Лятото е в разгара си и в търсене на нови изживявания се натъкнах на салса клуб „Амигос” , където Иво и Силвия Стойчеви– собственици и ръководители на клуба, разказаха повече за салсата и за клуба…
- Разкажете нещо повече за салсата, какво не знаем за нея?
И: - Салсата е смесица от много стилове, звуци и инструменти. Музиката е сплав от традиционни африкански, кубински и други латиноамерикански ритми, който са достигнали до Ню Йорк заедно с емигрантите. Стъпките в салсата произлизат от кубинския народен танц сон, но има влияние от много други кубински танци, като мамбо, ча, гуарача, чангуи, лукуми, пало монте, румба, ямбу, абакуа, компарса, включват се дори суинг елементи.
С: - Няма строги правила как се танцува салса. Има определени фигури и база, на която да се стъпи, но салсата идва от душата. Ако заучиш само стъпките, без да усетиш ритъма и той не стигне до сърцето ти това се вижда. Салсата не е просто хореография, тя е чувство.
- От колко време се занимавате с танци и как избрахте точно салсата?
И: - Танцувам отдавна , минал съм през много стилове. Съпругата ми също танцува , но ни трябваше танц и ритъм, който да завладее и двама ни, за да го споделим заедно. Преди 5 години наш познат ни заведе в един клуб, където преподаваха салса. Напреднахме много бързо, но в един момент клуба се разпадна.Започнахме да посещаваме клубове и курсове из цяла България, където се танцуваше салса. Развивахме се сами. Открихме, че този танц е много близък до нас и не по-нататък можехме да се откажем от него.
- А как се роди идеята да създадете свой собствен клуб?
И: - Случайно. Приятелите ни от вече разпадналия се клуб виждаха, колко сме напреднали, явно и на тях им се танцуваше и започнаха да ни агитират да направим малък клуб. В началото не исках и да чувам. Това беше голяма отговорност и не се чувствахме готови за нея. Изискваше много време, трябваше да посещаваме допълнителни курсове за да сме на нужното ниво. Не искахме да излъжем очакванията на хората, които ни гласуваха доверие, но в крайна сметка решихме да опитаме .
-От колко години вече съществува клуба ?
И: - През зимата на 2008 наехме зала в читалище „Захари Стоянов”. Началото беше доста екзотично… въпросната зала беше в окаяно състояние. Имаше само един калорифер, който на моменти заглушаваше музиката, но ние бяхме толкова ентусиазирани, че го приемахме като част от музикалния съпровод. Започнахме с група от 16 човека, а на първия ни рожден ден вече бяхме 80 човека.
- Какви хора посещават клуба ви?
С: Всякакви . Идват хора от различни възрасти и професии , щом влязат в залата и забравят за различията си . Те идват търсейки забавление , емоция , събира ги танца .
Така се създават много различни приятелства, разчупват се стереотипи .
И: Аз бих казал, че в клуба идват положителни хора, другите просто не могат да оцелеят .
- Българинът и салсата, близък ли е до нас този танц?
И: Близък е да, ние сме темпераментни, народ с гореща кръв. Виж с мъжете е малко по-трудно докато прескочат бариерата на общото схващане, че танцът по двойки не е от най-мъжествените занимания. Мъча се да им обясня, че е точно обратното. В салсата мъжът е истински мачо, водещата фигура, той определя правилата, жената го следва. Така и мъжът и жената заемат естествената си роля, тя е женствена и нежна, той решителен и мъжествен. Тези роли сме ги позагубили в ритъма на ежедневието си, но ритъмът на танца ни ги връща.
- Салсата е танц само за двойки, така ли?
С: - Не. Салсата е социален танц, а това означава всеки да може да танцува с всеки. Тя е начин на общуване, колкото повече езици знаеш с толкова повече хора можеш да общуваш, така е и с танците. Идеята ни е , че когато учиш хората да танцуват, те трябва да могат да го правят на всякъде и с всеки по света. Начина ни на преподаване е в кръг, така всеки може да танцува с всеки от групата. Искаме да накараме хората да се отпуснат, да се освободят и просто да танцуват
- За какво мечтаете , какво планувате в бъдеще ?
И : - Мечтаем , ако имаме възможност, да отворим кубински бар с жива музика и хората да идват, за да танцуват , да се усеща атмосферата на горещите ритми . Сега се събираме всяка събота и организираме партита в едно заведение, защото е безсмислено да преподаваш на някого нещо, което няма къде да практикува или да го прави сам затворен в дома си. Организираме си много тематични празници и се забавляваме всички заедно . Сега ни предстои да закрием летния сезон с вечер, която ние наричаме „бяло парти”.
С: Пътуваме из цяла България заедно с групата, в много градове се организират празници на салсата, гледаме да не пропускаме възможност да ги посетим. Последното такова мероприятие беше в Пловдив, където имахме шанс да танцуваме с едни от най-добрите танцьори, като Квенда Лима и Хорхе Камагуей.
- Колко са клубовете за салса в Русе и има ли конкуренция?
И: - Освен нашия, знам за още един. За конкуренция не може да става дума, хората сами избират къде да танцуват. За всички има място под слънцето. Време е да погледнем на работата с хора, на предаването на знания и енергия, не само като на бизнес. Това е преди всичко отговорност.
- Казвате , че в други градове в България непрестанно се организират големи мероприятия свързани със салсата. Кога Русе ще стане домакин на подобно събитие?
И: - Плануваме такова и то доста мащабно, но е още рано да говоря за това. Когато нещата се поизяснят, с удоволствие ще разкажем повече и ще ви направим част от празника.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай