Възможно ли е наистина депресия да е причината пилотът от катастрофиралия самолет на “Джърмануингс” Андреас Лубиц да реши да свали машината с всички пътници на борда? Дали тези 150 души загинаха заради болестта, която отдавна покосява почти всеки четвърти в Европа?
Според експерти е трудно да се направи такъв извод – Лубиц наистина е страдал от депресия, но за да се превърне в убиец, са били нужни и редица други проблеми и личностни отклонения. А по правило депресираните хора не са убийци. Те извършват посегателства единствено срещу себе си.
За тях животът е черна дупка. Няма смисъл дори и да станат от леглото, да си измият зъбите, да се срешат или да се нахранят. Безразличие и безмерна тъга. Нулева концентрация – дори и четенето е невъзможно. Депресията е като огромна пропаст вътре в душата ти, в която политаш и няма какво да те спре. При немалко от пациентите този полет завършва смъртоносно.
Смята се, че 90% от самоубийците са хора в депресия – скрита или явна.
Депресията отдавна е народната болест №1.
По честота може да се сравни с хроничните болки в гърба,
които също мъчат по-голямата част от населението в развитите страни.
Според нови изследвания в страни като Германия броят на отсъстващите от работа заради депресия се е увеличил през последните 8 години с цели 86%! Само през 2014 г. скокът е със 7,9%.
“Повечето психически заболявания афектират една част от мозъка. Нарушават се центърът за апетит или центърът за говорене”, обяснява главният лекар на психиатричната клиника в Оберхаузен Себастиан Римке. При депресията обаче имаме заболяване на целия мозък. Депресията създава у нас чувство на празнота, което здравият човек трудно може да си представи. Тя е по-различна от любовното разочарование или от лошото настроение. Болестта се изразява години наред и с различни от неразположението синдроми.
Много често депресираните хора имат болки в гърба и врата, тялото ги боли. Рядко това се свързва с психическо страдание. Особено мъжете не отдават значение на тези страдания и затова търсят помощ, когато спиралата на депресията ги е потопила дълбоко в черното. Преди да се усъмнят, че имат психически проблем, мъжете се отдават на необичайна активност, за да компенсират случващото се в главата им. Пият твърде много алкохол или се заемат с необичайно интензивен спорт, включват се в маратони.
Така се опитват да преодолеят чувството за малоценност, което ги спохожда, както и да възстановят либидото си, което също страда от болестта.
Според данните на СЗО жените страдат два пъти по-често от депресия. Лекари смятат обаче, че повечето мъже просто не биват диагностицирани и се борят с болестта сами. При това в буквалния смисъл на думата.
Депресията е болестта на самотата
При мъжете тя често се изразява и с капсулиране от околната среда, агресия. Неслучайно самоубийците сред силната половина на човечеството са повече от жените. Някои психиатри говорят дори за “мъжка депресия”.
Може ли да се лекува депресията?
И да, и не. Ако се хване навреме, може да се овладее успешно. Колкото по-често се завръща тя, толкова по-скептично са настроени експертите.
Но с подходящи антидепресанти и серотонин все пак има и достатъчно успехи в борбата с нея. Психотерапията също действа, но на нея ѝ е нужно значително по-дълго време. Обикновено депресията изчезва след няколко месеца и при определен процент пациенти не се появява повече, а при другите – едва след години.
Въпреки това броят на заболелите от нея е стряскащ. Само в Германия става дума за 31 милиона души годишно.
Това води и по перверзен начин до увеличаване на печалбите на фармацевтичната индустрия. Колкото повече болни, толкова повече хапчета. Наблюдава се и обратният ефект. Колкото повече хапчета, толкова повече диагностицирани. Предписаните дневни дози антидепресанти в Германия от 2000 г. насам са се утроили. И това увеличение на приема им няма изглед скоро да спре възходящата линия.
Според статистика на една от здравните каси в Германия депресивните епизоди са точно толкова чести, колкото и проблемите с гърба.
Икономическите щети от депресията също не са за пренебрегване. Един страдащ от нея липсва от работа средно по три месеца. При честотата на заболяването това означава, че заради депресия в предприятие с 250 души едно работно място е постоянно незаето. В Германия това води до 4 милиарда евро загуби от продуктивност, като към тях се прибавят и разходите за лечение.
1,6% от работещите в страната са отсъствали от работа заради депресия през 2013 година, но антидепресанти са получавали по рецепта почти четири пъти повече души, съобщава още Техническата здравна каса.
Повече хапчета, повече болни?
Съществуват подозрения, че там, където се изписват по-лесно и по-често антидепресанти, има и по-често диагностициране на болестта депресия. Тоест, за да се пласират медикаменти, повече хора получават диагноза, която невинаги е точно депресия.
Лекари признават и че нерядко фармацевтичната индустрия се изхитрява да променя названия или да диференцира различните проявления на болести, за да регистрира нови лекарства за тях. Така страданието, което допреди десетилетия се описваше само като депресия, днес се различава от бърнаут например, или пък от биполярното разстройство. Тези страдания имат разлики в симптоматиката и затова и за тях се регистрират нови лекарства. Как и от какво е лекуван един пациент, зависи до голяма степен и от региона, в който живее. На Изток антидепресанти се изписват по-рядко, отколкото на Запад, на Юг хората се диагностицират с депресия по-малко, отколкото на Север.
Професионалната биография също има значение.
Най-често заради психическо неразположение у дома остават работещите в колцентрове
Следват ги гледачите на възрастни хора, детските възпитатели и служителите в институции.
Най-малко депресията е представена сред лекарите, програмистите, университетските преподаватели. Явно е, че до депресия води не толкова стресът, колкото невъзможността донякъде сам да определяш работната си биография, смятат специалистите.
Не бива обаче да се пренебрегва и фактът, че разликата в честотата на депресията днес и в миналото се дължи до голяма степен и на по-добрата съвременна диагностика. Много от смятаните преди за чисто физически болежки вече се различават като симптом на депресия.
Това също увеличава броя на диагностицираните с това тежко душевно заболяване, като при жените според статистиката всяка трета от съвременничките ще има поне един депресивен епизод до края на живота си. Тази честота е повод да започнат и дискусии къде точно са границите между здрав и болен и кога една депресия е наистина за лекарствено третиране.
Така или иначе, най-важното за успешното лечение на депресията е нейното разпознаване. През последните години хората с проблеми все по-смело се обръщат към лекарите, за да потърсят помощ от иначе това самотно заболяване, в което не ти достига енергията да се изправиш срещу него, а приятели и роднини погрешно те смятат просто за слаб, а не за болен.
Катастрофата на самолета на “Джърмануингс” обаче може да се окаже скок назад в лечението на тази болест именно заради спекулацията, че пилотът е причинил смъртта на 149 души заради нея. Това е своего рода дамгосване на заболелите, с което те и близките им ще трябва да се справят отново.
Президентът на Германската лекарска камара Франк Монтгомъри призова по този повод обществеността
да не допуска свръхреакции на тема психически заболявания
“Ако някой е имал психическо страдание в миналото си и това в бъдеще означава, че той ще е автоматично изключен от различни професионални групи, то това е стигма. Не бива да я поставяме”, заяви той.
Големият въпрос след катастрофата е дали трябва всички колективно да се страхуваме от психически болните хора? Какво ще стане, ако шофьор на тир кара камиона си в депресия по магистралите, или пък ватманът в метрото е измъчван от самоубийствени мисли? Всеки около нас ли е опасен?
Не, е отговорът на Германската фондация за подпомагане на болните от депресия. “Депресивните са дори изключително внимателни и изпълнени със съчувствие към околните. Те са заплаха за себе си, а не за другите и затова имат нужда от нашата помощ, а не от нашия страх.”
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай