У нас в с. Петревене, Луковит, се празнува Ден на дините в края на август. В шуменското село Салманово се организират кушии, в които участниците препускат в каручките с дини под мишници.
Забележителният изследовател д-р Дейвид Ливингстон отбелязва, че диворастящи дини в изобилие растат в централната част на Африка, които и до днес се срещат в пустинята Калахари. „Културната" история на динята започва в Египет, където още от незапомнени времена отглеждали дини не за да утолят глада или жаждата, а главно заради семките. Семена от диня били открити в гробницата на Тутанкамон (1370-1352 г. пр. Хр.). От тях приготвяли целебно масло, което не отстъпва по качества на бадемовото. Древните лечители давали питие от динен сок, смесен с вино на болни, за които се смятало, че са обсебени от демони. Предписвали го и за напълняване на египтянките. В Европа чудният плод се появява едва в началото на новата ера. Несъмнен е арабският принос за въвеждането на динята в европейската кухня. В древни ръкописи се споменава като Battheca arabica или Палестински пъпеш.
Този забележителен плод дава не само поминък, но и утешителна свежест в горещите летни дни. Динята е един от малкото водни източници в някои страни. Заслужено англичаните го наричат water melon - воден пъпеш, заради високото водно съдържание (около 92 %).
Днес само в Западна Африка е запазена традицията да извличат масло, а от дини правят почти всичко, което хрумне. Устройват се изложби и състезания за най-голяма и най-малка диня, надплюване с динени семки, носене на най-много дини под една мишница... В шуменското село Салманово всяко лято организират особено атрактивно надбягване с магарешки каручки, като състезателите препускат прави с дини под мишниците. Не е изключено „подхлъзване върху динена кора", но извън официалния регламент. Китайците ценят динята със златист цвят, тъй като златото символизира богатство. Смятат я за по-сладка и дори с „меден" аромат. Във Виетнам вярват, че късмет носи червеният цвят и динята е част от новогодишните празненства.
Динята принадлежи към семейство Тиквови. Стъблата й се вият нагоре, но предвид тежината на плода, достигаща 2-10 кг, обичайно растат, легнали на земята.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай