Русенци днес отбелязват освен Гергьовден, и празника на Русе.
Природата като че ли беше съпричастна с организаторите на редица събития на открито в днешния ден. С рехаво шествие започна официално тържество в чест на празника. Няма как да не се забележи с просто око, че служебно организираните участници в това събитие бяха значително повече от малкото, предимно възрастни русенци, роднини на участниците и представители на местни партийни структури.
На по-малко от 100 метра от градинката, където се провеждаше официалното тържество с значимо участие на църквата /включително и на Н. пр. митрополит Неофит, бе даден стартът на колоездачно състезание. Тук отново присъстваха близки на състезателите и журналисти, и единици граждани.
Малко по-късно пред входа на църквата на адвентистите от седмия ден се тълпяха на тумби млади хора, предимно ученици.
За първи път проявих интерес какво и защо е довело тези младежи, част от тях от деца, в църковната обител… Оказа се, че младежкия отдел на църквата организира младежка национална конференция „Restart”. От едни от организаторите разбрах, че около 200 души от цялата страна ще участват в това събитие, което ще протече 3 дни. Дали има връзка с това, съвпада с Гергьовден не зная, но определено на официалното празненство определено млади хора нямаше.
Освен това една не малка част от участниците ще спят в църквата. Попитах едно момиче, което определено в един честен конкурс за красота би спечелила приза се изненада на моята изненада…
Замислих се. Тези хора, включително и от Харманли, са дошли тук, не за да демонстрират бабаитлък, благоденствие или да празнуват на масата.
Вместо да бъдат в традиционната християнска църква, вместо да срещнат дядо Владика, да се поклонят пред българските знамена, млади хора от цялата страна ще спят в молитвения храм и намират това за нещо нормално…
Не спирах да се питам защо… и не че някой ще ми отговори, но все повече разбирам, че това са хора, които имат нужда от вяра… Вяра, която те тук намират, защото тя им се предлага атрактивно… До колко и дали са или ще бъдат по-щастливи не е ясно, но със сигурност те са потърсили онова, което и през последните 20 години никой не се опита да направи.
Да, никой не изгони търговците от Храма, напротив, те се наместиха все по-безцеремонно в светата обител и в управлението на държавата.
Изненадах се, че такива мисли ще ме връхлетят на връх празника. Но явно фактът, че вярата събира хората, а PR- акциите и казионните тържества остават само в кадрите на платените медии – а площадът- тъжно празен
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай