През периода от 18-25 юли 2011г на територията на град Русе, град Мартен, Ново село и Тетово, по поръчка на Община Русе, бе проведено представително социологическо проучване –втора вълна на тема: “ Проучване на елементите на местната икономическа и социална среда и обществените настроения на населението.”
Целта на изследването бе да проследи промяната в нагласите и настроенията на русенци след петмесечен период от време, но вече в преддверието на едни от най-важните за страната и града събития-предстоящите избори за президент и местна власт. По тази причина, част от въпросите, включени в изследването през месец февруари 2011г. се преповтарят, други са актуализирани, добавени са и нови въпроси. Методът на регистрация на изследването отново е стандартизирано интервю, а методиката за подбор на респондентите е на квотен принцип. Обемът на извадката е 470 пълнолетни лица, случайно подбрани и равномерно разпределени в отделните дни и райони на града, както и в другите три населени места, споменати по-горе. По този начин се възпроизвеждат с достатъчна точност основните социално-демографски характеристики на изследваната съвкупност.
Въпросникът на изследването отново съдържа 4 блока от въпроси, свързани с политическите нагласи и ориентации на русенските избиратели, както и такива за личната им самооценка и очаквания относно бъдещото развитие на страната, града и в личен план.
Преповтарянето на голяма част от въпросите ще ни даде възможност не само да направим съпоставка с данните от февруарското изследване, но и да проследим развитието на процесите в страната и града ни през този период от време, според мнението на русенци.
Блок Домакинство и жизнен стандарт
На пръв поглед, при съпоставяне на данните от първите два въпроса, които са за самооценка на материалното състояние и за стандарта на живот на запитаните, прави впечатление, че в основни линии се запазват стойностите на статуквото на русенци през този период от време. При по-внимателно вглеждане, обаче, се наблюдава едва забележима тенденция към влошаване на стандарта на живот, тъй като нараства относителният дял на онези хора, които през изтеклите пет месеца са започнали да живеят по-лошо. През месец февруари 39,5% са посочили, че живеят лошо, едва свързват двата края и са потънали в кредити и дългове, а към днешна дата това са вече 41,7%. Разликата, действително, е едва забележима –само около 2%, но погледната от гледна точка на човешки съдби, това са една голяма част от русенци, които вече не биха могли да кажат за себе си, че живеят безгрижно, сравнително добре или поне задоволително.По тази причина, безспорно, те вече се присъединяват към хората, които по-скоро са неудовлетворени от промените в България през последните две години и така техният относителен дял се променя от 27,6% на 35,5% през юли. Тук разликата вече е почти 8%. В предишното изследване си послужихме с термина “ изчаквателна позиция ”, за да обясним разминаването на данните при самооценката на респондентите за стандарта им на живот и очакванията им за близкото бъдеще. Тогава хората проявяваха разбиране и относително търпение, като таяха надежда, че към лятото нещата все някак поне малко ще се оправят, но тези очаквания постепенно се проваляха.Тези провалени надежди в момента са предпоставка за песимистичните нагласи по отношение на промените в страната през следващите две години. Само 27,8% от запитаните се надяват на по-добро бъдеще, останалите почти две трети от хората прогнозират задълбочаване на кризата, съдейки по нарастналия брой проблеми, с които им се налага да се преборват в тяхното ежедневие. В търсене на по-добър изход, хората отново отправят поглед към реализация в чужбина. При февруарското изследване 9,6% от запитаните имаха намерения да си потърсят работа извън страната, а сега те са 10,7%. Разликата в процентите отново е минимална, само 1%, но за съжаление отново е в посока излизане, а не връщане към родните места.
Блок Политика
От тук нататък в изследването неволно ще потвърдим максимата, че битът определя съзнанието т.е. влошаването на жизнения стандарт на хората предопределя и тяхното отношение към институциите, от които до голяма степен зависи тяхната съдба.Данните от отговорите на следващите няколко въпроса от Блок Политика илюстрират още по-нагледно тенденцията към спадане на доверието към управляващите. Вече почти една трета 28,3% са хората, които оценяват досегашното управление на ГЕРБ като провал. По разбираеми причини се стопява постепенно и рейтингът на Бойко Борисов от 52% през февруари на 42,2 % през юли. Вероятно, до голяма степен, спадът на доверие към някои министри от правителството рефлектира пряко и към оценката на премиера, но така или иначе, отговорността за цялостната политика на кабинета е в неговите правомощия. С по-нисък рейтинг при настоящото изследване са Мирослав Найденов от 43,6% на 36,9 през юли, при Цветан Цветанов от 31,9% на 27,9%, Тотю Младенов от 27,4% на 23,1% и Николай Младенов от 33,6% на 27,1%. При друга част от представителите на кабинета спадът на рейтинга е по-незначителен, а има и министри, които бележат ръст в рейтинга си на доверие сред русенци. Това са Вежди Рашидов от 30,9% на 34% и Симеон Дянков от 18,5% през февруари на 21,4% през юли.Тази леко повишена оценка към министъра на финансите може би е резултат от неволните сравнения със съседна Гърция, където нещата напоследък придобиват драматичен характер. От тази гледна точка, вероятно, русенци са склонни да простят донякъде твърдостта и неотстъпчивостта на министър Дянков. Както и преди, традиционно висок е отново рейтингът на Росен Плевнелиев-44,5%. С най-висок рейтинг 60% в предложения списък от политически личности е Кристалина Георгиева. Меглена Кунева, също запазва своите 40% от месец февруари. Рейтингът на Иван Костов 6,2% и на Яне Янев 5,3%, остават непроменени, а при Сергей Станишев имаме повишение от 15,3% до 18,6% сега. Повишение се наблюдава при Красимир Каракачанов от 22,1% на 26%, както и на Ахмед Доган от 1,7% на 3,8% сега.
След изложеното до тук, любопитен е фактът, че спадът на доверие към управляващите присъства и в отговорите на един относително абстрактен въпрос с две противоположни твърдения за по-добрият начин на управление на обществото. През месец февруари 55,1% от русенци изразяват предпочитания към модела на “силния човек със здрава ръка, който да оправи нещата”, в когото определено виждат личността на Бойко Борисов, а сега относителният дял на мислещите по този начин е само 50,5%. Макар и с 5% разлика, налице е вече колебанието на хората, които през този сравнително кратък период от време , са променили своите възгледи. Само преди пет месеца те все още са вярвали, че независимо от кризата, правителството има достатъчно воля и потенциал да обърне поглед към житейските проблеми на хората и да промени към по-добро макар и малко техният начин на живот.Обратно, през този период от време цените на ел.енергията, горивата и на най-необходимите продукти бележат ръст, а доходите на хората в най-добрия случай остават същите или по-скоро намаляват. Голяма част от фирмите предлагат неплатена отпуска или притиснати от кризата, предприемат съкращения. Малцина са тези, които могат да разчитат на постоянна заетост и стабилност на доходите, а предлагането на временна сезонна работа през лятото ,съвсем не е алтернатива за планиране на семейния бюджет. Всичко това обезверява хората и ги прави донякъде безпричастни към политическия живот в страната, стопява тяхното доверие към управляващите. Цялото това разочарование от изгубените за пореден път надежди е изразено най-точно в отговорите на въпрос №16 от изследването. Запитани за пореден път дали биха повторили вота си на доверие, ако сега се проведат избори за Народно събрание, вече само 36% биха гласували за ГЕРБ при 42,3 през февруари.
Тези данни показват, че симпатизантите на ГЕРБ в Русе са намалели с 6,3% само за последните няколко месеца, но по никакъв начин не може да се твърди, че са минали към лагера на опозицията. По-скоро биха могли да бъдат причислени към категорията на пасивните наблюдатели т.е. към хората, които в деня на изборите ще предпочитат да си останат в къщи-34,3%-въпрос №18. И това е така, защото хората действително са силно разочаровани от ГЕРБ, но за сега не виждат по-добра алтернатива.
Блок Местна власт
Въпросите, включени в блок Местна власт, имат за цел да определят отношението и оценката на русенци за дейността на местните институции към края на 4 годишният им мандат. По тази причина отново част от въпросите се преповтарят, а критериите за формиране на тази оценка остават същите. Основен акцент, обаче, в настоящото изследване се слага върху това, как русенци виждат бъдещето на Русе и какви са техните пожелания и очаквания от новата местна власт в лицето на новия кмет, неговия екип и новия Общинския съвет. Запитани отново промени ли се Русе през последните 4 години, русенци остават твърди в мнението си 54% през февруари и 54% през юли смятат, че градът ни не се е променил!?Нараснал е, обаче, с 2% броят на хората, които са склонни да мислят, че има промени и то към по-лошо. Като основен проблем, с който местната власт не се е справила през изминалите години, гражданите изтъкват състоянието на уличната мрежа и тротоарите-68,3%, а на второ място поставят чистота и поддържането на зелените площи-42 ,9%. По-нататък в изследването въпрос №25 търси мнението на русенци по редица други нерешени съществени проблеми. В този въпрос е заложен двояк смисъл т.е. от една страна това донякъде е пасив за несвършена работа от настоящата местната власт и предизвикателство за новата. Безспорно, голяма част от изброените проблеми не са проблеми само на Русе, а са проблеми и на другите големи градове в страната, където по същия начин, при липса на достатъчно инвестиции отвън, едва ли биха могли да се справят успешно само с локални средства. При по-внимателно оглеждане, обаче, се открояват и проблеми,специфични само за Русе и напълно осъществими в рамките на 4 годишен мандат. Сред тези проблеми са такива като подобряване на външния облик на града, търсене на външни инвестиции за цялостното развитие на Русе, привличане и задържане на младите хора в града, отваряне на летището……..
Като цяло 38,9% от русенци дават положителна оценка за дейността на кмета града Божидар Йотов и неговия екип. Тук трябва да отбележим, че през февруари относителният дял на хората, които са го оценили положително е 45,7%. Вероятно това разминаване в мненията се дължи на решението му да се откаже от надпреварата за нов мандат. Новината за неговото оттегляне беше приета по различен начин от русенци и както се вижда от данните на въпрос №31, има хора, които все още не вярва т 6% . Има други, които искрено съжаляват 19,6%. Почти една трета от запитаните 27,8% я приемат спокойно и без емоции. Също около една трета 34% с безразличие, а други 12,6% със задоволство и с надежда за по-добър избор на нов кмет и нов екип от нови зам.кметове.
Явно при предстоящите избори за местна власт русенци ще бъдат много по-претенциозни и при избора на общински съветници. Оценката, която получава Общинският съвет за свършеното досега, съвсем не е за предпочитане. Може да се каже, че само около една трета 30,8% от запитаните са сравнително доволни от своите избранници, а цели 55 % нямат мнение за дейността им. В предишното изследване чрез отворен въпрос се опитахме да провокираме русенци да назоват достойни за града ни имена на личности, които биха могли да свържат съдбата си с бъдещото управление на Русе.
Опитът се оказа без резултат, защото те преповториха имената от предложения по-нататък поименен списък. Този списък за оценка с имената на политически личности на местно ниво е включен и в настоящото изследване.
При внимателно оглеждане, може да се констатира, че той не предлага особени изненади. Отново на преден план с най-висок рейтинг се открояват Пламен Стоилов с 24,8%, Цвети Русинов с 21,2%, Искрен Веселинов с 18,3%, Теодора Константинова с 15,2% и Володя Кенарев с 12,1%. Но изненада все пак има в лицето на Орлин Лазаров.
Неговият рейтинг на доверие е скочил от 9,6% на 14,3% през юли.
При избора си на кмет русенци споделят, че биха заложили преди всичко на личността 41,4%, а на втори план поставят партийна кандидатура-31,9%. Изборът на независим кандидат е вариант само за 6% от запитаните. Според данните от настоящото изследване отново най-голям брой Общински съветници ще има от квотата на Герб 31,3%, следвани от БСП-13,8% , Синята коалиция плюс и ДПС имат по 4,8%. В отговор-други, запитаните посочват РЗС, СДС и Гергьовден. Това, безспорно, са предварителни данни, тъй като все още няма достатъчна яснота за новите формации, които ще представят свои листи за общински съветници.
Много по-различно стоят нещата с избора на нов кмет. Според 80,7% от русенци той ще бъде избран след балотаж и основни претенденти за този пост са Пламен Стоилов с 36,4%, Искрен Веселинов с 24% и Румен Януаров с 16,9%, които вече са официално обявени сред русенската общественост, но прави впечатление че и Орлин Лазаров с 14,8% плътно се нарежда след Румен Януаров. Борислав Българинов остава за сега с 3,3%, но въпреки всичко, отново е твърде рано и несериозно да се правят някакви точни прогнози, тъй като издигането на нови кандидатури все още предстои. Едно, обаче, е сигурно, а именно, че русенци определено ще изберат най-достойният сред тях, защото Русе трябва да остане един от най-красивите и предпочитани за живот градове в страната, а това зависи от всички нас-русенските избиратели.
Социологическа агенция АСИС Русе Л. Смирнова юли 2011г.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай