Практика е да се създават регулаторни илюзии, че се води борба с монополи и "врагове", каза Красен Станчев© НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Между 2.8 и 3.9 млрд. лв. са невъзвращаемите загуби от несъвършенствата на инвестиционната среда в България от влизането на страната в Европейския съюз досега.Това показва проучване за стопанските и фискалните последици от лошите практики в съдебната система, правата на собственост и изпълнението на договорите, разработено от консултантската компания КС2 на икономиста Красен Станчев и анализатори от Института за пазарна икономика, пише "Капитал".
Изследването се базира на 19 казуса, на които КС2 се е натъквала в работата си, както и на други случаи, станали емблематични за политическия и регулаторния риск в България. Според анализаторите има пряка връзка между върховенството на закона и преките чуждестранни инвестиции. Лошата новина е, че индикаторите на бизнес средата и правата на собственост не се подобряват от 2007 г. насам и затова България се нарежда след Румъния и близо до бившите съветски републики.
Няколко са начините, по които се компрометира върховенството на закона, посочи Станчев. Това може да стане чрез използване на правораздавателните органи за изземване на ресурси и заличаване на следите от него. Класически примери за такава практика са казусът КТБ, случаят с "Белведере" и "двете каки", както и опитът на "Техномаркет" на Делян Пеевски да атакува наемодателя си "Глориент инвестмънт България" чрез съда.
Друг използван похват е да се създават регулаторни илюзии, че се води борба срещу монополи и други "врагове" като банки, електроразпределителните предприятия, т.нар. американски централи, ВЕИ-тата и т.н. "Много е важно създадените илюзии да получат приоритет, което създава бърза писта в законодателната работа", посочи Станчев. В същото време се преувеличават ползите от предложените законодателни промени и се пренебрегват разходите, без да има задължителния иначе анализ и оценка на въздействието. Практиките включват и съзнателно дезинформиране на обществото и дори на Европейската комисия. Един от най-интересните случаи по думите на Станчев е проектозаконът за храните, като в българския парламент е постъпил един вариант, а в Брюксел е изпратен друг.
Точната оценка на загубите за икономиката и бюджета е трудно да се направи, включително и защото част от казусите не са разрешени докрай, обясни Станчев. Като цяло те произтичат от лоши практики в няколко области. Най-фрапантният случай по отношение на правата за използване на минерални ресурси например е забавянето на изпълнението на концесията на Dundee Precious Metals за златодобивния й проект в Крумовград. Това стана по чисто процедурни причини от Министерството на околната среда и водите по времето на Джевдет Чакъров. По оценка на КС2 отлагането на началото на проекта с около 8 години е донесло 0.9 млрд. лв. загуби за икономиката, 160 млн. лв. загуби от ДДС и над 60 млн. лв. загуби от концесионни възнаграждения.
Аналогичен случай в областта на енергетиката е решението на парламента от юли 2013 г. да наложи 20% такса върху оборота на ВЕИ, от което загубите се оценяват на около 300 млн. лв., каза Станчев. По отношение на регулирането и т.нар. непряко завземане и преразпределение на пазар, от отлагане на инвестиции само в областта на търговските вериги и храните например загубите са около 280 млн. лв. за периода, в който вървят дебатите по съответното законодателство.
Законодателните идеи на различни народни представители за промени в Гражданскопроцесуалния кодекс и промяната на тарифата за частните съдебни изпълнители по времето на кабинета "Орешарски" доведоха до прехвърляне на около 1 млрд. лв. вземания, предимно банкови, от частните съдебни изпълнители на колекторски фирми. По този начин ресурсът, който се прехвърля от един събирач на друг, е поевтинял с 350 - 400 млн. лв. за последните две години, обясни Станчев.
Загубите от мораториума върху добива на шистов газ в България също варират в широки граници, тъй като зависят от залежите и от международния пазар. В страната обаче беше въведена забрана и за самите проучвания, от което загубата се изчислява на около 370 млн. лв.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай