– Г-н Богданов, как ще коментирате реакцията на финансовите пазари на победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ?
– Първоначалните реакции на международните финансови пазари за резултатите от изборите в САЩ бяха следствие от изненадата – социолозите не познаха. Ако можем да резюмираме, “Уолстрийт обича Клинтън” – и снощи (във вторник вечерта – б.р.) основните индекси растяха заради очакваната победа на демократа. Търговията в първия ден след победата на Тръмп сочи за спад в цените на акциите и енергийните суровини, както и на стойността на долара. За сметка на това в търсене на “сигурност” златото поскъпна. Мексиканското песо се срина, вероятно на вълната на емоцията от заявките от кампанията за коренна промяна в условията на търговия между двете страни.
– Да се върнем у нас – има ли заплаха за приемането на бюджета за 2017 година, ако се стигне до оставка на правителството на Бойко Борисов?
– Не знам защо да използваме думата “заплаха”. По конституция парламентът не може да бъде разпускан 3 месеца преди изтичане на мандата на действащия президент. Чисто формално, ще има Народно събрание, което може да приеме бюджета. Процедурната логика обаче е съвсем различна от политическата – ако правителството подаде оставка, то кой защитава внесения законопроект? Кой аргументира макрорамката, допусканията за събираемост на данъците, приоритетите в разходите по сектори?
– Какво е вашето мнение за сегашното състояние на сметките на държавата?
– За тази година са вече ясни поне три факта. Първо, правителството няма да изпълни инвестиционната си програма. На практика това означава 1,7 млрд. лева “спестени” – или по-точно отложени за следващата година – капиталови разходи. Забавени проекти, отменени търгове, труден старт на европрограмите – причини има най-различни. Данъчните приходи ще бъдат преизпълнени – основно заради по-бързия от очакваното икономически растеж и оттам – повече заетост и потребление. В крайна сметка дори консервативната оценка на министерството на финансите е за нулев дефицит в бюджета до края на годината (при 1,8 млрд. лева планиран дефицит). А това пък означава, че емитираният дълг (през март) ще си остане във фискалния резерв, като ще позволи догодина да се изплатят падежиращи облигации. През 2017 г. държавният дълг ще намалее с около 1,5 млрд. лева.
– Смятате ли, че заложените параметри в бюджет 2017 са изпълними?
– Бюджетът предполага ръст на разходите с 3,6 млрд. лева. Почти половината от тях са нарастване на капиталовите разходи – т.е. очакванията са за наваксване в инвестиционната програма. По текущите разходи е видно, че се увеличава финансирането във всички сфери. Все пак трябва да се отбележи, че заради очакваната по-добра картина на заетостта и доходите разходите за социални помощи и обезщетения няма да нараснат. При приходите се залага ръст от 5,5% спрямо 2016 г. – ако растежът е около 3%, това е реалистична прогноза. А не трябва да забравяме и увеличаването на осигурителната вноска с 1 процентен пункт.
– Не са ли много разходите за отбрана и сигурност?
– Увеличението има две обяснения. От една страна, то е в изпълнение на приета програма за превъоръжаване. На практика става въпрос за покупка на военна техника. От друга страна, политиката по защита на външната граница е свързана с допълнителни разходи (част от които ще получим от ЕС).
– Да остане ли плоският данък, или да се въведе прогресивно облагане? Вашето мнение?
– Със сигурност казвам, че плоският данък трябва да остане. При това – запазване на сегашните ставки както за корпоративното, така и за личното облагане. За бедна страна без натрупан капитал растежът изисква стимули за инвестиции и труд. Моделът в такъв случай е относително по-леко облагане на доходите и печалбите и малко по-тежко облагане на потреблението. Разбира се, най-добре е всички данъци да са ниски, а държавните разходи да са по-ефективни. Но все пак, ако искаме да насърчаваме предприемачеството, спестяването и създаването на работни места, можем да си позволим малко по-високи акцизи, но не и висока тежест върху стопанската активност и труда.
– Кои са най-големите предизвикателства пред икономиката и финансите на страната?
– Предизвикателството е премахване на бариерите пред мобилността и повишаването на уменията на работната сила. От гледна точка на привличането на нови инвестиции доверието в институциите е ключово – то бавно се гради, а всеки скандал с прокуратурата или корупционна практика на високо политическо ниво го разрушава. Това доверие е необходимо условие България да бъде “на картата” на все повече глобални компании, които да са готови да преместят все по-сложни производствени процеси у нас.
– Какви са пътищата за повишаване на доходите на хората?
– Краткосрочно – инвестиции и нови работни места. Дългосрочно – образование. Защото не е все едно какви работни места се разкриват, а инвеститорите насочват капитала според качеството на работната сила.
– Кога според вас най-накрая ще падне таванът на пенсиите?
– Изглежда няма да падне поне до 2019 година.
– Увеличава ли се делът на средната класа в България?
– Със сигурност. Повече от половината добавени работни места през последната година са в сектори, които плащат около и над средната работна заплата, при това с перспектива за растеж.
– Спестяванията, депозитите на домакинствата у нас непрекъснато растат. Означава ли това, че хората се притесняват да инвестират, да харчат?
– Инвестирането е следствие от наличие на предприемаческа идея и относително позитивно очакване за развитието на страната или потенциалния експортен пазар. До съвсем скоро вторият компонент отсъстваше – Европа беше в рецесия, Гърция в колапс, заетостта в България стагнираше. Банковият сектор от своя страна беше притиснат от последиците от кризата през 2008-2009 година, примесени с шока от фалита на КТБ. Едва през август 2016 г. видяхме резултатите от прегледа на активите на банките, вече има яснота и какво ще се прави в следващите месеци. Така че инвестициите и увеличеното потребление лека-полека ще се “задвижат”.
– Как стоят нещата с чуждестранните инвестиции в България. Има ли застой или криза?
– Има ръст през последните 12 месеца. Все пак обаче у нас влизат 5 пъти по-малко инвестиции в сравнение с 2007-2008 г. Това може и трябва да се промени. Добър знак е, че много от стартиралите бизнес у нас предприятия в последните 5 години разширяват дейността или дори строят втори и трети завод, или откриват офис в други градове. Това е валидно както за преработващата индустрия, така и в ИТ и аутсорсинг сектора.
– Редно ли е да заложим сега членство в еврозоната като непосредствена цел на страната?
– Това е важен приоритет, той дава някаква яснота и хоризонт за бъдещето на страната. Не е учудващо, че последните присъединили се към еврозоната страни в Източна Европа незабавно получиха повишение на кредитния си рейтинг. Разбира се, големите икономики в еврозоната трябва да намерят политическа воля да наложат правилата във валутния съюз – дисциплината трябва да важи за всички. Както правителствата, така и банковият сектор в някои страни продължават да трупат рискове.
Нашият гост
Лъчезар Богданов е роден в София през 1976 г. Учи в Софийската математическа гимназия и Университета за национално и световно стопанство, като там завършва магистратура по счетоводство и контрол. Притежава допълнителни квалификации от курсове и семинари във водещи международни университети и организации в областта на икономическите реформи в Източна Европа, европейската интеграция, стимулирането на частния сектор, отношенията държава – пазар.
От 1996 г. работи като изследовател и икономист в Института за пазарна икономика. От 2004 г. до днес е управляващ съдружник и икономически анализатор в изследователската и консултантска група Industry Watch.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай