Родена на 8 октомври 1979 г. в Дулово.
Има юридическо образование.
Била е юрисконсулт на русенската болница.
Депутат от ГЕРБ в 41-во НС. Тя смени Лъчезар Иванов като председател на парламентарната здравна комисия. Член е и на правната комисия в НС.
- Г-жо Атанасова, като какво ще определите състоянието на здравеопазването днес?
- Както казваше един бивш вече здравен министър, здравеопазването е болно, но не нелечимо. Това ни ентусиазира да го излекуваме напълно. Това е една от стъпките, които сме предприели… Системата е огромна, харчи огромен финансов ресурс…
- … три милиарда…
- три милиарда и пет милиона е сумата за тази година за здравеопазване. Тя е и най-голямата за финансиране на здравеопазването, която е отделяна, и това не трябва да се отрича.
- Като вече работим с цифри, доколко е вярно това, че един милиард от тази сума потъва не по предназначение, може ли да се съмняваме за подобно нещо?
- С такива цифри мисля, че никой не разполага. Правена е статистика много пъти. Не случайно, по европейски изследвания, българите плащат най-много пари под масата за здравеопазване, а то е на най-ниско ниво в цяла Европа. За това излезе официална статистика преди около две седмици. Именно за да ограничим изтичането на финансовия ресурс, който се събира от здравните осигуровки на всички нас, предприемаме стъпки за промяна на финансиране на системата. Явно, че досегашните клинични пътеки не са ефикасни като средство за финансиране…
- …да, така е – хем ги има, а когато ти потрябват, са свършили…
- Не е точно така. По-скоро до момента не беше направена една проста сметка – кое колко струва на държавата, колко струва на данъкоплатеца…
- Кой го сметна това?
- Миналата година МС прие нови цени на клиничните пътеки. По-точно консултативен съвет, в който влизат министърът на финансите като председател, както и представители на пациентски и съсловни организации.
- С какво е по-различна новата сметка от старата?
- Различават се. Някои от пътеките, например в онкологията, са завишени с триста процента. На така известните кардиологични пътеки цената е занижена. Има преразпределяне на средствата. Нашата стъпка в тази посока е промяна на модела на финансиране – преминаване към диагностично свързаните групи. Те са нов начин, нов модел на финансиране на системата. В момента се правят необходимите разработки.
- Нека да видим как оценявате дейността на личните лекари. Възможно ли е който и да е от тях да има две хиляди, а понякога и шест хиляди пациенти? Той всъщност трябва да бъде семейният лекар, а в случая едва ли е виждал всички тези 6000 души?
- Да така е. От гледна точка на времето, което един лекар може да отделя на пациентите, дори и 24 часа да работи, математически изчислено това не е възможно. Но това е свободният избор на пациентите, който не може да бъде ограничен административно.
- А как гледате на таксата, която Лекарският съюз реши на свой събор да бъде 24 лева.
Доколко това е нормално, доколко е морално, след като всеки работещ си плаща здравна осигуровка?
- Проблемът с решението на Лекарския събор с 24-те лева засяга частния прием. Аз нееднократно заявявам, че не е редно такова решение да се взема от една съсловна организация, въпреки че е взето на такъв форум…
- Те смятат, че имат основание за това, подобно на юристите, на нотариусите, че те също си определят сами таксите.
- Не е така, защото на нотариусите таксата е определена от Закона за нотариалната дейност. На адвокатите минималните адвокатски възнаграждения се определят от ВСС, като приложение от част от Закона за адвокатурата и част от Закона за правната помощ. По-скоро решението е неприемливо, защото се предвижда лекар да не взема по-малко от тази цена за преглед. Това означава на практика, че ако един лекар ми е близък, трябва да ми вземе не по-малко от 24 лева. Ако не го направи, може да му отнемат правата. Освен това КЗК се самосезира за картелно споразумение. Има вече решение по подобен казус, което е в полза на КЗК – то е също за определяне на минимални цени. То е потвърдено и от ВАС.
- Нека да задам въпроса така – кога един здравно осигурен гражданин ще може само с една карта в джоба си да бъде обслужен и да не му се налага да плаща на всеки по цялата верига – от санитарката до директора на болницата?
- Това е другата тема, която търпи развитие – електронното здравеопазване. Действително вече много се изговори на тази тема. Имаше, една прословута информационна система, която трябваше да бъде изградена още през 2008-а година… Така или иначе се оказа, че едни пари са изхарчени…
- Колко пари…
- Не зная, само мога да кажа, че такава система няма. В момента почваме пак отначало, почти. В НЗОК вече има електронно отчитане. Почти всички лични лекари са свързани с Касата и се отчитат електронно. Моментът, в който всеки здравно осигурен ще има само една карта и нищо друго няма да му е необходимо….
- Кога ще дойде този момент, не като желание?
- Надявам се да стане до края на мандата, до 2 години.
- Всъщност, един от проблемите, който стои в момента нерешен и работещите не искат да плащат за здравеопазване, е събирането на тези средства на едно място. А с тях се осигуряват и безработни, и пенсионери, и т.н. Не е ли крайно време средствата, които се удържат от едно работещо лице, да отиват по лична сметка, а не да потъват някъде…
- Да хората изразяват настина своето мнение и желание да имат лични партиди. В момента обаче моделът е солидарен, което означава, че всички плащат на общо основание…
- Става въпрос за модел, подобен на този при пенсионното осигуряване…
- Т.е, за демонополизация на Касата. Този въпрос е също една от темите, по който се работи от началото на мандата. Въпросът е обаче – Касата, която и в момента действа, ще покрива един основен пакет от дейности, а всичко останало, надграждащо този основен пакет, да бъде насочено към частни каси, които всеки сам избира. Или този основен пакет всеки да решава дали да го ползва от държавната, или от частната каса. … Остава проблемът с лицата, които осигурява държавата, пенсионери, студенти, деца до 18 години, инвалиди и т.н., хора с различни заболявания, които са освободени от осигуровки с Постановление на МС и т.н.
- Какво е съотношението на осигурените от държавата и на тези от бизнеса?
- Статистика такава със сигурност има в НАП. Последната статистика беше на осигурени към неосигурени. Всъщност се оказва, че неосигурените са около 1,5 млн. българи. Само че не е ясно дали тези хора, които са загубили здравно-осигурителните си права, дали са в България или са в чужбина. А трудно може да се каже колко хора са навън вече предвид липсата на граничен контрол.
- Нека разгледаме едно друго явление, то също ще излезе типично нашенско… Става въпрос за специалистите в нашата болница. Русенци често тичат за лечение в София, въпреки че в Болницата има известни имена и доказани специалисти, защо се получава така? Откъде идва подобно недоверие и това недоверие ли е?
- Хората имат право на второ мнение. Това е безспорно. За Русе мога да потвърдя, че има добри специалисти. Факт е, че моето дете беше болно преди месец и лежа в русенската болница. Този факт смятам, че е достатъчно красноречив за това.
- До колко нещата, за които говорим, ще станат факт. Имам предвид, че вече 20 години се извършват промени, хората вече се обезсърчиха, а младите не искат да чакат повече експерименти. Да не говорим, че ГЕРБ си извоюва една емблема като управление, в което едно се декларира, но то рядко се случва?
- Убедена съм, че до края на мандата реформата ще стане факт.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай