Б. Петков: Проблемът с комасацията отблъсква инвеститорите в земеделска земя

Б. Петков: Проблемът с комасацията отблъсква инвеститорите в земеделска земя
Публикация   18:29     14 Септ, 2011 /     Investor.bg   /     589

При земеделските земи има ръст на цените от 7 – 10% за деветте месеца от началото на годината спрямо миналата година, посочва председателят на УС на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи

 

Пазарът на земеделска земя се радва на особено оживление на фона на застоя в останалите сегменти от сектора на недвижимите имоти. Сделките и цените растат, а различен тип инвеститори насочват капиталите си към земеделски земи по различни причини.

От една страна, със закона за опазването на земеделските земи, а и с настъпването на кризата, почти се сложи край на спекулативния интерес към терени с цел промяна на тяхното предназначение и последващо строителство. От друга страна, земеделската земя е основният актив за производството на храни, чиито цени постоянно растат. Това също е причина, поради която сегментът привлича сериозни инвестиции.

За земеделската земя като безопасен и перспективен пристан за инвеститорите, за основните играчи и тенденциите на пазара разговаряме с Борислав Петков, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

- Г-н Петков, почти приключи третото тримесечие на годината. Какво се случи на пазара на земеделска земя през деветте месеца досега и какви тенденции могат да се очертаят при сделките и цените в сравнение с миналата година?

Пазарът на земеделска земя беше изключително динамичен и интересен и предстои да става още по-интересен, защото в момента влизаме в периода след раздаването на рентите. Това е най-активният период при покупко-продажбата на земеделски земи.

Случи се онова, което ние предвидихме в края на миналата година – че ще има лек ръст на цените. Тогава отбелязахме едни проценти, които към момента са факт – между 7 и 10 процента оскъпяване спрямо миналата година.

Това, което не бих казал, че ни изненада, но направи впечатление, е появата на изключително много нови купувачи и нови играчи в този сегмент на пазара на недвижимите имоти. Множество арендатори се включиха в покупко-продажбите на земеделски земи, както и други инвеститори, чийто фокус беше насочен към други сектори на този пазар. Тези инвеститори пренасочиха своите средства към пазара на земеделската земя.

- Защо се пренасочват тези други инвеститори към пазара на земеделски земи?

Земеделската земя е изключително атрактивен актив, а особено когато се управлява добре, тя носи и необходимата доходност под формата на рента или наем. Затова може би определена част от инвеститорите, преценявайки досегашните си инвестиции и предвид по-слабата възвращаемост, която получават, инвестирайки в градски и урегулирани имоти,  виждат по-добър пристан на своите инвестиции в сектора на земеделските земи.

- Какво имате предвид под „добро управление“?

Доброто управление е процес от много компоненти, които трябва да изпълни един инвеститор. Като купува земя, той трябва да знае какво купува, къде купува, на кого ще я отдаде или продаде в последствие или ще я обработва. Тези въпроси трябва да си ги задава всеки един инвеститор, било то дали е решил да вложи своите средства в 100 дка, в 1 000 дка, или в 100 000 дка.

И аз като изпълнителен директор на едно от дружествата, което е член на асоциацията, управлявам изключително голямо количество земя. Виждам, че управлението е много по-трудно, отколкото покупката. Когато трябва да гониш едни резултати и да имаш възвращаемост на инвестицията, е много важно още по времето на покупката на земеделската земя да си отговорил на тези въпроси. В противен случай има риск от инвестиция, която да се окаже „балон“ за самия инвеститор.

- Кои са в момента предпочитаните региони за инвестиция в земеделска земя и кои са регионите с потенциал?

Интерес има към земеделската земя в цяла България. Много по-слаб обаче е пазарът в Югозападна България – районът на Благоевград и Петрич. Не толкова силен е в района на София. За останалата част от страната мога да кажа, че почти няма място, на което пазарът да не е активен. С изключителна активност се отличава пазарът в Плевенския регион, цяла Централна и Северна България. Много е силен пазарът в района на Русе, Шумен, Разград, Търговище и Попово. Много е съживен пазарът в Северозападна България – Видин, Враца и Монтана.

- Има ли някакви причини, поради които пазарът в Западна България като цяло да е в застой?

Да, има причини. Там земята тепърва започва да се обработва и да влизат инвестиции. Преди около три – четири години в района на Видин и Кула например почти нищо не се обработваше, а сега почти няма свободни площи. Когато една земя се работи, тя става атрактивна както за инвеститорите, така и за ползвателите.

- Може ли да се очаква оживление на пазара в Югозападна България в някакъв бъдещ период?

В Югозападна България почвено-климатичните условия не дават предпоставка за интензивно земеделие, а по-скоро за трайни и овощни насаждения. Може би няма да е далече времето, когато там ще се оформят едни от най-сериозните трайни насаждения, под формата на лозя, овощни градини, а защо не и маслинови насаждения. Такива вече има в района на Петрич.

- Отмина ли спекулативният интерес към земеделските земи, заради който преди време те се купуваха с цел промяна на предназначението и осъществяване на активна строителна дейност?

Спекулативният интерес, който имаше както към промяната на предназначението на земеделската земя за изграждането на възобновяеми енергийни източници, така и към крайградски терени в близост до областни и общински центрове, отмина, тъй като рестрикциите, които се наложиха за промяната на предназначението на земеделските земи, отблъскват който и да е инвеститор в тази посока. В момента дори закупени с такава цел земи са много трудно продаваеми.

- Има ли „прилив“ на инвеститори към земеделската земя заради по-високата инфлация и нестабилността на финансовите пазари?

В условията на висока инфлация, световна криза и всички икономически събития, които се случиха, ако фокусът на земеделската земя го оставим настрани, златото привлича най-много инвеститори. Определено обаче те вече промениха своя фокус и виждат като пристан на убежище и земеделската земя. Тя е основен актив за производството на храни. При всички положения на земеделската земя се гледа с друго око от страна на инвеститорите, дори и от институционални инвеститори. Това мога да го подкрепя и с факти, имайки предвид, че миналата година сделките със земеделска земя в световен мащаб са нараснали със 17 – 18% спрямо предходната година.

 



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha