш да се прекланят на несъществуващ Бог?
Дядо Коледа: Това е по-достойно, отколкото да ги караш да се прекланят на съществуващи вождове и господари! И после, може би физическият образ на моя Бог да не е реален, но неговият духовен образ е най-красивата реалност на земята.
Дядо Мраз: Това си е твое мнение!
Дядо Коледа: И на хората, които аз виждам от векове. Те се раждат с мен, едва проходили, те получават първите си подаръци от мен, когато учат, те са пак с мене, когато пораснат и създават свое ново гнездо, аз съм първият гост, който влиза в новия дом, и аз съм този, който приветства техните деца и децата на техните деца и ги съпровождам през целия им живот Погледни само ритуала на моята нощ Не те ли трогва, че от векове децата оставят край възглавниците си чорапа или торбичката, или кошничката за подаръка, който ще им оставя Знаеш ли колко дълбоко съжалявам, когато понякога направя грешка, паметта ми изневери и аз просто разменя подаръците
Дядо Мраз: Аз също имам моите ритуали. Аз ходя по пионерски дворци и домове, където пионери и септемврийчета пеят песни за партията аз ги уча как да скандират името на техния вожд, как да го сурвакат.
Дядо Коледа: (прекъсва го) Още една открадната традиция!
Дядо Мраз: Ти си твърде старомоден, дядо Коледа! Ние взимаме от традицията онова, което ни служи и го използваме така, както ни харесва.
Дядо Коледа: С други думи фалшифицирате традицията!
Дядо Мраз: Защо не! Щом като ни служи! Отначало ние решихме, че може без всички тези вехтошарски атрибути на традицията.
Дядо Коледа: Помня това време.
Дядо Мраз: После ние видяхме, че хората имат нужда от подобни образи като теб – старец с бяла брада, червена мантия и калпак, който раздава подаръци. И ние го използваме. Разбира се, старецът ще е наш старец и ще прави това, което му се каже. Толкова е просто. От една страна, използваш инерцията на традицията, а, от друга страна, ѝ придаваш съвременно съдържание. Твоят празник е семеен празник и затваря човека в семейството. Ние точно обратното, разкъсваме семейството и му предоставяме обществото, разбира се, нашето общество Ако твоите подаръци са изпълнени със семейни чувства, подаръците, които аз раздавам, имат обществен характер. Виждаш ли, ти си твърде стар и твърде ограничен за нас!
Дядо Коледа: Но кои сте вие?
Дядо Мраз: Ние сме тези, които нямат нужда от тебе и твоя празник! Нашият празник е друг, а дядо Коледа това съм аз! И аз дойдох тук, за да се разберем веднъж завинаги! Последните няколко години аз забелязах, че въпреки забраната, въпреки строгата бдителност на границата, ти успяваш да се промъкваш на наша територия
Дядо Коледа: Навсякъде, където съм очакван е моя територия.
Дядо Мраз: Очакват те разни назадничави, ретроградни типове, религиозни индивиди и тем подобни. Обществото нито те чака, нито те иска.
Дядо Коледа: Но ти сам каза, че аз не се интересувам от обществото, а от семейството. Защо не приемеш, че има толкова много семейства, които ме очакват?
Дядо Мраз: Защото те са заблудени овце и ние трябва да пресечем заблудата!
Дядо Коледа: Аз съм бил преследван много пъти от всевъзможни лоши деца. Но те и техните лоши идеи са си отивали, а аз винаги съм оставал. Може би аз съм неделима част от човешкото чувство за хубаво и добро ами когато аз се усмихвам, всички, всички деца се усмихват
Дядо Мраз: Аз мисля, че ти си ужасно сантиментален!
Дядо Коледа: Сигурно съм сантиментален. И това е едно от нещата, заради които хората ме обичат. Чакай! Кажи ми как раздаваш твоите подаръци? Как отгатваш желанията?
Дядо Мраз: Въобще не ги отгатвам. Ние в нашия лагер знаем от какво човек има нужда и какво можем да дадем. Просто се знае.
Дядо Коледа: А пък аз в началото още на декември се изкачвам на онзи висок връх там! И се опитвам да надникна във всеки дом, където ме чакат и да отгатна онзи малък подарък, който може да предизвика една хубава и добра усмивка. Няма нищо по-прекрасно от този момент, когато се опитваш да доловиш милиони различни желания желанията са толкова различни, колкото и хората
Дядо Мраз: Християнски предразсъдъци. Ние научихме нашите хора да взимат това, което им се дава и толкова! Но нека се върнем на въпроса! Аз идвам доброволно да ти предложа договор.
Дядо Коледа: Какъв договор?
Дядо Мраз: Да си разделим света!
Дядо Коледа: Как! Че той е един-единствен!
Дядо Мраз: Да, той е един, но вече е разделен на две! И ти трябва да приемеш, че фактически имаме два свята! Единият свят иска мене, а другият за нещастие още продължава да иска тебе!
Дядо Коледа: Ти сигурен ли си, че твоят свят те иска?
Дядо Мраз: Иска, не иска – това е! Глупаво е от твоя страна да минаваш там седем дни преди мене и да ми разваляш моето представление. Виждаш ли, ние сме взели всички мерки, за да не те допуснем. Граничната охрана е засилена докрай, твоят празничен ден е обикновен работен ден и тежкó на този, който отсъства, нарочно по магазините не ще има никакви стоки и нищо, което да придаде празничен вид на твоя ден, а на децата в училищата ще бъде обяснявано, че ти си продукт на вражеска пропаганда. Ние правим всичко възможно да те изличим и ще те изличим от паметта на по-старите поколения, така че по-добре се откажи от идеята да преминаваш нашите граници! В замяна аз ти обещавам, че аз не ще навлизам в твоите територии!
Дядо Коледа: Драги ми, дядо Мраз! Като говориш, наистина ми става студено. Аз нямам нищо против ти да опиташ седем дни след мен да посетиш моята територия. Сигурно ще има много деца, които биха ти се зарадвали, ако отгатнеш желанията им отново. Един подарък не пречи на друг подарък. Но аз не мога да приема твоя договор, защото знам, че въпреки всички мерки, които взимате, толкова много деца – и големи, и малки, ще ме чакат в моята нощ. Зная деца даже, които ще се опитват да спят с едно отворено око само и само да ме видят. И мой дълг винаги е да отида там, където ме чакат. И освен това аз съм сигурен, че в твоето убеждение да правиш едни хора щастливи, а други нещастни, ти фактически, дядо Мраз, ми създаваш огромна работа. Знаеш ли, че най-радостно и най-сърдечно ме посрещат именно в домовете зад непристъпните ви граници. Може би защото аз съм единственият пътник в света, който няма нужда от паспорт и виза
Ето, моите метеори вече пристигат и аз трябва да вървя. Довиждане, дядо Мраз, и започни това, което ще ти кажа: нямам нищо против да ме имитираш, след като се влачиш седем дни след мен, но когато правиш това, имитирай не само облеклото и маниерите, а се опитай да се научиш да отгатваш желанията на хората! Светът живее докато има желания, другарю дядо Мраз!
Четец: Дядо Коледа произнесе последните думи с такъв силен и ясен глас, че въздухът затрептя, снежинките се раздвижиха и звездите се засмяха. После той грабна препълнения си чувал и величествено седна в шейната, където двата метеора вече се бяха превърнали в ослепително бели коне. Дядо Коледа вдигна ръка и шейната се понесе неудържимо в пространството, като остави далече зад себе си начумереното лице на чучелото, което наричаше себе си дядо Мраз.
Есето на писателя Георги Марков е публикувано в портала "Култура"
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай