През 2014 г. икономиката на България най-накрая успя да преодолее последствията на кризата и брутният вътрешен продукт в реално изражение надмина предкризисното си ниво. Икономиките на 9 области вече достигнаха нивата на брутния си продукт отпреди кризата. В останалите 19 области, обаче, реалният БВП все още е по-нисък спрямо стойността си от 2008 г.
Прави впечатление, че всички области без изключение в Северозападна България все още са „под вода” и тепърва им престои да превъзмогнат удара на кризата върху икономиките си. В същото време, икономиките на Северна централна и Североизточна България вече наближават предкризисното си производство. Макар и в Южна централна България възстановяването все още да не се е случило, област Пловдив представлява огромно изключение и вече отчита реално съвкупно производство с близо 9% по-високо от нивото преди кризата.
Това се дължи на значителните инвестиции в няколко бързорастящи сектора като аутсорсинг индустрията и производството на части за коли, които областта привлече последните години.
Що се отнася до инвестициите, там процесът на възстановяване също става все по-видим на областно ниво. Макар и преките чуждестранни инвестиции да стагнират последните години, разходите за дълготрайни материални активи (ДМА), които са другият основен показател за инвестиции, разкриват по-оптимистична картина. Около 1/3 от областите вече отчитат разходи за ДМА, които надхвърлят предкризисните стойности. Това до голяма степен се дължи на интензивното усвояване на европейски средства в периода 2014-2015 г. заради приключването на предходния програмен период и последната възможност за усвояване на средства от него през 2015 г.
Големият въпрос, обаче, е доколко европейските средства помагат за скъсяването на дистанцията със средноевропейското ниво на благосъстояние, от една страна, и намаляват разликите вътре в страната, от друга. Т.е. дали е налице сближаване, което е и основната цел на тези фондове. Анализът на ИПИ показва, че повечето области наистина отчитат сближаване на БВП на глава от населението със средноевропейското ниво от 2007 г. насам. В София (столица) БВП на човек вече е равен на средноевропейския – с други думи, София вече е Европа. Столицата концентрира все по-голям дял от икономическата активност в страната (близо 40% по последни данни), и представлява голямата разлика в доходите между Северна и Южна България. Ако София се извади от сметките, както БВП на човек, така и заплатите и доходите в Северна и Южна България са сходни като размер. В повечето области, обаче, БВП на човек е едва между 20 и 40% от средното за ЕС.
В същото време не се открива значима статистическа връзка между темпа на сближаване, от една страна, и размера на усвоените еврофондове, от друга. Т.е. нарастването на благосъстоянието в повечето области и „догонването” на средноевропейското ниво изглежда не се дължи на европейските фондове.
Освен това сближаване вътре в страната не се наблюдава, напротив – разликите между областите се увеличават. Този процес на „раздалечаване” е особено интензивен до 2008 г. След известно затишие до 2012 г., тази тенденция отново се наблюдава 2013-2014 г.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай